Сън ли всичко е било?
Търся под небето кът...
Две-три капчици "Мерло"...
Клена с тънко е стъбло,
трепка с листи в сладка смърт... ...

18.01. 85 години от рождението на Дамян Дамянов.
ВИК
Бягай! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл! ...

Той е тъмен.
Но ще ти дари светлина.
И мълчание
с умението да чуеш как милва душата.
Ще роди онзи забравен копнеж ...

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...

Терзае ме странното чувство,
че и Чалгата май е изкуство. :-)
----------------------------------------
Имам си аз една
мила хубава жена. ...

Пусти опустели
гъсти коренища!
Как са ме подпрели,
ей така - за нищо...
Искат да остана ...

По поляната
на сънищата вървя.
Сърцето ми,
дори заспало е...
Душата ми крачи ...

Ich habe keinen blassen Schimmer
wozu du meine Verse brauchst,
denn dein Talent scheint hell und flimmert,
umsonst quälst du dich nur und schlauchst.
Lass mir mein Plätzchen unterm Himmel, ...

Загрижена нотка изскочи
от дума, неползвана скоро...
Дълбоко у мен заклокочи
забравеното в много хора...
Докосване. Поглед. Безкрайност. ...

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...

Булеварден роман, стих, тъма.
Паяжина. Бесилка. Въже.
Котка, чай, тъжна, стара мома,
Ръжда. Спомен. И бивши мъже.
Стари снимки. Молци. Нафталин. ...

Казват - лесно идва злото,
но не викай го, защото
трудно то от нас си тръгва.
Никой да не се залъгва.
Роси с този счупен крак ...

Мъгла, неземна роба,
облякла в бяло днес града.
Дали не си прокоба
или се стелеш просто, хей така.
Мъгла, небесно мляко, ...

И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...

Вероятно, защото си сън
ти не идваш във дните ми сиви,
преминаваш на пръсти отвън,
във прозореца тихо се взираш.
Наблюдаваш ме скрито с тъга, ...

Училище мое любимо,
училище пълно с мечти,
място безкрайно щастливо,
място с учители добри!
С химикал и тетрадка в ръка, ...

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...

И притъмня. Небето се продъни.
Тежки сълзи над земята хвърли.
И с глас ревеше, там от високо
навярно от болка надълбоко.
Но долу, ниско на земята ...

равнодушия —
толкоз уви душевни
вкаменелости

Вятърът вее есенни листа,
настана есен и в моята душа,
едно приятелство искрено и чисто,
на изпитание е поставено сега
Тежки думи изречени от мен, ...

В ноща тъгата гоня със мечти...
и винаги повтарям си че мога!?
Светът да променя в добро
не другото а моето... което
с ласка да присламча към онова ...

Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...

Дали душата ми ще е във Рая,
или пък в Ада в огън ще гори
това не искам даже и да зная!
За мен едва ли някой ще скърби?
Тежи! Тежи безкрайно тишината! ...

С първото кокиче
цъфна и надеждата.
Стрелна се в простора
като щастлива ластовица.
Подскочи нависоко, ...

Живеем сред недоизказани неща
в свят на истините неизречени.
За божество приели сме вещта
и бъдещето се превръща в обречено.
Но ръцете ни са празни в гроба, ...

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви, ...

Когато се впусна по вълните на мислите,
на перваза на прозореца се настанява луната,
пръска по масата кехлибари толкова чисти,
че потъват като шепа надежди в душата.
Луната... с чаровна усмивка... тръгва си бавно. ...

Случва се, така един хубав ден
Алармата ти просто да не звънне
и да се събудиш късно окрилен
а трябва да бачкаш щом се съмне.
Случва се (без да го решиш) ...

Оставете ме за малко,
без въпроси и слова.
Искам да не ми е жално
и да е спокойна моята душа.
Горчиви сълзи да пролея ...