Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
Дима 🇧🇬
А сега накъде 🇧🇬
Утро на самодива 🇧🇬
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...
Зимна импресия 🇧🇬
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...
Монолог на един кмет 🇧🇬
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...
Спи детенце 🇧🇬
и светът притихва пак.
Уморени, малките звезди горят,
а в леглата всички спят.
Спи детенце! Виж, воалът кадифен ...
Пожелание 🇧🇬
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада ...
Прозрение 🇧🇬
Не всяка мъдрост е последна.
А рехавата резеда
на чувствата е често вредна.
Не рядко грешните следи ...
* * * 🇧🇬
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...
Нечистите - 8.5 🇧🇬
Трябваше да измисли как да се измъкн ...
Нима съм заслужила свойта вина 🇧🇬
Защо в очите ми виждаш сълзи?
Нима за тъгата ми няма виновен?
Защо ли се чувствам дърво без корен?
Защо на парченца сега съм разбита? ...
Скъсаният косъм - 22. - финал 🇧🇬
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...
Но 🇧🇬
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...
Усмивка в клетка 🇧🇬
> Мога ли д ...
Февруари - /четири/ 🇧🇬
Оформят я в представи и понятия,
и тръгват да я скрият от света,
създавайки олтари и разпятия.
Какво би имал той без своя храм ...
Стареца на верандата 🇧🇬
Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
Ега ти времената! 🇧🇬
ега ти времената!
Не мога да опъна
два шамара на жената!
Че има тя, не знам защо, ...