Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
384.2K resultados
Дано не съжаляваш
🇧🇬
За миговете дано не съжаляваш,
цяла вечност, дето в тях се сгуши,
за изгревите дано не съжаляваш,
след нощите горещи, непослушни.
За любовта, която от сърце получи, ...
Влакът на мечтите ще подмине доста гари,
но когато слезеш- пред теб е новият живот
с усмивка на очакване и без чувства стари
ще те потопи изцяло в неспирния си тропот.
Влакът на надеждите не е толкова богат, ...
Закъсняла любов
Любов, ах колко дълго аз те чаках,
все се оглеждах зад ъгъла да те ЕС ни зърна.
Аз вярвах много в теб и те дочаках,
сега с жена до мен и теб ще прегърна. ...
Разбрах, че съм говорил лицемерно.
Видях това, което виждаш ти.
И в черното откривах още черно.
Без милост огледалото мълчи.
Нахален съм - когато съм спечелил. ...
Умирам всеки път, когато ти се отдавам.
Всеки мой атом се изпепелява и се превръща се във нищо.
Изчезва постепенно тялото ми и се погубвам до насита.
Смърт не чакам.
Тя ме чака и разперила е дланите широко, ...
Семейството казват, е само едно.
Ти сам го избираш преди да се родиш
и знаеш, че няма друго подобно гнездо,
в което да се подслониш
и да се чувстваш добре… ...
III
Корабът Предопределение летеше в открития Космос от известно време. Целта на мисията бе известна само на неколцина. За останалите това беше поредната или първата задача в спасяването на човешкия род. Както Албърт добре знаеше, а и всеки друг бе научил от ученическите си години в станцията, някъд ...
Течеше двадесет и осмия ден от бягството им от Агломерацията. Или поне от официално контролираните от Компанията нейни територии. Колкото и съвършено да се владееше един свят, той се нуждаеше от клоака. И точно в нея сега се бяха приютили Йоан и Ангела.
Тук, в тази импровизирана колония, живееха сам ...
Тебе те тъпчат с кални обувки,
без жал те посичат с остри коси,
но семената ти буйно покълват
даже на сухите, мъртви скали.
С огън изгарят стеблата ти крехки - ...
Дом на злото 11
21. Минуси и плюсове.
Загърбило унищожената планета, то продължи космическото си пътешествие, измерващо се времево в милиони и милиони години. Не бе способно да изпитва съжаление, но след първоначалната еуфория прецени, че разходът от енергия и материал, вложен в акта, многократно на ...
На фона на водопада от мнения, интервюта, размисли, съждения и какво ли не още?! Дори бих казал, медийната истерия, около световния проблем на българите с Еврото и протеста на шофьорите от градския транспорт, един Зов за помощ мина тихичко и почти незабелязано. Като усмивката на малкия Боян от Бурга ...
Сигурно сте забелязали ( надявам се ) че бях в стачка. Отказах да пиша докато не ми се удовлетворят исканията: Поне 20 читатели, 5 коментара и две в любими! Борисов обеща да изнамери и върне Анани, Пеевски каза ,че ще прати двайсетина души от електората си да се упражняват да четат. Бях пред успех, ...
Долината зелена е от нощта обляна,
В тъма покрит е целия ни малък свят,
Но ти стоиш така красива и засмяна,
И погледнеш ли ме ставам сляп,
Селото под нас спи в покой, ...
ПЛАМЪЧЕ ОТ КЪСА СВЕЩ
Жадувам топъл мирис на земя
след взривовете в облачните туфи.
Да се стиша под здрачната асма,
щом люлякът край мене се натруфи. ...
ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. ...
От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
ТИХА ПЕСЕН
... понеже подир нас остава пепел, отвеяна далеч нашир и длъж,
във спомена за топлите ми шепи едно перце от птиците задръж? –
и аз не знам какво да ти оставя? – когато си затръгвам от света,
дали да ти накича стръкче здравец с вързунка върху пътните врата, ...
"Вие обичате добродетелта си както майка
своето дете;ала кога се е чуло майка
да иска да й се заплаща любовта?
Из "Тъй рече Заратустра"
Фридрих Ницше ...
Отдавна минотавъра го няма,
посечен от Тезей сред мрака падна.
Но още в лабиринта дебне драма,
топи се нишката на Ариадна.
В тунелите съдбовни и мистични ...
Хляб и зрелища... дойде време тъмно.
Ножът вече не маже филия.
Струната не носи наслада.
А гласът Божи прокудихме някъде.
Мъгла, невиждащи очи, сълзи, тъмнина!? ...
На някаква – горска полянка,
между хиляди дребни неща…
Бях се развързал от своята сянка!
И се възнасях, далеч от смъртта!
Далече от грешки! И от заблуди! ...
В творбите, дето пиша, доброто чувство диша,
по воля Божа висша, трудът ми има смисъл,
към него ли се върна, плода му там ще зърна
и с радост ще пожъна, с лъчиста светла мисъл!
Една добра повеля, с вас искам да споделя, ...