Аз се завръщам, майко! Аз се връщам!
Където има кой да ме обича…
Където има кой да ме прегръща…
Завърнах се пред теб да коленича!
Не те забравих аз, родино свята! ...

Бих те преживявал
отново и отново
до сетния си дъх,
хапчетата не помагат,
разяждат, ...

Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...
Виждам тръгнала си вече ...

Настанаха великите пости.
Зачакаха Христа да възкръсне,
да им дойде в домовете на гости,
че греховете им бяха омръзнали.
Наредиха трапези - храна и напитки ...

Нела се беше събудила със странното чувство, че денят няма да е обикновен и сега докато вървеше към университета за поредната лекция я утешаваше само хубавото слънчево време. Не беше закусвала, както винаги и се запъти към най-близкият нон-стоп, тогава я видя. Мария... беше пораснала, вече трябваше ...

Кажи ми, как да напиша стих,
в който не си тръгвам от теб?
Само по листите не стоя тих,
иначе мълчаливо слушам сърцето.
Как да обърна гръб на съдбата, ...

Безгласно прехласнат,
щастливо отнесен,
с поглед в безкрая,
в сладка омая,
само вятър издайник ...

Семейство имам само на хартия,
на практика живея със врага.
Душата е притихнала стихия,
животът ми – разруха в самота.
Подхванала съм тъжна песен ...

Когато се родя в море... От дъното
ще се надигна, бързо ще изплувам,
защото ще ме вика нежно слънцето
и ще поискам плажа да целуна...
Предсмъртно ще съм пяна бяла, ...

Над умислените върхове,
под смълчаните древни гори
една изначална мисъл зове:
пролет буди топлите зари.
И аз съм пак селското момче, ...

Сънливо се вглеждам
в омаята нежна
на топлата, дъхава нощ -
прозорчета малки
примигват прощално ...

Млад и буен човек беше. Властен, с живи, скокливи очи като малки въгленчета. Майка му бе го нарекла Йоан, за да бъде верен на Бог и да е прав пътя му. Но Йоан съвсем не харесваше стесненията и правите пътища. Рядко се кръстеше в черквата, бързо настройваше навиците си, преминаваше от едно усещане на ...

Иглите са гръмоотводи –
от стаята изтече вик.
Небесния мегдан прободе
луна като ръждясал щик.
Сълзите ми не бяха капки, ...

През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...

Морето ме обича
и ласкае
с ритъм на поредната
вълна
лодката понесена ...

В утрото на Пасха из цялото Творение
се разнесе блага вест
за Христовото духовно Възкресение!
Затуй съм тъй възрадвана, щастлива
във Възкръстналата Псхална нощ! ...

Раздрънкана каляска, прашна,
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...

На едно ничие място, в началото на един голям пущинак, почти извън пределите на града, се издигаше пететажно бетонно здание, със сивоолющена фасада. Заради неправилните си странни форми, отдалеч сградата приличаше на грандомански социалистически монумент, изоставен на произвола на съдбата.
След края ...

Липсата на стар човек
не олеква в ничий век.
И самотен ще си ти,
и ще скубеш своите си коси.
Ще плачеш, долу на земята ...

Не искам ничия корона,
а само меча на звезда.
Животът струва десет кро̀ни,
и се купува с любовта...
Защо царува днес страха ти? ...

Полунощ е далеч,
още малко късмет
и ще стигна до теб,
но не мога.
Полудял си от скръб, ...

Къде е Бог? – на вятъра във силата,
в дъждовен ромон, шепнейки.....вали.
На всеки връх планински – там, над билото
с оставени завинаги следи.
Нима не е на птиците във песните, ...

Той каза:
– Ще се върна, Магдалено!
Ще бъда светлина, ще бъда слово.
И помня, че го гледах озарена,
шептейки: "От любов е! От любов е!" ...

Мая поклати глава: Всичко това ми звучи като "водовъртежни абстракции" в някакъв разтеглив трактат. Ти самият бил ли си някога в Залата на бъдещето? - попита тя и изпитателно се вгледа в очите на Алфонсо. Той трепна от втренчения поглед на нейното недоверие. Все едно Мая беше Неверният Тома в женски ...

Мойте братя са потни и прашни!
В завода те бавно вървят.
Те нямат мечти! Ни предишни, сегашни!
Те се борят за хлябът ! Само мълчат.
Мойте братя са хубави хора! ...

Рàсна, сине! Рàсна и порасна!
Колко бързо времето лети!
Още пазя снимката прекрасна
с татко ти пред външните врати!
Припев: ...

***
Иванина се отправи с уверена крачка към вниманието на Игор. Нарочно бе избрала най-късата, стигаща малко под дупето й, рокля. Партито в един от най-големите хотели в Кьолн не беше случайно. Имаше предприемачи, бизнесмени, големи имена в развиващите се сфери. Игор не остана безразличен към красот ...

Месец след странната история на госпожа Хаджипетрова градчето се беше успокоило. Тук – там все още се прошушваше някоя малка, пикантна подробност, но това беше като последни капки изцеждащ се летен дъжд. Неда се опитваше да успокои сърцето си с четене на книги и пиене на чай. Не излизаше никъде по ц ...

Душата ми е въглен
посипан с черна пепел.
Едва-едва просветва
и още миг, ще изгори.
Не се намират хора ...

Носталгия в морско-синьо...2
Носталгия в синьо
се носи над Хаоса,
щом вечер интимно
обсебва ме Залеза, ...

Луда работа - доживях да стана на 90 години!
Не знам как стана, наистина!
Ако някой преди 50 години например, ми беше казал, че ще живея до толкова, направо щях да реша, че се е чалнал. Тогава, все се смеехме дали ще доживеем до пенсия и годините след 60-те ми се струваха неясни и мъгливи, почти кол ...

Глава XIII
Орлин и Снежана взеха всичко, с което разполагаха по случая и този път двамата, отидоха отново при Каньона на водопадите. Денят беше облачен, сив и безветрен. Не беше много топъл, но с по-дебела дрешка за гората беше подходящ. А за избистряне на мислите, балканският въздух нямаше равен. Б ...

Сава работеше усилено вече трети месец в „пещите” на стъкларската фабрика, въпреки, че наближаваше декември и отвън ставаше все по-студено, в цеха беше горещо и едва поносимо, стъклото се топеше при температура около 1000 градуса. На село си бе ходил само веднъж, често взимаше смените на някой колег ...

Превод от японски ~
Последен букет
1.
Хей, правиш го отново.
Гледаш изражението ми, ...

Другото 'Аз'
1.
Ако се стремиш само към богатство,
наранявайки другите,
да печелиш повече, отколкото можеш да похарчиш, ...