Харесвам гръцките морета,
кристално чистите води!
Там няма никакви ментета
по барчета и механи.
Моретата са им прекрасни, ...

Отровена Земята ме повика,
със дъх пропъди мойта тишина.
С въздишка от мълчание по-тиха -
беззвучен стон - предсмъртна хладнина.
(Даряваш щедро някому живота, ...

Не си отивай, самота!
Без теб какво ще правя?
Със теб се връщам у дома
обичана, желана.
Ти носиш много топлота ...

Денят започна рано, още преди слънцето да изгрее.
Отметнах одеялото и въздъхнах!
"Поредният скучен и обикновен ден" - си казах!
Но грешах!
Беше "Свети Валентин"! ...

Опитвам да живея без да дишам
сред мислите си - бели, като скреж
и името (каквото ми дадеш)
такова ще приема и ще впиша,
на вечността в тефтера чисто нов. ...

Всичко започна с Джеймс Хетфийлд. Ако човек е слушал достатъчно Metallica, в един момент някои предмети престават да бъдат просто музикални инструменти. Gibson Explorer например вече не е само странно изрязано парче дърво с шест струни. Той е част от образа, стойката и рифа — китара, която още преди ...

Когато всички думи замълчат
и времето свали последната си маска,
когато дните като прах летят
и всяка истина изглежда кратка,
когато няма „утре“ зад стъклото, ...

Студено стана нашето море,
но в Гърция септември беше топъл.
Качих се на откритото Порше
и хукнах на море в Александропол.
По пътя взех две гаджета на стоп: ...

Днес всеки втори псува комунизма
Днес всеки втори плюе по Русия
и пише се борец против тоталитаризма
но всички знаем ги добре кои са тия...
Те бяха все активни комсомолци ...

Кабината на Боинг 747 се тресеше с глух, стържещ тътен, който излизаше някъде от самата паст на опашката. Металът скърцаше под напора на разредения въздух, а жълтите маски за кислород висяха от тавана, полюшвайки се като призрачни махала в ритъма на безумното пропадане на машината. Вън, зад дебелото ...

Сифистично общество с морална цедка
гримирано с най-евтина козметика -
Любезен паяк в смъртоносна плетка
говорещ благо за любов и етика.
На базата на покварено милосърдие ...

Извор тихичко бълбука
насред горския шубрак.
Есен пъстра пак е тука –
ставайте, мъгли, на крак!
Идвайте насам, валежи, ...

Ще се сещаме пак
във уютен сумрак -
Ще се търсим опипом.
Дали ще си там?
С имена неизвестни, ...

Несъвършена в своето съвършенство,
неповторима гледка крие мисълта.
Тече в наслада пълна от блаженство,
красива есен пълна с пролетта.
Несъкрушима пред студените води, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и седма
Тъмна зона сред огнени вихри
Цяло лято Бакал и Синдра „кръстосваха“ планинските върхове в търсене на информация за генезиса на огнелома. Посетиха общо 203 кратера и навсякъде установяваха наличието по дъната им на гъ ...

През един мъглив есенен ден на 1762 година, пред скромна къща в Плимут спря голяма каруца. От нея слязоха трима мъже и почукаха на вратата.
Отвори им дребничка жена в напреднала възраст, спретнато облечена, с плетен шал на раменете и с искрящо от чистота колосано боне. Тя явно не беше изненадана, но ...

Кака Мина, съседка ни млада,
до геран в зарана когато бях,
видях бе тъжна и бе с помада
прикрила рани, но аз ги видях.
Болно ми стана, бодна сърце ...

Предговор
Тези два разказа не са за пътуване.
Те са за това как човек стои на едно място и въпреки това си представя, че е другаде.
Понякога това го успокоява.
Понякога го разклаща. ...

Който прочете това, е глупак.
Не го ли прочете, няма как да узнае, че е глупак.
Умни са тези, които не четат.
И доброто спихва, уморено.
Не знае накъде да върви. ...

Едва прибрал се в България и след няколко дни Дончо се понесе към Обзор. Там имаше братовчедка, която се установи в градчето, което беше част от черноморската огърлица на българския туристически холдинг. Град Обзор отстоеше на няколко километра от нос Емине, откъдето човек може да се наслади на море ...

*****
Не я докосвай,
ако от стремеж е само...
И под тихото небе на юли
чувства сладки не разплитай! ...

Тя е ненадмината по хубост,
блести по пътя,
пръска сияйна светлина,
сякаш е от най-ярката звезда.
Тя е с най-вълшебните очи — ...

Вълните днес са тихи,
шепнат, но не спират.
Рисуват летни щрихи
на картината живот.
Вятърът и той напява ...

Винаги съм искала да пиша за красивите и чисти неща в живота. Вярвах в тях. И вярвам все още. Обаче някога, преди много години, ми казаха, че неща като ,,вяра", ,,надежда", ,,любов", ,,милост", ,,помощ", ,,съчувствие", ,,състрадание", ,,подкрепа", ги няма в магазина, за да си ги купиш. Тези ,,неща" ...

Средец Илиев падна мъжки в боя,
прострелян бе от лошия крадец.
И всички ний забравихме героя,
забравихме го клетия Средец.
Средец Илиев имаше женица, ...

Все търсех краткия път,
а той се оказа измамен.
Катерех най-лекия връх,
и той се оказа коварен.
Бях хванал на живота, ...

Първото момиче в живота ми, което отказа да излиза с мен в гимназията, беше заявило, че не съм от нейната класа, и величествено ме подмина...
Дали комплексите създадени от нея тогава ме мобилизираха в живота, та съм всичко онова , което съм сега.
Сетих се за тази история днес, когато си купувах дома ...

Момето, което нагази в морето и в него потърси любов, една вечер в мрака успешно дочака, юнака Първан Иванов. Той припкаше смело - не много умело над хладните мътни вълни, по жълти бермуди и с мръсни подбуди към русите скромни жени.
А Ганка бе руса, постригана късо,
отвсякъде скромна на вид, и Първа ...

...а на тези, които
плюнки по мене хвърляха,
предаваха и връз името ми газеха;
нека гледат ме сега как цъфтя,
и то по Божия воля! ...

Лисицата забеляза гаргата кацнала на едно дърво и с парче сирене в човката. Опита се да я придума да запее, па белким изтърве сиренето. Но гаргата непреклонно мълчеше. Лисицата си тръгна огорчена и си каза: "Сиренето е развалено."

Всичко бе хаос.
После Бог се намеси.
Старата плоча
танцуваше валс
и раят спусна завеси. ...

Много пъстри цветя, обич и красота
вплита българската ни шевица.
С багрите си безброй очарова света,
сбрала житен клас, слънце, лозница.
Съхранила традиции, бит и духа ...

В началото бе тишина.
Не тази, дето идва след раздяла
а тишината преди първата звезда,
преди човекът да измисли „няма“.
Тогава Бог ли беше самотен, ...

Врабченце съм. Сърцето – капка мед,
и в дланите на есента се гуша.
Рисува тя. Красиво е навред,
мълчи шумакът, трепетно заслушан,
а славеят отдавна отлетя. ...

В Сарафово ходим вече четири години и засега нямаме никакво намерение да променяме тази традиция. Не защото е някакъв лъскав курорт от туристическите каталози — вероятно тъкмо обратното. Мястото е достатъчно спокойно, дори през деня липсват обичайните летни навалици, а същевременно разполагаш с всич ...