Каква е етимологията на някои от „паразитните“ изрази, съставляващи неделима част от всекидневното говорене? По какви причини „всмукващата“ мощ на клишираната езикова несъстоятелност често се оказва (почти) неустоима? Защо използването на словосъчетания като „кредит на доверие“, „демократична републ ...

Какво е битието? А човешкото такова? Как си представяме „отсечката живот“ на различни етапи от „прекосяването“ й?... Тези и други подобни тям въпроси са в основата на настоящия текст.

По тривиална природна необходимост всички сме човеци. Кога обаче сме - респективно не сме - и човечни? Този проблем може да се „пречупи“ през „призмата“ на всеки фрагмент от човешкия свят. В настоящия текст съм избрал да го разгледам в „светлината“ на ангажиментите към другите, които сме/не сме скло ...

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...

ПРОСТАМОЛ УНО
... и тъкмо пиех третата си бира,
вторачен в своя мъжки ореол,
простатата ми взе да алармира –
купи – ми вика, хапче „Простамол”. ...

Бяла лястовица... отдавна отлетяла
мечтата на един народ оставила
и полетяла към лесното... за нея
тъй желано да не бъде тука само.
А врабчетата, тез аларми, неразбрани... ...

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...

Ива се настани удобно в стария фотьойл и притвори очи. Той изскърца — познато, домашно, уютно. Звукът я върна към онези години, когато домът ѝ беше пълен със смях и стъпки.
Спомените нахлуха бавно — разпилени, пъстри, почти осезаеми. Всички водеха към децата ѝ. Беше ги отгледала с любов, с внимание, ...

Разпитвам те с поглед
кога ще се кротнеш,
а твоят примига—не се суети!
Без дъх преработвам,
денят ми е котва, ...

Не спазвам рецепти.
Животът ми е като кекс -
понякога няма да набухне,
друг път ще прелее от тавата.
Не слушам съвети. ...

ЧАСТ 9
И отново телефонен звън смущава сладката ни раздумка.
Тоя път е моят.
Онези младите хора с хиперактивното детенце са. Обаждат се да ме зарадват. Бабата ходила при разваляча на проклятия. Оказало се, че има не една, а цели две магии. Направени били доста отдавна. Мотивът и поводът се явяват ня ...

Ще се срещнем пак,
когато хиляди луни
под звезден похлупак
огреят новите души
и светлината на деня ...

Когато ми дотегне, живота от скандали.
И почна да затъвам, в една и съща кал…
Пресичам булеварда, преди да се подпали,
край новия театър, на стария квартал…
Вървя по магистрали от бъдещи проблеми, ...

Аз бих...
Аз бих ти подарил и вечността,
защото ти си вечността за мене!
Аз бих ти подарил дори нощта
със лунен прах и със безкрайно време! ...

Заливат ме студените вълни.
В морето през септември се завръщам.
"Не ме боли! Не ме боли!"-
повтарям си на път за вкъщи.
Обиквам пясъчния хлад ...

Листа и спомени се ронят,
въздишки тайнствено шептят,
съдби из етера се гонят,
с криле от вихрите летят.
В очи- небето неразбрано ...

Разходка с Дявола
Когато с Дявола се разхождаме през студения град,
понякога ме хваща страх.
Как той присъствал е на моето кръщене,
и орисал ме любов и доброта да виждам във всеки, ...

Човекът трябва да е в състояние да се контролира. Иначе може да преяде например. Или да умре от глад. Може да стане мошеник или още по-лошо – политик. Ако нямаш автоцензура, дори в простак може да се превърнеш, в депутат или в министър. Същото се отнася и за липсата на спирачки в областта на крадене ...

Докосвай ме, искам да те усещам.
Докосвай ме, няма да те подвеждам.
Усещай ме, цялата съм твоя.
Усещай ме, накарай ме да моля.
Целувай ме, изпивай ме със устни. ...

Искам пак да пърхам с нея.
Искам да говоря всичко смело.
Да споделям и се смея.
Мечтите да превърна в дело ...
Еротиката да опиша в епопея. ...

В залязващия изгрев
яви се ти пред мене,
в небесна рокля, синя,
и с нежност наранена.
Чух писък на въпроси ...

Отвъд тишината
остава смисълът
на непотърсените думи,
на откраднатите докосвания…
Играта „Сега или никога“ ...

Ако тръгнеш, недей се обръща,
кръстопътища дебнат. Назад,
е онази луна вездесъща,
а пред тебе е целият свят.
Ако тръгнеш... А тръгнал си вече, ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/mechtaya-te-i-vinagi-shte-te-mechtaya
МЕЧТАЯ ТЕ И ВИНАГИ ЩЕ ТЕ МЕЧТАЯ
Мечтая те и винаги ще те мечтая,
макар да се превърна в сбъднат сън.
Ти ще останеш символа на рая ...

„Който пази тайна, трябва да пази тайна, че има тайна за пазене.“
Тези думи на Френсис Бейкън са репликата, провокирала написването на настоящия текст. Каквато и да е и за каквото и да се отнася, тайната „ерозира“ човешките взаимоотношения. Това е толкова по-вярно, колкото по-интимна - и интимно съх ...

Зад всяко мое слово, ако трябва,
с душата океанно ще застана.
Безумното туптене не отслабва
и пламъкът в гръдта е без промяна.
И в есента зората ми засмяна ...

Песничка ще ти изпея,
ти ще се познаеш в нея.
Ще усетиш всеки звук,
как за теб дошъл е тук.
Тук тя ще те прегърне, ...

Книгите са, за
да се четат, бидейки
Богоблагодат
и нека човеча̀т,
Любов и мир за да царят!

Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...

По хребетите вечността мълчи,
тя в сиви канари е приютена.
Небето я обхожда със лъчи,
а долу тишината е свещена.
Гората пази стъпки от преди. ...

"Ако се направиш на агне,
вълкът ще те изяде"
българска пословица
Вълкът обича агънца да хруска,
по-крехките са чуднички на вкус. ...

ПИСМА БЕЗ ПОДАТЕЛ
Навярно – вместо лека нощ, деца,
по време на обилните вечери
ще ви изпращам светли писъмца –
един напълно вдетинен Валери, ...

Есенни щрихи, малко тук, повече там,
рисуват картини из стария град.
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам,
потръпва от настъпилия хлад.
Едно паднало, изгубено листо, ...

Капна сълзица от свода,
облаче пара – от пръст.
Оран е. Вол бял набоде
срещнати влага и ръст.
Китни – дърветата в парка, ...

Единственото хубаво нещо на войните
е,че рано или късно все някога свършват
и се явяват най-верен и точен критерий
за това,как и защо да ценим и пазим Мира,
а мига в който всички те ще изчезнат ...

Макар и пуст, и вечно неоценен,
носталгични мисли влизат в мен със взлом.
И тъй далеч съм аз пленен -
тъгувам да се върна в своя дом…
Тъгувам да се върна в своя дом. ...

✨ Глава 1 – Детство и съдба
Здравейте.
Пиша тази книга, за да разкажа как преминах през всичко, което животът ми поднесе — и как, въпреки болката и трудностите, останах цяла. Това е моята история – истинска, тежка, но пълна със сила.
Всичко започна на 2 септември 2012 година – денят, в който се роди ...

хладината
на сърцата
сред децата -
непозната