Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
392.2K resultados
За малко аз през твоя искрен свят минавам...
🇧🇬
За малко аз през твоя искрен свят,
минавам, за да чуя нова песен
и поздрава за теб от непознат
дано е някак чувствено полезен.
Долита пак съмнителната есен, ...
Кавърверсия по стари сюжети, с използване само на ЕИ
'' Хайдее и месец август 2026 вече е история...
Аз гледам по ТВ футбол от последното Световно, за кой ли път, вече научих
наизуст репликите на коментиращите от студиото, фалшивото им въодушевление, все едно нашите национали играят.
Жена ми втренче ...
Ясно и осъзнато знаеше, че от любовта боли. Наблюдаваше ни как се нараняваме и унищожаваме взаимно. Виждаше сълзите и в нашите очи, опитваше се да си представи болката от разбито сърце, но никога не бе изпитвала подобно нещо. Чудеше се дали ние изобщо мислим за последствията и за ситуациите, които м ...
Веднъж Алиса напуснала страната на чудесата и дълбоко замислена за феноменалните
възможности на Хари Потър навлязла в гората на Магьосника от Оз. Вече притъмнявало,
а в една гора, при това положение, мракът не е най-приятното нещо. Стреснала се не на шега Алиса, защото забравила как е стигнала магьо ...
И слабоумният може да бъде лаконичен. Стига да знае какво да премълчи.
Докато отглеждаш живот, не забравяй да го гледаш. И да му се радваш.
Ако се разчовечиш, няма смисъл да търсиш хора.
Споменът е по-добра храна от надеждата. И настоящето - от бъдещето.
Отговорността не значи нищо. Само любовта я о ...
. Народни умотворения - синонимични или сходни... С опит за тълкувание... .............. 1 . ”Кажи ми кой ти е приятел, за да ти кажа кой си“,“Приятелят е като огледало - отразява това, което си”... Хората, с които избираме да се обградим, казват много за това кои сме ние... ................. 2. “Хр ...
Да търсим скелети на динозаври край реката
в оголените от безводието брегове,
да си помислим за иронията на съдбата
че пак са тук дори след векове.
Дали след време всичко се повтаря ...
От памтивека храмове са зидали,
на вярата им домове да бъдат,
от алчност загорча като обида ли
безпътен век? Човечността - присъда,
мълчат и свеждат погледи. Възпитани. ...
Във вените ми тича чуждо време
не знам от чии ръце съм го наследил.
По кожата ми бавно се отнема
това, което някога съм бил.
Животът странен часовник без стрелки ...
Раз-сажден-ия
Половете са органични (три) и функционални (много).
Каквито камасутраци са естествените неразуми, пази, Боже, да ги последват изкуствените интелекти.
Истински облик е възможен само единствен, затова аватар, профил, акаунт и пр. дубльори във виртуала са лъжовни.
Най-висшето човешко изоб ...
Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава тридесета
Вероломни планове, „съсечена“ жестокост и тайни намерения
Ангара, Марабези, залата на Събора, третият ден на осмата декада от есента
- Присъстващи - 271 - обяви Салк, откривайки свиканото по инициатива на Мъдреца заседание ...
Виконтеса Валери дьо Ковантай, лейди Уиздли, не изгаряше от желание да отиде на откриването на Световното изложение. Отвратителната желязна кула и така се виждаше от всички краища на Париж. Цели две години, искат не искат, парижани бяха следили строежа ѝ – едни с възмущение, като виконтесата, други ...
Ще те попитам утре. Дотогава
в килер надеждата си ще заключа.
Тя толкова досадна е и лъже.
Лъжкиня е откакто я познавам.
Като те гледам... страшно си чаровна ...
Ще те попитам утре. Дотогава
в килер надеждата си ще заключа.
Тя толкова досадна е и лъже.
Лъжкиня е откакто я познавам.
Като те гледам... страшно си чаровна ...
Самотен поглед... вперил се във вечността.
Спори със своите неволи... Болест или ...
Бога ми, отрова! Погубва правото
да бъдем Хора. А тишината вик е!?
Спрете се ,бе, Хора. Загиваме и, Бога ми, ...
Много пъти спохожда минутите,дните ми,
вероломно нахлуваща без да пита
оная земната, скучната,избеляла любов
като кобила без петали дето залита.
Предвиждаща щампа, повтарящ се зов. ...
Лятна рокля
С красива лятна синя рокля на цветя,
младата жена подчертава женствеността!
Върви грациозно, тя мъжките погледи събра,
само вятърът докосва копринената ѝ мекота. ...
Протегна ръка и взе прасковата в ръка, представи си как този път ще я изяде бавно. Ще отхапя първо оттук, внимателно, после от другата страна, пак внимателно. Няма да я режа с нож. Просто ще бъда търпелив. Зачете се, после отхапа едно малко парче ,прасковата се изплъзна от пръстите му, литна надолу ...