Живеех във квартира с две девойки,
да кажем, на семейни начала.
И всеки ден мечтаех - яки тройки!
Понякога и с дясната ръка.
Девойките ми бяха много близки. ...

Човекът и магарето
(текст от нета от "неизвестен автор" – прередактиран)
Пролетната ваканция на детето е! Реших да избягаме от шума на града. Не ми се искаше да слушам крясъците на политиците, нито пък проповедите на псевдо политическите началници въобразили си, че са грандиозни водачи… Не ми се чет ...

В безименния здрач на битието
вървя по път от сенки и мълчание,
където всяка мисъл е разпятие,
а всяка крачка — тихо отричание.
Небето няма образ, нито край, ...

Отлитат като птици дните белите,
от вятърно звънче кристален звук,
живея в слепотата на неделите,
в които си представям, че си тук.
Поглъща нощи бели алчно нищото, ...

"Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: важно е куражът да продължиш.“
У. Чърчил
​Венецът от бръшлян изсъхва тихо,
триумфът е тъй кратък земен миг.
Вълните на нощта отново се извиха, ...

Денят сладнее като лятна круша,
но още пръска пролетни искри,
а слънцето се лее и го слуша
как пее, и танцува от зори.
Минутите по-сладки от череши, ...

Свѣта клѣтва имахъ азъ:
къмъ цара Шишмана, къмъ България.
Непримиримъ боляринъ бѣхъ,
во времена тежки, азъ севастъ Огняна.
Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь, ...

Сърцето на моето Аз са очите ми -
там светът пристъпва без слова.
Всичко, що докосва дните ми,
оставя в свойта диря светлина.
В ириса им пролетта разлиства се ...

Аллах е покровител на тези, които са повярвали. Той ги извежда от мрака към светлината. А покровители и помощници на невярващите са тагутите (1), които ги извеждат от светлината към мрака. Те са обитатели на Огъня и ще пребъдат там вечно.
Коран, Сура 2 Ал-Бакара (Кравата), аят 257
На другия ден Вълк ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава трета
Предизвикателството
Една сутрин в началото на лятото Заралар се бе настанил в стола пред бюрото си в кабинета си на сто двадесет и деветото ниво на кула №451 и наблюдаваше през прозореца кротко сипещия се сняг. Уви - към щетите, ...

На кафе не отиваме в днешната събота,
и по магазинчета с евтина стока,
за час забравили малко за работа,
не усмиваме пътем греха и порока.
Няма ни в ресторантчето малко до „халите“, ...

Играя шах от мъничко дете.
Играех с дядо, татко.
Обичах да ги побеждавам,
ала те усмихваха се някак сладко-сладко.
И не разбирах искрената радост, ...

Дива роза и дива къпина -
все е нещо, покрито с бодли.
С аромат е изпитото вино
и небцето от него боли.
Ще откъснеш ли дивото цвете ...

Безлуние, беззвездие, омая.
Задушно е в голямата ми стая.
И само сладък дъх на карамфил
прокрадва се през въздуха унил.
На скрина часовникът минутите кълве, ...

НЕНАПИСАНА СОНАТА
С кого воюваш – ден и нощ,
останали сме само двама?
В покоя с лунния разкош
мен утре може да ме няма. ...

Във сутрешно небе
зората ни закусва
тъй лакомо с неволни
нощни бдения
и морно пи кафе ...

Принцът редеше лего замък на покрива и, докато се затрудняваше в някои части, пъшкаше тежко. В това време Кон пиеше коктейл от дива детелина, смляна в пасатора и овкусена с дайкири.
— И докога така ще строим замъци? — полюбопитства Кон.
— Чувал съм, че е добре да пазим детето в нас живо. В мен май е ...

Тиха, мелодична песен
и заслушана не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него скрита нежността.
И ръце на раменете ...

от зърно̀то на
гръдта „ПОЕЗИЯ“ се
суче прелестта
и руква - и струѝ - и
този свят с ЛЮБОВ поѝ

Суматохата настъпи още преди да започне самият избор. Обстановката не можеше да не подсети Анторн за преминаванията му през централния пазар на столицата. Там бе също толкова пълно, колкото в залата сега, и миришеше на пот и вкиснато почти толкова зле. Единствената разлика бе, че тук хората носеха п ...

Истина ли е това? Не вярвам!
Всяка глътка въздух ми тежи.
Свещичка в църквата запалвам —
ледена тръпка по мене пълзи.
Животът ни поднася изненади — ...

(Куплет 1)
Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господен,
когото, всъщност, лично не познавам. ...

И с мълнии и гръм в среднощен час
щурчета и светулки вън убива,
развял пороят сребровласа грива...
И изведнъж... в корията край нас,
незнайна птичка смело с топъл глас, ...

По всяка наша телевизия и преса,
където уж няма намеса,
предсказват ми разни зяпачи
кой смахнат днес ще откачи
томахавката дето виси на стената, ...

Сред праха на отминали мечти вървя,
по пътища, които времето изтрива.
Във шепа пясък търся своята съдба,
а вятърът безмълвно я разпилява.
Съзнанието ми — самотен светъл бряг, ...

Секс и икономика
Каин убива Авел защото бог предпочел неговата жертва. Това е мотив по стар от библията. От Акад ни е останало The Courtship of Inanna and Dumuzi. Изглежда дори секса се е разглеждал през призмата на конкуренцията между животновъди и земеделци
Инана: Кой ще оре вулвата ми?
Кой ще оре ...

Не разярен,
не уморен,
винаги готов
в зор позорен нов,
нима с желание ...

Вълните
люлеят мечтите,
люлеят моряшките лодки,
люлеят и мъжките топки,
но най-вече, ...

"Прости им, защото не знаят какво вършат." (Лука 23:34)
​За някои да значиш нещо,
за други – просто да си шут,
на трети в мислите им вещо
да всяваш паника и смут. ...

За Урсула фон дер Лайен
чувам всякакви неща.
Българинът е всезнаен,
не хаби така слова.
Всеки ден я споменава, ...

За Урсула фон дер Лайен
чувам всякакви неща.
Българинът е всезнаен,
не хаби така слова.
Всеки ден я споменава, ...

Песен за изкушението, греховната любов и падението на волята пред забраненото. Там, където един поглед може да разклати империи, а една целувка да накара войници, генерали и царе да забравят клетви, заповеди и праведния си път.
„Целувката на Змията“ (лат. Osculum Serpentis) разказва за онези божеств ...

Закърпи времето последната въздишка.
Показа на живота среден пръст.
Преряза края на стоманената нишка,
готово да нарами своя кръст.
Кръстът на обречените нрави, ...

Горко на всеки клеветник – хулител, който трупа богатство и все го брои!
Смята, че неговото богатство ще го увековечи. Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото. А откъде да знаеш ти какво е Трошилото? Разпаленият Огън на Аллах, който прониква до сърцата. Той ще бъде затворен над него във високи стълбове. ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Южните странници
Рибарят Кини Ран излезе от дома си рано тази дъждовна сутрин и с бавни стъпки се отправи към пристана, където бе закотвил малката си лодчица. Да, валеше, ала заплашващият всеки момент да обърне на сняг ситен лете ...

Аз съм някой без образ, без име.
Аз съм никои, но виж, погледни ме,
и виждаш ли в мене, кажи ми,
сълзи за нещата любими.
Сълзи за смелост и чест, ...

Роден от обич дъх повдигнал е нощта,
с искрящи изумруди бродирам утро наше.
На пръсти се протяга към слънцето света
и с радост пак тупти сърцето му уплашено.
Разплискват светлина поляни с минзухар, ...

Плюе ли се в речник,
в стихо за деца?
Скача ли се с баба
в градината, в леха?
Точилка и корита, ...