Вуте в селото прочут е,
че в чатала си издут е,
крачи тъй по път край плет.
И жените го заглеждат
с неподправена надежда – ...

Ръцете ми още те помнят. Помнят всяка подробност от теб.
Бедрата ти дълги... Помня ги още. Меката копринена кожа.
Извивката нежна на шията, порозовялото от целувките малко ухо.
Косата ти помня... С аромат на любов. Помнят моите длани,
ръцете ти - на ангел криле. Раменете крехки - подаряваха ми небе. ...

Поспри да ти разкажа приказка една.
Вълшебник стар се скитал по света.
Усмивки той раздавал всеки ден.
И не един от него бил пленен.
Не пускал в шатрата си никой той – ...

Цял живот изкачвам
хълмове от грижи.
Мисъл за нагоре
цял живот ме движи.
Хълмовете вече ...

Дойде ни времето…
Тръгваме, моя тъмносиня душа!
Недочетени и недоразбрани…
Премълчали ежедневните болки,
загърбили любовта… ...

На сина ми
Видях ги. Голям и малък човек.
Ръка за ръка се разхождаха двама.
А пътят им беше и лесен и лек.
И малкият каза : " Да тичаме, мамо!" ...

Ако се чудите какво правя в десет и половина вечерта на пейката пред блока, ще ви кажа. Мисля. И ще ви кажа за какво.
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок ...

На някакъв църковен празник,
енориашите стояли
във църквата и си мълчали.
И чакали да се покаже
свещеникът, за да разкаже ...

Красива песен, нали !?! Няма да я превеждам, но ще препоръчам ето този превод : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=69877
Приятно слушане :)

По керемидите луната си отива.
Петелът е разгонил и звездите.
Сукман от мляко в рожбица прелива,
а то със плач потрива си очите...
По керемидите луната си отива. ...

Борби... И конфликти различни!
Горчилки големи и злъч...
Преплетени точки критични...
Текмета и... хвърляне къч!

Изчукай луната.
Какво друго ти остава
освен да я изчукаш?
Обичай я така, както обичаш
себе си. ...

Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, ...

Бързо и неусетно лятото отмина като перце, което понесено от вятъра се беше изгубило из безкрайното синьо небе. На мястото на топлия и усмихнат Август сега царуваше сивият и студен Ноември. Той отмъкна ярките слънчеви лъчи и ги скри зад големите си натежели и мрачни облаци, покриващи цветното някога ...

О, колко си красива!
Пожелава ти да си щастлива
и без мен да си дори.
Слънцето изгрява в светлите зори.
Но колко тъжно е да съм сам. ...

Така ми е предсъботно... и палаво...
А беше ми се стегнала душата...
Едни и същи дните се търкалят
и всеки ден е като обич кратък.
И всеки ден е страшно депресиращ ...

Хората, ах тези същества!
Възвишени уж, а току-тъй и най-наивни.
Може би и най-разумни...
Понякога?!
Едно нещо трябва да кажа. ...

I close my eyes, I see it all
I watch the ships coming to shore
I smell the salt. I feel the breeze
Making me tremble and shiver at ease
The dark grey clouds, the icy waves. ...

It’s Sunday morning. The laughter of little children playing outside woke me up. Little bastards. What time is it? It’s so dark in my room. Oh, wait, the curtains are covering the windows. I reach for my phone. It’s 9am. F***ing children. I wish they drowned so I don’t have to deal with their annoyi ...

Писмо в бутилка...
Поредното въртене на Земята
Светът със плаща на нощта загърна,
на хоризонта бе подпряла се Луната,
а вятърът си тръгна, но се върна... ...

Есенна прегръдка
Обгърни ме с двете си ръце,
на рамото ти да притворя аз очи,
до твоето да бие моето сърце
и мъничко да помълчим... ...

Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен, ...

Те са вяра и страх,
пътя наш продължават,
от любов или грях,
Бог искрица им дава.
И ги хвърля на смет ...

Живот ли е това, щом си далеч от къщата,
а тя е коренът, който не трябва да изсъхва,
заминахме неуверени останала ли е същата
и сега тъгата на спомените ни лъхва.
ТОЙ работеше всеки ден за своите деца, ...

Никулденски шаран
- Още ги няма. Ще дойдат по никое време.
- Стига бе жена, щом са казали, значи ще дойдат.
-Закъсняват, човече. Кога ще дойдат, кога ще приготвям.
-Ама и ти си една. Я сядай тук до мен и гледай телевизия. ...

Понякога ще ми напомняш
онзи топъл дъжд,
измил до блясък
калния прозорец,
във който се оглеждаше ...

Накратко
Душата си ти дадох на тепсия,
а ти изплю се върху нея
и ми каза да я скрия.
А що бутилки съм изпила, ...

Глупава управа
Плюят се взаимно, за беда
и не виждат своята вина!
Харчат, викат "да остана,
печалбарството да хвана"! ...

НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ
Защо са хората самотни
и много тъжни при това?
Дали имотни, безимотни
все вее ги една съдба. ...

Мислите ми се убиват,
като малки и големи хищни птици,
които плячката преследват.
Затова ги принуждавам
в клетката да си остават. ...

Когато съм тъжна. Когато ме боли.
Когато сърцето плаче.
Когато душата в простора не лети.
Когато си спомням за твоите лъжи.
Колкото и музи да ме хванат, ...

ПРИЯТЕЛСКИ СЪВЕТ
Чака я пред входа около десетина минути, но под аргумента на минусовата температура се вмъкна в кафенето, самообслужи се, отпи от кафявата течност и запали нова цигара.
„Такава си е Деяна, никога не е точна, загориманджа е, ама пък през много капии е минала и ако тя не ми даде съвет ...