Годината започна вяло...
дори си махнах старото одеяло
от юргана и пак, е вяло, дори
и без одеяло.
Мислех си, че нещо ще се промени, ...

Смело мога да твърдя, че няма невъзможни.
Такива дето са незаменими.
Има само хора - сложни.
Както казват те "незабравими".
Трудни за обичане са много, ...

Не е важно къде си, с кого си...
щом те нося в съня си сега,
хукват мислите, чисти и боси,
да достигнат до теб с любовта.
Гонят вятъра в пясъчни дюни, ...

Змия се плъзна по тялото ми,
в сърцето ми се приюти
и ми каза: „Довери ми се!“
Аз и се доверих.
Паяк се спусна от тавана, ...

В мъгла изгубена стоя
и започва да ръми ...
В очакване на нещо
чувам надалеч гърми.
Не е над мен, но се усеща - ...

Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...
В орисаната беднотия ...

Сърби ме миналото -
предопределено,
във живи рани
се превръща.
Тъй всичко ужким ...

Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
шепот, спомени, ята… ...

Нежно тракане и друсване тадъм-тадъм
Сгушен в нощен хлад пътувам без да спирам
С очи затворени, унесен съм във сладък сън
и нежен блян във твърдото легло намирам
По изгрев, утре сутринта, таръм-таръм ...

"Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си.
Едното е корени, а другото криле."
Джон Кехоу
Отрязаха крилете ми. В зародиш.
А корените - може би изгниха. ...

Болката е голяма,
как да се справя не знам,
сърцето ми лед хвана,
когато остави ме сам.
Боли, но да съм на крака се опитвам, ...

На бегом
Всеки има своя подпиралка,
аз имам две: бастун и химикалка.
Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а парично мръсен. ...

"Бойко, на царя бодигарда,
върна ни на световната карта.
На Шипка той устоя,
Конституция да измисли успя
и затуй надавам възторжен вик, ...

Тъй започна се белята.
Рори, скрил се зад вратата,
затаил бе своя дъх.
- Чувам нещо, но е плъх.
Лакомо гризе на мама ...

Сред пясъчните дюни на Сахара
живее днес Камила с име Сара!
В пустинята - тя суша не признава
и без вода с години оцелява!
А по на юг, сред делтата на Конго, ...

Ех, ако имах любимец домашен
щеше да бъде някакъв страшен!
не тарантула или пък булдог -
не, искам змей, десет метра висок!
Змей огнедишащ да имам у нас, ...

Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...

7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...

/всяка прилика със случки
и лица е случайна/
В конкурс реших да си премеря
уменията с други хо́ра,
дордето тема си намеря, ...

Хората казват, че без приятели е трудно. И имат право!
Но във времето приятелите избледняват и остават все по-малко!
Но тези които остават са безценни и аз обичам да ги обичам!
Габриела Н.
(18 юли 2019)

От каменните къщи на Родопа,
от сламените хижи на Пирѝн,
без вакло стадо и без сопа,
по тънка блузка и по клин.
От равните поля на Север ...

Постоянно в теб се влюбвам,
все повече те обичам...
Всеки ден те сладокусвам,
много, много те обичам...
Събуждаме се с усмивка, ...

Рисувах птиче, едно такава дребничко,
с накокошинени от студ перца, приведена опашчица
оклюмала глава... О, чудо - в очичките му огън заискря,
напери се, изправи гордо птичата снага,
и чух го как запя - в картината на топло оживя! ...

Когато тръгва си като жена
една любов – измъчена и стара,
конфети няма, нито звезден прах
и думи няма, просто е раздяла.
Не казвай нищо, само затвори ...

кормило — досущ —
кърмило — но с кормчия —
мило светило

Хората - птици са малко,
но ги има, още летят.
Не вярвате?! Ех, колко жалко!
И колко насмешки валят...
Те имат семейства и дом ...

Да, пряма съм! Сека ги безпощадно,
до корен злобата и пошлостта, и клюката.
Лъжичка сребърна - любов на гладно
и стих - за безработните ръце на скуката.
И силна съм! Та хич не се надявай! ...

червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***
кални обувки ...

Дон Кихот, Санчо
Панса, Дулсинея и
Терèса — блян са,
свян
и Рàят призован са...

И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...

Ще ти сложа да пийнеш... за път
съм наляла от пресните чувства –
да заситиш, макар и без плът,
всеки спомен опитал да блудства.
Поседни́!... Преди път се седи́ – ...

ТРУДНИТЕ МИНУТИ НА ПОКОЯ
Ледът, неумолим, плени реката,
нахлу във мойта жажда неочакван.
Прекрача ли в мъглата необхватна,
брегът спасителен не е на крачка. ...

На зимата, в косите посребрени
замръзваше последната мечта.
И любовта не беше споделена,
а пълна с тъжно-сива самота.
Угасна бавно, в лепкавата скука, ...

Ще я намериш. Там е Любовта,
която цял живот в сумрака чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата и` проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...

“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...

Мечтая ти да дойдеш – млада,
да пристъпиш тихо във нощта,
да ме обсебиш без пощада,
когато все още недогоряла е свещта
Защото, утре като се събудя, ...