Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище. ...

Пред мен си,
стоиш. Гориш,
тялото ти е небе...
по залез.
Стъпките ти ...

Това не е поезия! Отдавна не е...
Просто натрапчива мисъл. Трескав блян.
Като изгрева, който оставя в небето
бледа огнена диря – багра от свян.
Това не е любов! Отдавна не е... ...

- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...

„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене“ Матей 5:11.
Ако прочетем този стих бързо и невнимателно, ще ни се стори , че по смисъл е еднакъв с 10-ия - "Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“. Матей 5 :10.
Но ако прочет ...

От вятъра уших си шорти,
от облаче – буфан ръкав!
Дъждът, не щеш ли, ме изпорти.
Помля́ ме – луд и въртоглав!
С целувки по́чна ме на капки, ...

Иванчо: Тате, защо детските храни поскъпнаха толкова много?
Бащата: За да не се хранят с тях пенсионери!

Откъснах си от слънцето лимон,
а после си направих лимончело.
Ти искаш ли? Аз искам те...
Пардон!
Напих се май, ...

Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...

Алис вървеше по следите на Оливия. Тя вървеше доста бързо, но все пак русокосото момиче успя да я настигне достатъчно, колкото да може да я проследи, прикривайки се, като използва сенките и горските дървета за свой костюм в нощта. Гората бе тъмна и ужасяваща. Звуци на стар бухал, звуци на койоти и в ...

Точката ми падна от полата –
няма да се връщам да я взема!
(и без друго точка е Земята!)
Гледай я Луната – с диадема,
кипри си смокиновите устни! ...

Все някой ден ще проговори нищото,
най-мрачните ми тайни ще разбули:
Аз бях мечта, удавена във плиткото
в един прашасал, скучен ден на юли.
Бях еретикът, изгорял на кладата ...

КЛЮЧ И КЛЮЧАЛКА (+ 18)
Автор - Величка Николова - Литатру
Усмихна се Слънцето днес,
почувствало Южния Вятър.
А той ни съобщи блага вест: ...

ЛЯТОТО СЕ КЪПЕ В МОРЕТО
Автор - Величка Николова - Литатру
Не есенен вятър ни брули, не гръм от небето звъни,
а слънце небесно ни жули и щъркелът барабани.
Все още узряват житата и есенен дъжд не вали, ...

Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...

Чадъри дремят уморени,
надули се като медузи.
Полека залезът изхлузи
осанката си обгорена.
Нощта протяжно се разлива ...

С хрипове идва нощта, с вятърен дом на самодиви.
Може би с папур и бамбук, ще се срещнат всички
безветрия.
Там при перлен нарвал и всички лодки без смърти.
С рубинен корал изтрих съвест и име поравно. ...

Като гледам бедни просяци -
сърце ми скръбно се свива.
Сещам се за 240 глупаци,
за системата, що ги убива.
А и аз самият съм беден, ...

1.
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...

Да ти кажа ли честно - не вярвам.
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...

Нашите приключенци достигнаха Непознатия квадрант. Той беше като рай за местните, но на тях не им се видя нещо особено. Те знаеха добре, че всичко рано или късно щеше да бъде в тяхна полза. Колонистите категорично отказаха завръщане на родната си планета, но по-късно се съгласиха.
Когато всички се з ...

А вятърът на забравата
ме отнася там, където не стоят и мислите в усамотение –
много далечен път от реалността
на собственото полезрение.
Къде съм точно аз?! ...

В Бурята... 3
Бурята изви внезапно,
Океана се разклати –
някак си невероятно
с Демони неосъзнати... ...

Не ме търси през лятото. Недей!
На лято съм небе – така високо.
Почти достигам слънцето. И грей
сърцето ми в сто хиляди посоки.
Тогава мога да съм и море, ...

Не ме мислѝ дали съм полужива,
когато ме връхлита страх след страх,
че в този свят светулката не бях,
а вече светлината си отива.
Загубена сред троскот и коприва, ...

Имам нужда от твоята сила, Земя,
(не за мен, а за него)!
С твойте каменни пръсти да сграбчвам
в ръка
коренищата сплетени; ...

Излезе ми пришка. Върху срамните мисли. С неудоволствие написах това:
Говоря си с една позната. Съпруга. Моя. Бивша. По телефона. Не сме се виждали отдавна. От съображения за сигурност. Нейната. Преди да се чуем ми писа. Попита дали е удобно. Разбира се. Интересува се дали съм добре. Била ме сънувал ...

Мълчанието на някого предизвиква в теб същия отговор – мълчание. В сърцето и в ума ти отекват мисли, викове, гняв, любов, спомени... и какво ли още не... Анализи, чувства и състояния се сменят и чертаят нови пътеки в лабиринтите на тишината. Създават се други мостчета и откриваш странни възможности, ...

Попитай месечината за мен,
тя знае съкровените ми тайни –
в сърцето бил съм като лед студен,
горял съм и във вечери омайни.
Попитай месечината за мен, ...

Преди да срещнеш вечността,
за да си кажете наздраве
и преди Онази с нежната Коса
приседне под смокинята на двора,
да ти рисува зима с майсторска ръка... ...

Това са стиховете в Матей 5:9-10 относно миротворците и гонените заради правдата. Стихът гласи:
„ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове“. Матей 5:9.
Миротворци са хората, примирени с Бога, които чрез своя начин на живот се стремят да доведат дори и враговете си до мир с Бога. Са ...

Щастието се крие
в малките наглед неща:
в аромата на липата,
в полските цветя,
в слънчевия залез ...

Споделено в личен план 2
...
Момчето е моя любимец,
играем от малки
и учим житейски уроци, на залги. ...

Дяволският танц начена.
Струните на моята душа
пулсират лудо в тишината
разсечена от мълнията-лък
под който падат разпилени ...

– Анушка, нашата Анушка! От Садовая! Тя е виновна… Купила от бакалницата олио и да вземе да строши шишето в турникета! Цялата пола си оля … Че като взе да пустосва! Пък той, клетникът, се подхлъзнал, значи, и право на релсите…
Михаил Булгаков „Майсторът и Маргарита“
Свят Гама, Ухан, февруари 2020
Юй ...

Живели някога в едно село трима селяни – връстници, родени в една и съща година. Първият имал необикновено дълъг нос. Той бил най-дългият нос не само в това село, но и в околните села. Когато селякът се родил, първо се показал носът му. След това – на бял свят главата и всичко останало. Бабата – аку ...