Всеки вика днес: “Ура!”,
вече е ваканция,
ето свърши се училището
идва края на мъчилището.
Вече почват приключения, ...

Вълк овчаря изяде,
цяло агне продаде.

Да видиш синева, какво е?
Очите да препускат във простора,
а там на хоризонта нещо твое,
да казва - синева във кръгозора.
Онази чакана вълшебност, ...

Знаеш ли, Джон, преди да дойда тук поисках от Създателя си да се срещна с момичето, което съм била когато съм те обичала. За нея беше много трудна и тежко емоционална среща, но за мен беше просто миг от вечността, която предстоеше да изживея. Срещата беше в късния следобед на миналия ти рожден ден, ...

Мразя любовта,
винаги е като все едно си в пустошта.
Мразя любовта,
винаги оставам сама.
Мразя любовта, ...

Всичко ти е загоряло
само дупето ти бяло
свети като месечина
и зове ме да намина...
Ясно е, не съм я глух, ...

Старостта не чука — просто влиза,
неочаквано, без думи, без палто.
И сяда тихо в празната ти риза,
превръщайки „утре“ във „било“.
Подрежда бавно чашите в дома ти, ...

Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева
широко известна като Райна Княгиня, е българска учителка и акушерка. Известна е с това, че е ушила главното въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Съ ...

1975
Посвещава се на моя дядо.
Между отровата и усета
Зимата наближаваше. Студената есен на 1974 г. беше току-що отминала. В много от къщите се носеше миризма , на малки отсечени борчета. В центъра на селото имаше нова книжарница, в която децата си купуваха бенгалски огън, картички, календарчета и с ...

Харесваш ми… когато си във бяло.
Изкъпана, с разчорлена коса.
Пристъпваща със капчици по тялото.
По бяла кърпа с чаша във ръка.
Усмихваш се… а кърпата ти пада. ...

Задяваше ме някакво момче.
Богат и строен! Как пък мен хареса?
– Късмет ти бил! – мълвата ще рече,
научила, че търси той метреса.
Момчето – момчурляк към трийсетте – ...

И Рай, и Ад животът ни поднася
и всичко пътепис е от това,
дали коварство в избора проблясва,
или сияен изгрев на звезда.
Дали били сме верни, или подли, ...

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...

Лято, остани
Остани със мене, лято,
докосни душата нежно!
Да шуми с вълни морето,
да блести, блести небето! ...

Лъч лунен разцепва тъмнината-
Токчета дамски-изгарят в пожара.
Танцът ми пречупва тишината-
Под плача на страстна китара.
[Chorus] ...

Зеленоока, с дъгоцветни къдри,
зората сипва, а щурците спят.
И разни твари (май от мен по-мъдри)
от нищо си създават малък свят.
От капчица, трохичка, иликорен, ...

В предишния епизод: Птицата Рок се явява на портала с отвъдното и твърди, че е мамник. Гранична полиция, понеже ги мързи да попълват международни протоколи за извънредни хвъркати субекти от Арабския свят, само махват с ръка: „А, мамник ли си?. Mинаваш по Закона за културното наследство. И ето, че сл ...

Грен и Лиза бяха седнали на калния, каменен под на пещерната стая в Джан-ли, от двете страни на Калийн и я гледаха така, сякаш още не могат да повярват, че момичето е мъртво. Малката лечителка лежеше в голяма локва от собствената си кръв, с отворени очи и изненада изписана по бледото й лице. След ощ ...

Когато мисълта заспи,
не настъпва тишина.
Остават сенките на думите,
разпилени по ръбовете на деня,
като дрехи, забравени след дълго пътуване. ...

Ще бъде сложена книга и ти ще видиш как грешниците ще треперят от това, което е в нея. Те ще кажат: „Горко ни! Що за книга е това? В нея не е пропуснат нито малкият, нито великият грях – всичко е преброено. Те ще видят пред себе си всичко, което са извършили, и твоят Господ с никого няма да постъпи ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава пета
Подземна пролет
- Това е последната ни храна - бе уведомил Кедра Елпара завърналият се в заслона им след неколкочасово бродене из подземията Ячи Буруди, докато опитваха да заситят все по-свирепия си глад с остатъците от птичето ме ...

Най-страшните войни са войни от мъст,
най-силните хора са хора от пръст,
най- тежкият удар е удар незрим,
когато ти знаеш -предал си любим.
Години минават,но не и страха, ...

ЗАТРУПАНА СЛЕДА
Автор: Тоде Илиевски, Р. С. Македониja
Просторът на съня ми спечели, жено!
Ехото го чух, това беше повод.
С неугаснал блясък ще остане денят ...

Кое е то?
Кое е то, кажи,
моля Те, отговори?
Има време за игри,
но къде ли го държи? ...

Не съм една. Във мене се преплитат
безброй жени от вчера и сега.
Едни мълчат, когато ги обиждат,
а други палят огън в тъмнина.
Една съм дъжд по клони натежали, ...

Обичах те в коридорите на мрака,
където прах покрива всеки ден,
където всяка стъпка беше знакът,
че някой вече е осъдил мен.
Обичах те зад хиляди врати, ...

Пак закъснях. Вървя по пустите улици и в мрака отекват само токчетата ми. Бързам. Че навън е студено и май пак се кани да вали.. Изведнъж ледено студена ръка хвана моята. Обърнах се. Старица с кристално сини очи ме държеше здраво и ми проговори:
-Такова хубаво девойче да върви самичко по тия тъмни у ...

... И някак вече свикнах да гледам в хорските души, виждайки единствено прогнили дупки и безкрайни празноти... Очите им — стъклени мъниста, лицата им — застинали във фалшива доброта... Като кукли в детски магазин — облечени в красивите си дрехи, а накитите — лъхащи на самота... Свиква се с кукленото ...

Отидох на гости на баба. Влизам в двора, а тя ми вика:
- Преседни ей тука на тая пейка история да ти разкажа за момичето с големите крила. Слушаш ли внимателно? Истинска е, да.
Имало едно време едно прекрасно, слънчево момиче. Блестеше то като звезда. Невинно, недокоснато от покварата на света. Дошл ...

Насочѝ ни към пътя, водещ към Теб – пътят на тези, които си дарил с благодат, а не на тези, над които тегне гняв, нито на заблудените.
Коран, сура Ал-Фатиха (Откриване)
Тая пещера беше досущ като оная на Горната земя – отвън имаше форма на сърце, което обаче тук сочеше с върха си надолу и с него опи ...

Макар да идва… винаги навреме,
(така поне се пее в песента)
тя закъснява - Дявол да я вземе!
Ужасно закъснява, Любовта!
……… ...

ПРОФЕСОРА
Сега е време да обърнем повече внимание на колоритната персона на нашия Професор. Той бил възвисок и твърде кльощав човек, а доброто му лице било покрито с гъста и рошава брада, която чудесно пасвала на прическата му – винаги разчорлената му коса стърчала във всички посоки, въпреки постоян ...

ДИХАНИЕ НА МОКРА ШУМА
Аз мога да си купя дреха –
по цвят и кройка да ми пасне.
Ала душата ми е крехка –
да я рамкираш е опасно. ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...

„...Клайв Банинг никога не забрави името, което бе Време, и цвета, който бе никакъв, и образа, който не бе нито грозен, нито красив… а просто хубав. Нито пък му забрави характера, който бе зъл, нито това, което дядо му каза, докато се спущаха надолу, просто подхвърлени думи, които вятърът отнесе: да ...