Между два свята...
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...

Сърцето ми разсече ти на две...
Погледнах се във криво огледало...
Неземна мъка сякаш ме обзе
и мислех - няма никога да бъда цяла...
Заключих се зад хиляди врати. ...

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

Думите. Те са толкова странно понятие.
Веднъж те докарват до лудост - от щастие,
целуват те сякаш и сияеш, с разтуптяно сърце.
Друг път разплакват те - злостни и болни,
пропити с мъка, с тъга, с гняв, отчаяние, ...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

Горите искат да секат
и природата да опропастят,
та хотели да си построят
в Странджа, докато хората спят.
Мислят само за печалба, за пари, ...

Докосване
Колко страст и нежност
има в докосването
с върха на пръстите.
Глътка мокра тишина, ...

Не си отивай без с ръка,
да си загребал с шепа от земята...
Не си отивай, ей така -
сянка чезнеща в мъглата.
Шепа пръст вземи, пусни я ...

търси ме в чуждите целувки
губи се в чуждите очи
не чакай с мене утрото
объркващо света ти
обичай ме така ...

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

Възможно ли е...
Ден Първи
Години – една
Живот – нов
Случи се. Случва се. И вече не може да бъде спряно. ...

Бих искал до тебе, приятелко,
когато натегнал е делника
с камара проблеми... душата ти -
тъй както в скалите над Мелник е
изваял каньоните вятъра - ...

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

Феята на цветята
Аз съм горска фея,
пред цветя благоговея.
В тревна къщичка живея,
ароматно хубавея! ...

Вървеше бавно, обич ненагледна,
вървеше сам-самотен ти.
С носталгия някак ме погледна -
и тебе мъка те гори.
Поредна наша среща, ...

Ах, да знаеш само
тая снежинка бяла
колко много е видяла.
Детски бузички засмени
и нослета зачервени, ...

Там, дето слънцето изгрява,
самотен рид се извисява.
Морето пени се, нехае
и със скалата си играе.
Вълни обгръщат го, пленяват, ...

Как тихичко си капеха листата
и клончетата шушнеха навън,
а аз седях си кротко пред вратата
и слушах вятърния звън.
А там отпред в далечината ...

Свисти обсидианът - къс от Фаетон,
погубен в лакомията на Юпитер,
като небесно тяло над олтара - тънещ в мъх;
Преливат пред очите димящи в пурпур джунгли
с дробове - кадуцеи от дънери и лиани. ...

Искам те такъв, сега,
моля те, не се променяй!
Защото знам, че за беда
ще бъдеш друг след време.
Няма да го има този огън, ...

Тъй дълго лутах се във празнотата
на скучни дни и тъжна самота,
сред същностите сиви на тълпата
аз губех чувственост и чистота.
Затуй наивна съм навярно, ...

Дърветата са като хора -
красиви, горди, и сами...
и гниещи.
Живеещи, живели и умиращи.
Гората ги е скривала, запазвала, ...

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Истинска съм и пред теб заставам,
Само стих и чувства съм - жена.
Кръвта във вените кипяща ме издава,
Аз за тебе съм, но не сега...
Минутите в години ще прераснат, ...

НЕОТЛОЖНО
Един мъж гони една жена, докато тя го хване.
Жак Тати
Две чаши – близко разстояние.
Непохватно обяснение. ...

Толкова далеч и толкова близо.
Това си ти.
Чакан във вятъра,
чакан в дъжда.
Понякога чакан в снега. ...

Даже без дъх. Право в очите.
Моята длан ти топли гърдите.
Мокри тела. Ускорено дишане.
Само секс... сега... без обичане.
Взе ми ума и дъха ми крадеш. ...

Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери – ...

Мисълта за теб е поезия,
тя възкръсва от думи приспани.
Аз те искам сред бялата прерия
с леден дъх и целувки от макове.

сънища в реалността,
реалности в сънищата...
истини...
ограбени мисли,
откраднати истини... ...

Калинка броди в снега,
като пътник в нощта,
с надежда тя една,
да посрещне пролетта,
с разтворени крила ! ...

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

Моите нощи
Разпилени парченца тишини
с вкус на любов са нощите ми.
В които шепна името ти
на огъня в огнището ...

Пощадете Луната! Вече тя умори се
името ù да спрягат във тъмното...
Всеки втори за нея нае се да пише
и баналности много покълнаха...
Всеки трети жонглира с Вяра, Обич, Надежда, ...

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...