Близо… четири години
бях ужасно пристрастен,
към красивите бикини
на колежката пред мен.
Аз ги зяпах всеки делник ...

Към всяко утре вчера ни е брод
през мътните талази на Съдбата.
Животът е за всеки ешафод –
букет от рози, свещ и две лопати.
Ирония без маска и без грим, ...

Очите ми отдавна недоспали,
кажи свирачо – от дима сълзят
запей ми, щом те моля като брат,
не искам никой тази нощ да жали,
жената що по нощните локали, ...

От стари времена, когато бях дете:
разбрах, че в България живее
поетична птица в любовна одисея!
И днес учудването все така расте...
Ехти пролетната планинска гора ...

Вечерта постепенно изместваше деня от мястото му. Тежките сенки бавно пропълзяваха нагоре към билото на планината – билото, което той познаваше до последния камък. Беше израснал с тази гледка. По него бе преминала младостта му с овцете, по него бе изминал и животът му. Виждаше всичко това дори със з ...

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и седма
Провалът на едно грандиозно проучване
- По Рунгер! - тресна по масата с юмрук в един от импровизираните проучвателни пунктове в южното подножие на Северните планини умофатът Галатей. - Тия проклети умомери не регистр ...

"Обичал ли си някога така, че чак дъхът в гърдите ти да спира?" ...
Недописано стихотворение
Обичала съм някога така.
Напомнят днес душевните ми кръпки.
Дори и Любовта има цена - ...

Сънувах те, сънувах — че си с нас,
сънувах, че си здрав и жив...
Плака с мен, проплака с глас —
събудих се със нервен срив.
Сълзите ми бликнаха като фонтан, ...

Времето, времето, всичко е време-
секунди, години или векове-
време, течащо във сплетени вени,
време, прескачащо в тъжно сърце…
Време от първи дъх до последен дъх, ...

Така и не ми се обади пияна,
телефонът да шуми и да боботи.
В гласа си – радостна, засмяна,
а приятелките ти да се кикотят.
В тих свян история да споделиш, ...

На една изключителна приятелка
Когато мене няма да ме има
и в нощите оставаш ти сама,
тогава сред звездите потърси ме!
Аз ще съм най-блестящата звезда! ...

Спре ли те животът, ще те шибне съдбата. Пак ще вървиш. Макар и не по твоя път.
Животът ни изненадва. Това е лошо, донякъде. Очевидно, което ти е дадено, то те възпитава. И те пази. От друго.
Смъртта притежава собствен смисъл. Едва ли е по-различен от живота.
Събирай мигове, както пчелата събира нек ...

Мъглата над Дъблинския залив не приличаше на нищо, което Мери бе виждала у дома, на запад. В нея нямаше от свежия, солен дъх на Атлантика. Тя беше тежка, жълтеникава от градския пушек и ледена. Вятърът проникваше до костите, но Мери бе забравила какво е топлина. Кожата на ръцете ѝ беше напукана и по ...

Четири слънца греят в нашия двор,
четири деца си играят на воля -
детска люлка към небето лети,
гонят топка, играят на дама.
Палав вятър балончето гони, ...

Когато зърна отражение
в твоите очи – две лунни пламъчета в нощта,
душата ми се смее, сърцето ми лети,
а времето застива – без следа.
Денят се свива в кратък миг, ...

Когато се завръщам от мечтите си,
сломена и разбивана на части,
когато няма време, няма минало,
а бъдещето - толкова неясно,
къде съм? В кръговрата на Вселената? ...

Очите ти аз чувствам не от днес.
Морета те са, още небеса.
Пленява същността им с тих финес
и плувам, и летя сред чудеса.
В моретата им топли, в дълбините ...

КРЪВОПИЕЦ
Очи китайски имам в черна гръд,
в английски мозък мъдър е умът.
Аз разказ дълъг искам да излея
със ритъм, който най- добре умея. ...

Искам... искам времето да спра.
Да останем ти и аз на света.
Да няма неудобство и да ми разкажеш
и всичко дето ти е тежало и чувствата си да покажеш.
Десет години мълчание ...

Спорът с Н. на оживена софийска улица ме върна години назад. Кристално ясно си спомних, че преди много години в главата ми се въртяха същите доводи, които събеседникът ми изтъкваше в настоящата разгорещена дискусия. Засрамих се. Как съм могъл да бъда толкова коравосърдечен? Как съм успявал в неделя ...

Не вали, не вали, не вали,
суховеят покорен васал е,
вее сушата прашни поли,
над света от дъха ѝ подпален.
И дали, и дали, и дали, ...

Когато слънцето потъне зад света
и денят притихне в своя край,
ще остане ли във нас следа
или всичко ще се върне в прах и рай?
След последния залез няма сянка, ...

В нощта светкавица –
ех – каква красавица,
небе на две разсече,
оттекна надалече.
В необуздания ѝ трясък ...

Що живот е пред мен – няма как да го спра,
нито как да го върна обратно.
С часове да вървя, после с дни да стоя -
все напред ще лети безвъзвратно.
Затова набелязах в отрязъка дни ...

Законна практика на педиатри и инкриминирана на педофили е професионална дискриминация.
Разрешена дейност на гинеколог и забранена на гинеказанова е занаятчийска неравнопоставеност.
Синдикатът на нестинарите обяви стачка с искане за безплатни работни огнеустойчиви обувки.
Спечелил Нобеленска награда ...

Това на нищо не прилича!
Не мога повече така:
жена ми спря да ме обича,
не ще да прави капама!
Тя нощем също ме тормози: ...

***
Колко струват мълчаните думи,
изорали в ума ми следи?
Сякаш гарван – след буря оскубан,
с остри нокти простора бразди. ...

И черният печат тегне тежко,
пада върху мен кална маса.
Лее ли се, лее кръвта ми грешна,
светлина мъждука вече гасне…
Спомен за рана бавно говори, ...

ОФИЦИОНАЛНО ОБРЪЩЕНИЕ
Драги ми съселене,
сакам официонално да се оплачем от мойот комшия Пешо по прекор "Пияндето".
Та излазам я тая заран на дворът, а он се лепнал на плетът ко трънски въргозуняк за гузицу. Жлямби ми се насреща и многозночително нажмикнюе ту с едното, ту с другото око.
- Що стана б ...

Пролетта отстъпи място на лятото и стана горещо извън прозореца ми.
Любовта идва при децата с нежността на ръцете на техните майки.
Усмивката на жената около децата ѝ блести и е толкова красива, когато има смях на децата си.
Мъжете обичат жените и стават възрастни, когато са заобиколени от любимата ...

Апел
Хора, планетата ни наистина се подпали
и от година на година все по-мощно гори.
Това вече не са само мои думи,а факти,
предизвикани от корупция, злоба, завист, лъжи. ...