Фар просветва там.
Блести солена пяна.
Вълни - неони...
А под водите -
тъмнеят надълбоко... ...

Дъждът над Нашвил не просто валеше – той късаше небето на парчета. Беше късната, ледена вечер на 23 ноември 1963 година. Градът бе потънал в глуха, парализираща скръб; само ден по-рано в Далас бе разстрелян президентът Кенеди, а сега студеният есенен вятър блъскаше капките по стъклата на малкия джаз ...

Пустинен бе, самотен тротоарът
в бетонен, негостоприемен град.
С фасади зли, набръчкани от старост,
на сгради от отминал век – в парад.
Но някой каза: „Нека е лилаво! ...

Съвместно:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Тя:
Златните си лъчи ,Атон, разпилява-
Светлина залива фараонския му трон. ...

Окривя ми, ти, свят, окривя ми, ти, смях от бездушие,
тъй еднакво прогнил и в мечти и в безчувствени спомени…
В празнотата на стаите – сенки в предвечно безумие,
зад затворени порти. Били ли са нявга отворени?
Окривяхте ми, хората. Скъсан! А инак – с отличие. ...

Съвместно:
https://otkrovenia.com/bg/profile/agferdousi65
Тя:
Златните си лъчи ,Атон, разпилява-
Светлина залива фараонския му трон. ...

Баща ми, царство му небесно, не беше лош човек. Беше завършил средно образование в Мъжката гимназия, имаше четлив и обработен почерк, красив подпис. Четеше малко безразборно книги от читалищната библиотека, свиреше на акордеон и пееше с хубав глас песните на Сава п.Савов, Георги Чилингиров и сестри ...

За твоите, вълшебните очи,
душата ми светлеещо лелее.
Сърцето ми не може да мълчи
и огнено за аурата им пее.
Не бива нищо да ги огорчи, ...

Obadi mi se, da ne brinem.
Obadi mi se, da ne paničim.
Obadi mi se, da ne mislim.
Obadi mi se, da ne strahujem.
Obadi mi se, da mogu da jedem. ...

Никъде по света няма комунизъм. Но целият свят се бори срещу него.

[Verse 1]
Свободата седна до мен с една китара.
Вятърът запя, а вечерта ухаеше на море.
Дим от пура рисуваше омайни картини,
а питието имаше вкус на безкрайно лято. ...

След операция в мрачната болница Исул /сега Царица Йоанна/ на 29.06.2021 година почина Евгений Бакърджиев - едно от най-светлите имена в демократичната история на България. Вечна му памет!
Наричаха го Валяка, защото мачкаше като валяк комунистите. Той беше страхотен организатор на масови събития и щ ...

Свободата не идва безшумно
не каца като птица в ръка.
Тя ражда се някъде трудно,
между „трябва“ и „искам“ сама.
Тя няма лице и не пита ...

Когато някой ден си аз замина,
дали ще липсвам някому, не знам.
Дори любов към близкия роднина
дали цени се даже сантиграм?
Не търся никъде везна човешка ...

Полето ме посреща като син.
Николай Лилиев
Отново търся нова среща призори.
След години на отминали любови...
Вървя към изгрева на сънни гори. ...

Без смисъл
След толкова копнежи
/всичките онеправдани/
и стойки смели
/белег на страха ни/ ...

Помниш ли във вечерния час,
когато светът започва да притихва,
как по улиците ти и аз,
говорихме си за живота и звездите?
А помниш ли магията на думите ни слети, ...

Шегуваше се лятото в Созопол:
от таратора леко изтрещях.
Вампирите край местния некропол
с цените си ме скъсваха от смях.
Озорих се от слънчевото време, ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и девета
Откритие с нулев ефект
- Следващият - вяло нареди назначеният наскоро за ръководител на експертния екип по проучване умовете на единиците от северния континент в единия от двата предназначени специално за това умофа ...

В стария, каменен храм,
с бледи лица на светци,
моли се винаги сам,
мъж с побелели коси.
Виждам го – в черно облечен, ...

Баба Величка беше вдовица от петнадесет години. Мъжът ѝ умря внезапно на шестдесет и три. И тя остана да жали двама: и него, и сина си, който си отиде без време още по-рано.
Малко след Промените младежът беше заминал да си търси късмета в чужбина, където загина, падайки от скеле. И понеже те нямаха ...

Моля те, не ме ревнувай!
Твой винаги съм бил.
С теб душата ми празнува и
за да те срещна, съм се аз родил.
Моля те, просто ме целувай ...

Това е едно непрестанно усилие:
един живот, който си отива преждевременно;
един живот, който продължава много дълго.
Една любов, която е с теб всеки ден -
ти самият си тази любов. ...

Атлантикът пред Хавана не просто шумеше – той дишаше с тежкия, влажен пулс на безкрайността. Беше късен карибски следобед. Слънцето, уморено и огромно като златна монета, бавно потъваше зад хоризонта, разплисквайки по небето нюанси на узряло манго и кървав оранж. Вълните се разбиваха с глух тътен в ...

Посвещавам на всички, които са отхвърлени заради чистосърдечието си; на всички, които говорят по чист начин, а са разбирани погрешно!
За своето щастие няма да моля -
едва ли с молби ще си върна деня!
Едва ли нощта ще препуска на воля,
отнела от мен във прегръдка съня! ...

Когато тревата изсъхна,
денят намаля,
и тръгна си птичето ято,
морето прошепна ми тихо, с тъга:
" Остани!" ...

Беше свел глава смирено, скованите му колене бяха опрени в студения под. Пръстите си беше събрал в края на леглото, притискаше ги толкова силно, че го боляха, а накрая изтръпнаха. Сякаш молитвите му щяха да се изпълнят, ако стисне пръсти достатъчно силно. Само още малко... Стори му се, че бе седял т ...

АЗ МОГА сама да си купя цветя.
АЗ МОГА да пътувам където желая.
АЗ МОГА сама да постигна целта.
АЗ МОГА без приятели игри да играя.
АЗ МОГА проблемите сама да реша. ...

Умората ли? Тя повтаря стар рефрен:
– Поспри и почини си... плуваш без посока.
Недей ме спира само! – рекох. Не сега,
на хвърлей, виж го колко близо е брега,
а там ме чака с поглед кротко озарен, ...

ОМАЙВАНЕ
На вятъра,
на водата
и на звездите даже
името ти ще пратя, ...

ПОСЛЕДНА МОЛИТВА
С молитвени слова
за дъжд
и още нещо
будувах тази нощ ...

ПЪТЕКА КЪМ ЕСЕНТА
От раз се срутва грохналият ден.
Знаменията му изпъстрят здрача.
И знам, че трудно е да не заплача –
с език, прехапан и от яд сломен. ...