Омръзва ми от тази тегота, искам да избягам да отида на край света. Там да има светъл лъч светлина, миг надежда, и шепа истинска доброта.
Птици покрай мен да се гонят, в небето синьо да се потопя и върху облаците бели да подскачам, просто ей така…
Омръзна ми от тази тегота, искам да я пусна и да меч ...

Вън преде като котка луна
и преприда желания. Нашите.
И преливат вино̀, и вина,
и се пръсват искрици над чашите.
Мракът паднал е на коленѐ ...

Хайдуци, мамо, шетат по земята наша...
Еничари от наша кръв! Плачат, мамо,
стари хора и тез дето решиха да останат тук.
Кажи им, Майко Българска, кажи им.
Че тука Народът беден трудно оцелява. ...

“И чашите бяха опразнени,
и бутилката - с гърло разбито…”
Фиеста - Жак Превер
А ние - млади и съвременни
лежахме голи ...

– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...

Откъс от православното песнопение "Господи, возвах Тебе..." по 5-ти от 8-те църковни гласове /муз. ладове/. Вокалното изпълнение е мое, а съпровождащият хор е компютърно моделиран. Може да проявите снизхождение спрямо вокалния ми непрофесионализъм. Забавлявайте се...

"MI minor VEDROST" е създаден с VSTi компютърна технология като хоби занимание. Забавлявайте се...
ПП: Тази публикация е допълнен с хорова партия публикуваният вече вариант. Моля одобряващия редактор да замени първия с този, ако счете за подходящо. С уважение.

ПРОЛЕТНИ НОТИ
Прохожда плахо пролетта
и с неуверените крачки
червеношийка край плета
да пее тихичко порачи. ...

Щом стъпим в март, животът някак избуява...
и снеговете лесно се топят,
и светлината мигом ни сближава.
С капчуците запяват всички птици
и всичко живо търсещо трошици. ...

Животът често надминава и най-смелото въобръжение, и може да ни заприлича на приказка.
Преди да продължа разказа за Петър Делян, ми се иска да кажа няколко изречения за нашата
история. Всеизвестен факт е, че почти нямаме запазени собствени исторически източници.
Повечето от тези, които са спасени, с ...

Обеща да се върне.
и ето я, пристъпва на пръсти,
на капки приижда с дъжда.
Безсъние зимно в лодката плува
изминало дългият път към дома. ...

Чудовищата в тъмното – безчет.
Зъбати са, стотици, милиони.
Това го знае не един поет –
с перото и муха не ще прогони.
Върти се нощем все в тавана взрян, ...

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог! ...

Катери се по стълбата
туй малко хлапе, катери се
и с очи зад мрачното перде
опитва се да види до де по стълбата стигнал е.
Викове го разсейват от посоки незнайни, ...

на майка ми 19.03.1953-18.02. 2001
Стоя сама потънала във мрака
в прегръдките на кротка тишина.
За теб си мисля и да дойдеш чакам,
в миг да отвориш входната врата. ...

Българийо свята, родино любима,
земя на герои и смели чада,
от слънце огряна, с небе – чиста свила,
прекрасна за нас си, едничка в света.
Дедите ни наши за теб кърви ляха, ...

Родѐн съм, за да пазя,
не, за да руша.
Не съм родѐн да мразя,
а за да утеша.
Родѐн съм, за да давам, ...

между паяжини тънки –
маймунка
гледа мрежата, притаила дъх
18.03.2025
https://www.youtube.com/watch?v=pXTIT_Nd46A Моментът, който ме вдъхнови за миниатюрата – на 3:30.

. “Пролет мила, животворна, колко хубава си ти! И засмяна, благотворна, пълна с драгост, с красоти“... ( В.Попович) ... Нежна и слънчева, красавицата-пролет с очарованието на ласкаво усмихнато момиче, събужда природата за нов живот ... Облива ни с топлина и слънчеви лъчи - младата усмихната красавиц ...

Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...

Ежедневки 160
1. Маскирах се, като хамелеон... и се получи перфектният политик...
2. Лекарите ми даваха до половин година... а взех, че ги погребах всичките...
3. Жената поиска романтика без задни мисли... дупето отпадна, но има и други опции...
4. Победих времето... счупих си часовника... ...

Защо бе, госпожи и господа политици,
продължавате все така по старомо,да я карате,
правейки се на невинни,смирени овчици,
които залагат на карти съдбата майка България?
На бай Ганьо със старите мурафети, ...

В прегръдките на зимата зловеща,
се гърчеше светът, от студ скован.
И в лапи безнадеждност бе заклещен,
снегът суров тежи като юрган.
Приветствана от слънчеви усмивки ...

Не време всяко е
Удобно, не време всяко,
Момент и миг,
Навременни са, и също
Не място всяко ...

Утеха в самота
времето погубва
егоист към суета
безразличен към света
оптимист за утре ...

На север тръгвам - в студ и самота.
Че не е ясно той къде е - пътят.
А огънят ще свети във нощта -
тоз огън, що е в мене вътре.
Да, там е зима и е адски студ.... ...

Никола беше прекарал по-голямата част от своите 23 години, опитвайки се да се слее с обкръжението си. В град, където на всеки ъгъл имаше бабка с мнение по-остро от току-що наточен нож, не беше лесно кожата ти да е своего рода платно за произволни бели петна. Витилигото не беше болезнено, но със сигу ...

Това е генералният извод, който се налага след трагедията в Кочани в неделя рано сутринта. Дискотека в стар склад за килими. Това ли измислиха нашите съседи за забавление на младите! Управляващите там организират "лов на вещици", а вината крещи в лицата им! Това ли предлагате на обществото, на бъдещ ...

Дяволът и той е човек...
защо го виним и превръщаме в враг!?
Защо го караме без причина да ни мрази...
Заради нашите болести и зарази.
Защо не се научихме с любов да прощаваме! ...

В чакалнята пред лекарските кабинети се чу подвикване:
– Деница, ела веднага при мен! Не притеснявай хората!
Момиченце на около три години се опитваше да се заприказва с една грохнала баба, която седеше, навела унило глава. Бабата намери сили да се усмихне, но очевидно не й беше до приказки.
Борис, ...

блуждаем между думите
снежинки в късна пролет
с предчувствие за пълно сърце
думи които ще научим
когато дъждът умие нашите тела ...

Ще седнеш ли за миг? Едно те моля,
спести ми кречеталовия шум.
По сетива съм, сила съм и воля,
без няколкото хиляди наум.
Ще седнеш ли за миг? И затвори го ...