(Всички прилики с действителни лица и събития са случайни)
В прашния въздух на малък северозападен град, където слънцето сякаш жалеше повече, отколкото грееше, Катя бе научила уроците на живота по трудния начин. Ромският ѝ произход често бе стена, а бедността – постоянен спътник. Детството ѝ бе беля ...

Когато разбираш, че вече съм чужда,
над тебе се спуска бездънна тъма,
в която не може светликът при нужда
с искрица от въглен да стопли дома.
Когато усетиш, че сълзите няма ...

Ти си светлината в живота ми.
Обичам топлината ти - святата.
Обичам нежното ти докосване -
галещо, ласкаво, меко и топло.
Сутрин грееш закачливо. ...

Отново ще отключиш моята муза
И ще започна стихове да редя за теб
Как ще целуна зачервената ти буза
И ще обгърна с поглед целия ти силует.
И тогаз Любовта изпълва съдраната ми гръд ...

Черен грим, червени устни,
дрехи в кожа и метал,
ток и жици, не пропускам
ден без метъл, че печал
инак цялата обзема, ...

Вие казахте:
Трудът е песен ама ако си певец. Какво ми трябва да стана певец?
ChatGPT каза:
Трудът е песен, ама ти си в грешния хор. За да станеш певец, трябва:
Да имаш глас. Ако звучи като алармата на стар москвич — трудна работа. ...

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...

Всеизвестен е афоризмът ”Движението е живот”, но движим ли се достатъчно, за да сме здрави... Лично изпитах след пенсиониране, как обездвиженият начин на живот се отрази върху здравето ми... Три-четири месеца заседяване пред компютъра, отдавайки се на писане поне по 5-6 ч. на денонощие - почти извед ...

​ I. РАЖДАНЕТО
​ Тропане кънти на вратата на баба Кира. Тя полека отваря очи, примигва и се заслушва в мъжкия глас.
– Киро,
Кироооо.... Ставай! Радина ражда!
Акушерката разпознава гласа на Асен – съседа на Матей и родилката, става, облича се, навлича цървулите, нахлузва вълнено елече и отваря. ...

Текст : Мария Панайотова
Музика и изпълнение: ИИ
С благодарност към Хриси – Скитница – 💖💖💖,
която ми я изпрати като новогодишен подарък, а аз я подарявам на всички деца!
ПЕСЕН ЗА КРАДЛИВА ВРАНА ...

Снежното расте, къде е,
беше, ала си отиде,
вярвам, чувствам и копнея
щом снежеца пак ще видя,
щом реши, и ще се върне, ...

Имаш ли мечта — ти трябва воля, за да я постигнеш.
Без дори да подозираш, съдбата те среща с любовта.
Случайно сред тълпа от хора, погледнах към един непознат.
Вместо да подмина веднага, спрях.
Нещо в мене потрепна и се засмях. ...

Глава двадесет и седма
„От време на време на този свят трябва да се случват неща, които излизат извън всякакви граници.“
Йохан Хьойзинха
Мюнхен - понеделник, 12 август 2103
Точно в 12.00 по Гринуич местните холовизионни програми прекратиха излъчванията си и пред всички холовизионни зрители на планет ...

Жените никога не са ми били проблем — или поне запознанствата с тях. Всичко друго ми беше сложно. Това да пием по нещо, да хванем някоя по-дълбока тема и след това да се посмеем на нещо не чак толкова сериозно — тази част ми беше лесна и забавна. Чувствах се уверен в себе си.
След първите срещи обач ...

Ранен подарък живота ми прати
не бяха вили и палати
беше истинска любов
за която никой от нас не беше готов
Лошо време - правилен човек, ...

В подножието на планината, в едно село, потънало в зеленина и тишина, живееха два рода – Генчеви и Драганчеви. Богати, уважавани, с големи къщи, много земя и добитък – но с едно проклятие, което ги делеше вече няколко поколения.
Всичко започнало още по времето на прадядовците. Спор за едно парче зем ...

Обичам те
Защото си ми верен!
Обичaм те нощем, обичам те денем!
Когато си до мене, слънцето по-силно грее!
В очите мои погледни, нежно устните ми целуни! ...

Вилнее вятър. Улицата - пуста,
градът е дрипав просяк обосял.
Луната златно менче е на пруста,
небесен. Студ от него е разлял,
нехайно някой. Януарска ласка. ...

Музика и изпълнение AI
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила! ...

Ох, Господи, ох,
няма как да си направил
толкова свят жесток.
Ох, Господи, ох,
защо създаде хората, ...

ЗАГЛАВИЕ НА РОМАНА
„Името на тишината“
Роман за знанието, което убива, и мълчанието, което спасява
⸻
Глава 1: В сенките на абатството ...

Корабът се полюлява –
ту надясно, ту наляво,
и с витлото си оре.
Море... море...
Сред това море безкрайно, ...

Всичко минава и заминава,
всеки идва и си отива,
в далечината се размива;
но не и Висшата Сила!
Вървя продължавам, ...

СЪБИТИЕ В ГРАДА
Автор: Стела Босилковска, Р.С.Македония
В тълпите
почнаха задушевно
и радостно да псуват, ...

Какво ново?
Събудих се и какво да видя: старата стая затрупана с багаж, с олющени стени и следи от течове по тавана. Даже паяжините са старите! В банята от огледалото ме гледа все същата физиономия с торбички под очите и разкривени зъби. Казанчето все така тече. Тоалетната май е все още запушена. Къ ...

По житейски пътеки стъпвах ли тихо?!
Летях ли над всички проблеми?!
Армия спомени дълбоко във мене и
Тайни на времето в сърцето си кътам.
Надежда и радост - бистри сълзици - ...

ПРОГРАМА: „По-добър свят“
Година: 2285г.
Сън №: 85
Съзнание: Франк Джоел Смит
род.: 2075г. ...

п р е д а т е л значи
е к с к р е м е н т - на който и
муха не каца

Си си пожела Тайван,
Вова си пожела Украйна,
Дон си пожела Гренландия,
а аз си пожелах мир на Земята...

Толкова мистичен пейзаж, който променя сетивата!
Звездите-мълчалив страж. Бдят, пътувайки в необята.
Ние,тук броим земните дни, докато нощите ги сънуват...
Времето неусетно ще промени душите. Колко струват
нашите чувства? Всеки от нас:носи божествен пламък, ...

Глава двадесет и шеста
„Миналото е „минното поле“ на настоящето и бъдещето. Всяко време „залага“ „бомби със закъснител“. Ако не бе така, революциите щяха да са невъзможни. В човешката история обаче има и времена, които сами по себе си са... „бомби със закъснител“. Проникнеш ли във „вътъка“ на такова ...

Когато дойде краят - малко потърпи!
И само помълчи.
Ще дойде невъзможното - винаги мечтано!
Ще започнеш отначало.
Питаш ме - дали възможно е това? ...

Градът не просто умираше – той гниеше под тежестта на собственото си безверие. Улиците бяха мрежа от дупки и сивота, общинските сгради миришеха на застоял социализъм и евтини подкупи, а хората ходеха с наведени глави, свикнали, че „нищо няма да се промени“. Поредица от кметове бяха превърнали властт ...