Изпратихме поредната година –
уж година като всички други,
за нас обаче – несравнима –
чувство ново тя събуди!
Чувството в дома си да посрещнем ...

ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...

А опълченците, много от тях довчера, абсолютно непознати хора, събрани по волята на съдбата,
или на самия Господ Бог, им беше пределно ясно, че вече няма никакво значение, дали ще
оцелеят. Най-важното бе, да спрат пред прохода турците, да не минат тоя връх.
Иначе всичко свършваше!
И тогава стана хек ...

Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...

„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...

Какъвто и да ни изпрати лек
(та белким дръпнем напред)
евросъюзната аптека,
все в обратен го вземаме ред,
разчели „орално“ като „анално“.

Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! – ...

ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...

Нова година, ново начало?
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...

(сВалка стайл)
Мисли за Вивка
той под завивка –
да я навие
да я завие. ...

​​​​​​Вчера, днес и утре в този обичаен ред,
редим частичките на пъзела цветен.
С Любов, магия и Божия искра най напред,
започва всеки пъзел на живота чудесен.
За всяко утре си има безброй готови частици, ...

Възможна ли е обичта, когато от безразличие обзет си?
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...

Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...

Целува ми се с теб
на пейката пред блока,
на стълбите във входа
и в асансьора, когато спрял е тока.
Целува ми се с теб ...

Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...

На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...

ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...

Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем разл ...

„Пред чужди
очѝ
не плачѝ!“ -
неспирно
небето ...

Аз съм просто една жена,
Малка като песъчинка.
Вечно търсеща,
Но благодарна.
Смирена, но горда, ...

Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...

НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...

Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...

Бягай, птиче... Не разбираш...
Тук сме вълци и ръмжим.
Красотата ни убива...
Добрините – ги горим.
Ти си чисто да отлиташ. ...

снимка: https://ibb.co/vYxQ1Qj
Когато светът – такъв, какъвто го познаваме – свърши, и оцеляването на човешката раса опира до отрезвяваща, бетонна реалност, заровена под земята, човек не може да не се зачуди колко дълго може да трае един мир и какво означава да бъдеш свободен.
За добра научна фантас ...

Ежедневки 140
1. Маскирах се, като балатум... и ме опънаха на пода...
2. Дяволът е жена... знам го, защото ми е тъща...
3. Лягам винаги гол до жената... дори да не е и моята...
4. За Коледа подарих на жената точилка... а в Новогодишната вечер тя ме сурвака с нея... ...

Не можеш ти от чувство да избягаш
Не можеш и да се преструваш
Когато тук сърцето заповядва
обичаш..Не се мъчиш да хитруваш
Защото то е тъй и няма начин ...

Снимка: https://ibb.co/Vxqhgv4
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...

Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...

Какво е любовта – една магия,
съкровище или пък земен дар,
връхлитаща, нечакана стихия,
запалваща в душите ни пожар?!
А може би отдаденост присъща ...

една страна я
обичат както хищник
обича жертви

Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...

Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...

Всеки наш висш непрокопсаник
от политиката влачи на едро,
суче и лочи.
Зян да не стане пък, някой мъник
впрочем, ...