Самотата като нощ безкрайна,
в очите ми танцува сянка тайна.
Страхът прегръща мислите с лед,
а сърцето шепне: “Тук ли си, поне ти, свет?”
Нещастието в тишина дълбока, ...

След водопадите на моите коси
ми обещаваше да бъдеш
принц през юли -
единствен, най-неповторим
и лудо влюбен в смуглите ми скули. ...

Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя. ...

Шепотът на вятъра тихо рисува
сенки от светлина във душата.
Диханието на утрото пробужда,
изтрива мрака, прегръща земята.
Във пулса на времето - крехка искра, ...

ДОКОСВАНЕ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Не се канете, ръце,
и не се страхувайте!
Докоснете се! ...

Щом затворя светлите си очи, зад клепачите ми сякаш като на кинолента започват да се нижат лица на императори, крале и папи, фрагменти от епохи, конфликти и войни. Не, че искам сам да си прожектирам филм, но това ми действа успокояващо и ми помага да се "унеса в сън". Бил съм свидетел на какво ли не ...

Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...

Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...

- Пусни ме. - тихо каза тя, опитвайки се да запази самообладание и да не се поддава на влудяващата страст, която бушуваше в нея. Знаеше, че ако се поддаде, изцяло ще загуби контрол и няма да има връщане назад. Но тялото й, което така силно трепереше, усетило допира на неговата мъжественост, вече я п ...

Алармата на телефона ми заповядва: „Време е за ставане!“
Часът е четири, клепачите ми са натежали от съня, топлото легло ме примамва да полежа поне още малко, но нямам избор. Обличам се бързешком, излизам, затварям входната врата, притичвам в тъмната и студена февруарска нощ и се шмугвам в пристройк ...

БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...

17 септември 08:15
София, България
Летище София
Стоил чакаше търпеливо на изхода на Терминал 2 и наблюдаваше с досада забързания живот на летището. Хора с куфари се тълпяха пред гишетата за чекиране, една рускиня се разправяше на висок глас с двама полицаи, за това че и липсва паспорта. Служител обл ...

Вървя срещу течението, в което
от мечове са ветровете ,
върлуват хищници човекоядни
безмилостни, към който падне,
защото са родени... в нас... ...

НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки? ...

Отидох в мола да си купя нещо, което за лош късмет го нямаше, и накрая минах през супера един хляб да си взема.
Пред мен мина двойка с голям пазар. Докато чакам рестото, хлябът ми изчезва от пред очите и госпожата го намества в една от торбите.
- Опппааа, това е моят хляб! - Касиерката и опашката из ...

Пак „конника на Крум“, но вече,
да гледаш филм, ще трябва ескадрон...
Но пък героите – от времето далечно:
и лигаво-размазаният Джон,
и Грета – в сексапил „облечена“, ...

Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие? ...

Навънка
в пълнолуние
Луната
е изгряла!
Вятърът ...

Душата на поета е призвана,
да казва Истината в този век.
Гласът му да звучи като камбана,
за да стигне и до сетния човек.

На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...

Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...

Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...

Ах! Валя Ахчиева – тази свръх правдолюбка,
с валяка си страховит,
беззаконията гони открито
чак и ... в самата им дупка.

ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...

Фильо, Мильо и Ванили сбили са се с Били
(сВалка стайл)
Трима бабаити с вили,
дето в Сенокос са били,
да се приберат решили ...

Повярвайте ми,
няма да се върна в очите ви
по-млад и по-красив.
Годините си -
мога да прегърна, ...

Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...

17 септември 08:10
София, България
някъде около НДК
Мия внимателно отряза две парчета от пухкавата, ароматна баницата, която току-що беше извадила от фурната и ги постави в пластмасова чиния за еднократна употреба. Котката, усетила миризмата на вкусна храна започна да се търка подкупнически в кракат ...

Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи ...

Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...

Ама, че съм хубавец!
Атлетичен, ям медец!
Нито бачкам, мързелан,
за потомство съм призван.
Иска ви се от сърце, ...

Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...

Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...

Постара се доста на мен да ми покажеш
изкривеното си от злоба лице.
Тя отново победи! Ето виж се - вàжиш!
Неслучайно има емоджи зелено сърце ...
И други странно непонятни мен черти ...

ДОЗА
Самотата се пие на глътки –
като силно, горчиво лекарство.
Мракът стиска ме в яки прегръдки,
вместо нейде далеч да митарства. ...

Ти тръгваш и се връщаш всеки път,
а аз съм тук от хиляди години.
Набръчкана и бяла, като смърт,
в която всеки миг ще се разминем.
Изпращам те. Попътен вятър! Спри! ...

Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина.
Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае? ...