Осъзнаване на действителността
Всеки ден – един живот е.
Със съдържание да се изпълни
Е необходимо, за да се
Душата храни, тялото ...

часовникът/ми/ с форма на кон
все по-бавно премества стрелките
по-бавно
по-бавно
по- ...

Сърцето ми е храм, в който има
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам - ...

,, Какво е тишината,
мамо? "
,, Нещото, което ни убива
най-много, мило, като хора,
каквито може и да не сме. " ...

Още докато приближаваше към тях, Бартак усещаше, че ще се заядат с него. Не му пречеше. Докато бе на село, минаващите търговци винаги пробваха остротата на езика си и той беше изградил защитна реакция. Не оставаше длъжен никому и затова го изпратиха да воюва.
Бяха трима, мотаеха се безцелно, но го с ...

Главата ми, горката, заболя ме с тишината.
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна? ...

Бамбино.
Казино.
Градина.
Чужбина.
Лимузина. ...

Златното лято с тебе отмина,
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...

Дъждовно е и важно, ще открия,
че съм щастлива в тази водна фаза.
И капките дъждът ще ми пришие,
по мене как блестят, сам той го каза.
Вървя засмяна в празничната дреха, ...

Не ми се прибира в покварния дом,
да виждам стените му сгънати в сажди,
да счупя хатъра на здравия стол
и грозно да фъфля на няколко маси.
Аз тук ще остана – ...

Ямболската музикална банда отново
обра овациите на зрителите в парка!
Приканваме гражданите на града:
да бъдат отново бдителни по време
на предстоящите събития в Нощта на Музеите!🤫

Чрез стиховете ние живота си допълваме.
Защото в реалния все нещо не ни достига,
все обувката ни стяга и важното ни липсва.
Нещо празно остава и сами го дописваме
и пишейки, с рими изживяваме мечтите си. ...

На мнозина им се
струва, че правия
път се налага
само с прът.
---- ...

Обичам времето със теб
когато ме усмихваш вечер,
обичам много сладолед,
но и тебе те обичам вече.
Обичам денем светлината, ...

Приветствах мистерията,
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля ...

Един за друг в живота се родихме,
на пъзела частичките редихме.
Подхождаме си, даже несъмнено,
издирваме се в топло и студено.
Прехласваме се по еднакви теми, ...

Тук наш един, усукан президент
безочливо - нас всички изработи:
ще даваме, един милион на ден
от тук насетне - ей така, на Боташ!
Тринадесет години - занапред ...

Прости, приятелю, че не успях,
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...

Ех... Саше, и ти ли, Бога ми.
Странно нали, сбогом, Родино...
А на велики се правим, истински! Дали?
Книги пишем и то за Парѝ...
Завиждаш. Защо... та нали Народът е важен? ...

Истинският подвиг днес не е непременно да направиш шоу, а да продължиш да бъдеш добър - без публика, без аплодисменти. В свят, често обсебен от зрелища и външни прояви, тази тиха, ненатрапчива доброта придобива особена стойност. Тя не търси признание, не се нуждае от фанфари, а просто съществува кат ...

Отвъд високите редути –
на път за Конго и Джибути!…
Ще тръгнем пак със теб сами –
дори Небето да гърми!...
Ще крачим дълго под Звездите ...

Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...

Паркиран свят
Стоеше в колата със затворени прозорци, точно срещу входа на панелния блок. Мръснобели коси стърчаха неестествено върху темето му. Посивяло лицето му бе набраздено от релефни бръчки. Част от тях се събираха към очите, където два ириса надничаха изпод паднали клепачи. Погледът, като коф ...

ДЪЖДЪТ НА СБОГУВАНЕТО
Напушва се и руква изведнъж
неканен, грозен, тъжен, непредвиден –
затропва по стъклата летен дъжд
и пука прегорели керемиди, ...

В душата на един интригант
битува (не забелязан)талант.
***
Нашият квартален котарак,
е на покрива любовен чирак! ...

Благожелателно - за навиците ... . Навикът е втора природа, поговорката гласи ... Божи навици, градивни - за живота са полезни, за нас необходими ... Детето, с грижите на родителите си, взема от тях привичките, осмисля ги ... После - и от училище ... А от народа - мъдростите изобилни ... Също и аз н ...

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...

1. Българинът е измислил (и) кражбата... все пак и хоби трябва да си има...
2. Българинът е измислил (и) законите... за да има, какво да нарушава...
3. Българинът е измислил (и) завистта... превърнала се в любимата му иновация...
4. Българинът е измислил (и) брака... и чак после разбрал, колко се е ...

Отражения
Студената сива светлина на ноемврийския следобед се разливаше в безупречно подредения офис. Белите стени, голямото тъмно бюро и абстрактната картина на една от стените, която Андрея не харесваше, но мислеше за подходяща, придаваха хладна изисканост на помещението. Тя стоеше до огромния про ...

АВТОБИОГРАФИЯ ЗА РАЯ
... аз всичко преживях на този свят,
не бях богат, ала не станах просяк,
и просякът пред храма бе мой брат –
и Кръста му под бичовете носех, ...