С разранени от път нозе
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх ...

Отново в ролята на планина
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...

Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога. ...

На вратата някой чука,
със брада и очила.
Дядо Коледа е тука,
търси малките деца!
пр: Чук - чук - чук, ...

На Моняк – тихо като в храм,
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...

31.
Костюмите за излизането бяха плод на съвместните усилия на Пенлоу и Дин Тон. След катастрофата към тяхната група се присъедини и Гатлинг-младши, който с жар се хвърли в работата. И без това имаше много време – прекалено много за активен млад човек като него...
Та той създаде и “техническата ръка ...

Сóвата не спи.
Зовé някой в нощта.
Събуди и мен...

В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения ...

Ти бе моят живот,
ти бе радост и любов,
нежни думи и ласки топло
мили прегръдки и шумни вопли.
Не се получи между нас, ...

«Стол изобилия»
Мышцы отдохнувшие два учебных семестра, готовы насытить третий производственный семестр тремя годовыми стипендиями сразу. Таковы правила учебного года.
В строительном отряде всё как в Красной Армии, есть: командир Усатый, комиссар Мазоль, доктор от всех болезней Дерешев, рядовые бойц ...

Защо си като дива просякиня,
защо Съдба – заслужих ли го аз?
Който ме стигна, той ме и подмина,
посока търся, ала без компас!
Защо ме разпиля, че да бесувам, ...

Там някъде на север,
под Полярната звезда,
сред тундра със елени
и край смърчова гора,
живеят шест момчета ...

Вълшебство е изгрева -
докосва душата ми...
Виж, този свят -
как кристално блести,
целува деня ми... ...

Здравей, мое мило момче,
след облаци още ли тичаш
или пък живота тъчеш
и вечер до късно го сричаш.
Навярно в очите ти спят ...

Опитах се да живея като вас,
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...

Ако ми припомниш коя съм,
ако ме сетиш, че мъка съм преяла,
че животът е полегнало осем…
може би ще стана за мъничко цяла…
и че, не душата ми, виси на косъм, ...

посветено
Зловещо тихо е, Иване.
Клонът по стъклото скърца.
Защо е всичкото имане
щом времето така забърза? ...

Поглеждам в страни, странно!
Погледа е празен и пак ме боли!
Гледам в точка, без контури,
а очите играят без воля!
Събират моменти безбройни, ...

Всяка нощ се разхождам
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.
Всяка стъпка измива ...

"В кацата с меда бръкнахме,
пръстите си пооблизахме,
ама на прокурор се натъкнахме,
кат свински черва се вси нанизахме."

Ти си болка
и
шепот,
страдание, гняв и любов,
избликваш ...

Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е в ...

Луната е зловеща.
Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух. ...

Тази сутрин се обличам в бяло,
ще си сложа даже розовите очила,
в ръката ще държа букетче здравец,
ще посея малко семенце от доброта!
Този ден ще се раздавам с много радост, ...

Дядо Коледа кажи,
още ли пътуваш ти. /2/
Щото всичките деца,
тебе чакаме сега./2/
пр. ...

Сънувах дом. И ти дойде.
Бе топло, светло и уютно.
Постлахме си вечерното небе
и пожелахме да е късно утрото.
Така бе хубаво, омайно, ...

Почти никой не те обича. Има някои хора и животни, които се страхуват от теб. Това е добре, но те са малцинство. Повечето гледат да те утрепят. Кой с лопата, кой с ръжен, кой с друго. Все ще намерят нещо под ръка да те халосат, за да умреш. И какво си им направил? Нищо и нищичко. Просто си грозен. И ...

Обличам най-красивата си рима,
когато съм на среща с теб в съня си,
Защото там си Ти. Там истински те има,
а стиховете - със вълшебство са поръсени...
И всеки звук - като ушит по мярка, ...

Разсъмва се, и няма я тъмата
България огряна е отвред
Надигна се отново свободата
Подкрепена от Българския гнет.
Кръвта във вените бушува ...

Студено и красиво е,
навън вали...
Сгрявам с чаша вино-
хиляди замръзнали мечти.
Гори камината... ...

Със снежна топка във ръка,
тя тича бързо с детски смях.
И с искрящите звезди от чистота
достига шала ми във формата на прах.
И спуска се в пързалка по леда, ...

лов он май лайф
къде си проклетнице мила
заради теб се преродих
стихове започнах да пиша със страшна сила
вървя и се взирам в тротоара ...

Комáр играя със Съдбата,
залагам аз живота си мизерен
срещу аса, червено или черно
или въртене на рулетката с числата!
С надежда – да се видя по-модерен, ...

ДО КРАЯ ЩЕ ГОРЧИ
Душата ми е стон и вик,
някъде през космоса преминал.
Един безконечен миг
в сълзата ми застинал. ...

Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...

Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за ...

Хора със странни имена.
Свят със странни хора.
Странни хора и странни неща, които никога не се случват...
Трябва да ти кажа нещо.
Да, знам, че е късно. ...