Дали сънуваш пролетна пшеница
и от порой намокрена трева…
Дали се будиш и с криле на птица
или усетил нечия вина,
която да удавиш смело в чаша. ...

На Н. Й. В. - Бакьо
Не пипайте поетите!
Оставете ги на Времето.
Че те са като боговете,
неподвластни са на хората. ...

Легендата за Дамирея – Жрицата на ветровете и водите
От древността на Атлантида, когато земята дишала с дълбокия ритъм на океана, а звездите общували със сърцата на посветените, се носи мълва за една жрица с небесни очи и длан, способна да усмири буря. Казвала се Дамирея — избраница на Водната Майка ...

Там някъде скрит
в кръга от пясъците
на брегът
кеменист и закътан
остава стремежа отколешен ...

Бетонът градски
пука с сиви кости,
и жеги адски
впиват зъби остри
в изпотените и вонящи ...

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...

Стоя на стола, мислейки за теб…
Липсват ми очите ти, твоята сладка усмивка. 🥹❤️
Лицето ти е лъч надежда за мен,
очите ти — бисери в обикновен ден.
Ах, как искам да си до мен… ...

Коси разпилени, очи тъжни...
мечти неизпълнени, дори забравени.
Глухи викове в тишина на размирици.
Безгрижни ,нехранимайковци командват Света.
Нощи беззвездни, сън не споделили!? ...

Времето вече не е мой съюзник,
сипе се като пясък между пръстите ми.
Не успявам да го задържа, изплъзва се.
Опитвам се да го догоня, да го спра, уви …
Осъзнавам, че силата е вече в точността ...

Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.
Не тръгвай по пътя незнаен - ...

Загубих се, а толкова се търсих.
Паяче ми шиеше следа.
От слънчевите мигове замръзвах,
а вечер се пречиствах със сълза.
Всичко, дето някога научих, ...

И когато ви няма,
аз пак ще обичам,
и с безброй имена
ще зова и наричам.
И след мен неотлъчно ...

Това е моята улица -
къса като живота ми,
тясна като съдбата ми.
Винаги тичах по нея
и не свършваше тя под краката ми. ...

Роди се в дъжд,
израсна в яма —
тъй болката ми
никога не е била голяма.
Изписана с кръв, ...

Какво ли знам за истинските загуби?
какво ли претендирам аз, че знам...
и подозирам ли,
че могат те да бъдат пагубни,
когато сред житейска глъчка ...

Във детството обичах да чета
от книжки чудни и вълшебни,
със тях да бродя по света
да срещам приказни герои.
Веднъж попаднах на джудже, ...

Тя простотията човешка край няма,
глупостта човешка понякога е голяма!
Родена е от злоба и от малодушие голямо
,към истинските чувства тя е. няма.
Тя свързана е с човешкото възпитание ...

Под масата ти не шумят пари,
когато ти не си, не си овластен*
и селата са пустинно тихи,
когато държавността я няма.
*хипербола ...

Арестуван
Когато се предадох,
помислих, че съм арестуван –
вдигнах си ръцете, усетих
Някой ме прегръща. ...

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!
Тази клетва пелин е. Горчи, ...

Аз падам вече с жълтите листа,
с онази неспокойна есен,
в която с нежната мъгла
се чува приглушена песен.
Дали ще мога да допея ...

Отива ли си залезът завинаги,
когато последният лъч се скрие?
Оставяме ли тези, дето няма ги,
щом сами ще чакаме зората ние?
Гледаме ли в счупеното огледало, ...

ТАБУРЕТКА ЗА МОЯТА СЪСЕДКА
Купих си на сметка табуретка в нашия квартален магазин.
И поканих моята съседка! – че да не живея тъй самин.
Тя пък взе, че седна – и не стана! – черпих я със бира и кафе.
Три пъти я викнах на дивана, стар диван с дамаска – кадифе. ...

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...

По своите неписани закони,
животът е за всички лобно място.
Моторни песни бяла пролет рони
от клоните на време непорасло.
Не може никой в мрака да потули ...

Мейн
20.03.2105
– Не разбирам. - казах аз със спокоен тон, за пореден път. Още преди часове бях приела факта, че новият разпитващ, който ми бяха пратили, няма и капка мозък в главата си.
– О, мисля, че чудесно разбирате. Мисля, че знаете много повече, отколкото сте склонна да признаете. - отвърна то ...

Бди над мен, океан,
защото аз съм птица —
унищожена от бурята в перспектива.
Реален сън обича
в полите ми да се затваря. ...

Пазя още от тези обици - от времето, когато с много мои приятели, колеги, близки скандирах по площадите и в Плевен, и в София “Се Де Се“ и пеех “Времето е наше“... Безпартийна съм, а не всичко беше хубаво през социализма и със светлите си идеали за свобода, справедливост, толкова се радвах на промен ...

А Т А К У В А Щ О "О Т С Т Ъ П Л Е Н И Е"
Творчеството е Божа работа
и също като Господ
не може да се обясни!
Почти винаги онова ...

Беше дружба, стана служба,
няма лошо, братко вълк!
Тя издъхна, тази дружба:
дар не съм ти, а съм дълг.
Марина Цветаева ...

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...