Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
382,5 el resultado

На раздумка с Чат-Пат 🇧🇬

Аз приемам, че Бог е създал(а) вселената, но не ми е ясно кой я е взривил? Оцелял(а) ли е Бог след взрива и има ли кой да ни остърже от стените на нищото,когато най накрая се разпльокаме там? Има ли и други вселени и има ли опасност и те да се взривят, защото кучето ми се депресира от фойерверки?
Ге ...
400 4 7

Под лозниците 🇧🇬

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
239 2 6

Спомени от младостта 🇧🇬

Няма да забравя
старите момчета,
няма да оставя
спомени в несрета.
Имаше и грешки, ...
133 1 3

Страст 🇧🇬

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...
173

Здрач зад стъклото 🇧🇬

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...
176 1 2

Бубулечке, цяла мечке, мен не ме е страх от теб! Страх от смъртта 🇧🇬

Става дума за Страха от смъртта.
Някои ще кажат, че той не подлежи на дебат, защото е безусловен. Според други това е една непозната категория и те не знаят какво е да се страхуваш от смъртта. Веднага искам да уточня, че тук не става дума за непосредствения страх от смъртта, за Страха от опасности, ...
363 5

Кой пише книгата, в която живеем 🇧🇬

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...
178 2 5

... с една обичлива тъга... 🇧🇬

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...
173 3

Това, което крие тишината 🇧🇬

ТОВА, КОЕТО КРИЕ ТИШИНАТА
Какво ли повече да ти река?
Не съм дочакала водата златна.
И сякаш тиха есенна река
животът ми изтече безвъзвратно. ...
197 3 6

Не ме чети 🇧🇬

Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...
244 3 4

Край гроба на Висоцки 🇧🇬

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...
174 3 2

Върху понятието „фенска маса“ 🇧🇬

Какъв паралел може да се направи между „електорално тяло“ и „фенска маса“? Защо футболните хора с небивала охота благоговеят пред последната? Защо често са в основата на грандиозни провали тъкмо поради това свое неистово влечение към многобройността на публиката?... - На тези въпроси правя опит да о ...
269

Злото в нас 🇧🇬

Какъв е генезисът на понятията „добро“ и „зло“? Каква е разликата между това действително да сме добри и само да изглеждаме такива? Защо злото в нас не само че е непреодолимо, но и често се оказва... неразпознаваемо?...
347

Седем твърдения за любовта и обичането 🇧🇬

Често смесваме любовта и обичането до степен на неразличимост. Едно и също ли са обаче? Ако не - защо го правим?...
276

Така каза Заратустра 🇧🇬

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...
271 13 10

Нали? 🇧🇬

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...
211 3 3

Разбор на мача в Пазарджик 🇧🇬

Вчера вечерта съседът ме покани на ракийка и салатка да гледаме изборния мач в Пазарджик. Буден беше, беше се регистрирал като онлайн наблюдател, та тъй и тъй щеше на прекара един час пред компа, та поне да има някой да му приглася и коментира перипетиите на играта.
Стадионът беше претъпкан, от нача ...
275 1 4

Кирил Методи и Маганура Към Част 9

Кирил Методи и Маганура Към Част 9
217 1

Memento mori 🇧🇬

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...
237 2 1

Загубих 🇧🇬

Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...
159 4 2

Следи 🇧🇬

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...
169 2 3

Платоничен студ 🇧🇬

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...
197

Неизплакани сълзи 🇧🇬

- Добър вечер, мила моя,
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?
- Добър вечер, мили мой, ...
187

Хималайски спомен

Хималайски спомен
198 1 2

Цвят 🇧🇬

Научи ме да се смея,
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...
144

Наместникът на съдбата 🇧🇬

1.
Даниел Хелър бе прекарал в България почти целия си живот. Баща му беше от Англия и Даниел имаше много възможности да заживее там завинаги, продължаваше да ги има, но нещо го задържаше на Балканите. Това със сигурност не беше природата, слънцето, плажовете, нито пък красивите и пресметливи българк ...
384 2 9

Ще те срещам само в ума си... 🇧🇬

Започнах да те срещам във ума си
Все по често, всеки ден, всяка минута
И не мога да потисна слабостта си
Да се връщам постоянно към уюта
Да чувствам с тялото си твойта топлина ...
206 1

Недооценени приживе жени-творци 🇧🇬

Българската култура има изключителни жени-творци, много от които са били недооценени, пренебрегвани или забравени приживе, но днес се признават за личности с огромен принос в изкуството, литературата, музиката и обществения живот.
Ето списък с някои от най-ярките български жени-творци, които са оста ...
260 2

Прошката 🇧🇬

Дъщерята гледаше хората в тесния коридор. Половината от него беше заета от ковчега. В него лежеше мъжът, от когото години наред се беше срамувала. После години наред беше ненавиждала. И винаги се беше страхувала от него. Сега всички тези чувства бяха избледнели, бяха се слели в нещо, което сякаш не ...
251 2