Изваля се от първия път,
аз си мислех – ще кара години,
под раздраната облачна плът
как да видя очите ти сини...
Сядай лято (Добре си дошло!), ...

на Стела Манолова
Когато свършват дните летни
и те докосне есенна носталгия;
когато дървета ронят кестени,
събрали топлината,се запалват ...

Понякога се случва и това
Не мислех някога , че ще се върнеш
след всичко що за миг унищожи!
Не знаех, че нещата ще обърнеш
и аз ще съм виновен вместо ти! ...

Потече залезът искрист
по стръмния небесен покрив
и затрепери като лист
една пчела в тревата мокра.
Отминал вече бе дъждът – ...

Покажѝ как да дишам за хубаво!
Аз не вярвам в сърдечния пулс,
щом умирах самотен и влюбен,
а издигах любовите в култ.
Разкажи ми във бъдеще време - ...

П О П Ъ Т Я 23
Светът пътува към поредната си задънена улица
и към аналогията на предишните загинали цивилизации,
конгломерата от езици на омразата отново ще гътне Кулата,
засега процедурата е във фазата на дегустациите. ...

ЗАДРАСКВАНЕ НА СИТНИЯ ТЕКСТ
𝐻𝑜𝑚𝑜 ℎ𝑜𝑚𝑖𝑛𝑖 𝑙𝑢𝑝𝑢𝑠 𝑒𝑠𝑡…
Светът е объркан от много лъжливи пророчества,
от стотиците Юди, Пилати и грешни светици.
Няма време и знам, че отдавна мигът е просрочен, ...

Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...

от
прах и
пепел - обич и
любов избавят и спасяват

с
билки изцелява
Еньовден и благославя

И камъните хвърлени небрежно
отскачаха. На сипей се родих,
планински ручей е душата, с нежност
прелива в обичливия ми стих.
Планѝнка съм, в сърцето кремък крия, ...

ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...

It used to be so easy
riding my bike all day and night
rollercoasters made me dizzy
every other day a children fight
It’s not the same these days ...

Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...

Душата ми е нежна - капчици роса,
когато утрото със слънце ме погали,
опитвам се на рамене света да понеса,
като Сизиф(а), камък да търкалям
по склона на живота стръмен и безкраен… ...

"Ке се върна върна тая вечер кьоркютук пиян"
вечер, свят, измит след дъжд
охладени страсти
спрени на война стрелби
пак съм пиян ...

Така е светло в този юнски ден -
най-дългият от всички, най-обичан.
Защото той е онзи ден рожден
на моето омайващо момиче,
което прави ме отново млад, ...

Отче Иване от Рила,
ти,който си наша закрила:
помагай и бди над България!
За бъдно те моля;и сила!
Моите сили вече стареят, ...

Обичам ви...макар да не показвам...
Любов се трудно с истина твори!?
Не искам да ви главозамайвам.
Нито с нея в окови вързвам.
Тя е като пиратка в мрака... ...

Опитах се. Мълчах те до безкрайност,
сто стиха в чаша вино... Полумрак...
а ти ми се усмихваше потайно:
Сърцето те издава, няма как.
Опитах се. Луната е свидетел, ...

СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...

ЯГОДОВО ПЪЛНОЛУНИЕ
У мене диви бесове не виха,
страхът – да ме надвие, не успя.
Не знаеш сутрин колко ми е тихо,
щом литне ми нанейде си сънят. ...

Седя си аз сега в бабината къща,
Запустяла през изминалите дни.
Мисля си как ни един миг се не връща,
Отлетял тъй бърже с дедите ни.
Оглеждам се в празните й стаи, ...

През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...

Грубо момче блъснало с велосипед нарочно калинка.
Грижливо момиче я положило с листо на длан.
Със счупени краче и крилце не можела да литне.
Родителите не разрешили да я прибере.
Оставило я до дърво в парка. ...

Е, хайде, ужили ме
пчелице жужаща ---
аз пак ще взема
стръкче липов цвят!
Ще вдъхна, после ще го ...

Ловеч
Над Ловеч е синьо небето,
над Ловеч блестят светлини,
вълнува се силно сърцето
и слънцето златно трепти. ...

I wish I could remember all the past
And all the lives I lived before,
But allas, my remembrances don't last
Perhaps I need to learn a little more.
I have a feeling there is something hidden. ...

Работя като старши глуповед във фабрика за производство на реалности.
Работата ми е много трудна, отговорна и по тази причина – ниско платена. Но ние всички получаваме това, което заслужаваме. Предполагам, че у нас възнагражденията са начин да бъде отмъстен работодателят задето ни е наел; и ако прос ...