Морето
Беше тих юлски ден. Слънцето жарко напичаше, а Морето беше спокойно и леко се вълнуваше. Каква друга работа имаше Морето освен да се вълнува. Вълните нежно докосваха брега, после се връщаха и обгръщаха с водата си тълпата от хора потопени в Морето. Чуваше се един непрестанен шум от човешки гл ...

Още от малка много ме вълнуваше да слушам музика.
Някои от песните, които звучаха по радиото, ми правеха по-силно впечатление от други. Задължително ги приветствах да се присъединят към моя вътрешен „плейлист“. Там останаха и до ден днешен. Толкова ми бяха влезли под кожата.
Имах период на силно, гр ...

Има дни, в които искам да ти пиша
Да ти разкажа толкова много неща
Защото знам, че само ти ще разбереш
После се сещам как си тръгна
Как ме остави тук сама ...

Напоследък руските служби за дезинформация, с помощта на известните комунистическо-Гьобелсови пропагандни трикове, всячески се опитваха да убедят световното обществено мнение, че Украйна губи войната и окончателният й край е едва ли не предрешен. Но най-внезапно се оказа, че задуха друг вятър. Казан ...

В образа си благ се врича,
в друг не търси любовта.
Като нимфа ме отрича
и започвам да ехтя.
В плен на суета дълбока ...

Дъждът разкъсва нощта на парчета,
тежки мъгли по баира пълзят.
Стихва гласът на самотни връбчета,
капки по перваза тихо струят.
Сенки прошепват с глас на забрава, ...

Там, дето Искърът ломи балкана
окото ми красива гледка хвана.
Къщя накацали по планината
и водни птици, порещи реката.
Докат вагона скърца романтично ...

Загърбила света, така злорада,
седи и пише бързо лист след лист,
последния оставила е чист
съдбата. Утешителна награда.
Танцуващата с хорските души ...

Безчадърието – щастие,
но чадърът ме гълчи
и не иска безучастно,
бездъждовно да мълчи.
Иска с мене да се смее ...

- Колко съм красив и велик! Всичките в службата ги водя за носа. Играя и то какъв театър. Най-умните даже не ми устояват. Вярно е, че някои просто се страхуват от мене, знаят приятелите ми, онези с джиповете. Но голямо удоволствие е да гледаш как се изсипват около теб куп хора само с хвалби и усмивк ...

Китарата... не е китара,
а обич с нежен звън,
прегаря
и сякаш е вълшебен сън.
И ритъмът, не ритъм само... ...

МЕД ОТ СТЪРШЕЛИ
Бог ли грешка направи, когато боклука е мятал
и забравил е тежкия райски портал да заключи?
Като птици ранени, държани във клетка от злато,
свободата на глътки изпихме – от звездния ручей. ...

Насън
умирам… и се раждам.
Понякога съм скален мъх,
а после бавно се разграждам,
така да вляза в нечий дъх. ...

Една нова песен на поетесата с китара Татяна Йотова.
Която общо взето се роди по интернет. Аз в София а Татяна в Айтос. И така с много писане и малко музика се получи тази песен.
Музика, Текст и Изпълнение: Татяна Йотова
Аранжимент: Б. Иванов

След десет дни на жега
и бира с бучки лед,
с една жена - колега -
на двадесет и пет
решихме да се пуснем ...

Да, обичам хазарта. Винаги съм го обичал.
Откакто се помня, животът ми бил е хазарт.
Барбут, покер, зар съм играл - но не за парите.
Затова аз след час заминавам далече от вас.
Кой друг иначе би поставил жетон - на битата карта? ...

ЧАСТ 1ЧАСТ 1
Завърших за агроном в Софийския. Малко след дипломирането ме зарибиха да вляза като фитоконсултант в един уж агро-проект. Щял да бъде за снабдяване на борсите и на големите цветарски магазини с цветя.
Две години всичко си беше наред.
После имаше избори.
Властта се смени. ...

Валентин Григориевич Распутин
Пари за Мария
Кузма се събуди от това, че кола на завоя заслепи прозорците с фаровете си и в стаята стана съвсем светло. Светлината, поклащайки се, опипа тавана, спусна се по стената надолу, зави надясно и изчезна. След минута утихна и колата, отново стана тъмно и тихо ...

Две мънички мравки
Обичах те толкова много,
че сърцето ми прескочи
девет планини
и се стопи. ...

Пусни ме в твоя храм,
сърцето отворѝ
и с обич ме дари,
и няма да съм сам.
Олтарът ти гори ...

Появяваш се сега, отново
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...

Какво научихме? Какво остана
подир уроците на всичките учители?
Виновна да е счупената кана,
а не нозете дето са я ритали.
Поуките са за да се поучим ...

Затанцували капки във кристална премяна
и ухае на свежест, на вода и прохлада,
днес аз нищо не искам — нека мъничко само
да погледам безмълвна, без да плача и страдам.
Просветлява небето след пороя по пладне, ...

Женски вик, болка, разкъсване,
а после само … дълга тишина.
Говориха й, искаха прекъсване.
Защо не ги послуша? Не посмя.
*************************** ...

На този свят си само гост
и всеки страх е зла верига.
Изправиш ли се гол и бос,
когато буря те застига,
тогава чак ще си прозрял, ...

Да, глупостта успокоява.
Превръща те във вечен.
Или пък ускорява
Пътя към безчестност.
Смелостта да бъдеш глупав ...

Аз съм директор на музей на изкуството. Може би това ме прави средностатистически човек. Казвам се Матилда. Име, което е малко по-особено за България. И за да мога да оцелея в този войнствен свят, без да ми се налага да грабна някой друг топор и да почна да избивам хората около себе си, аз самата ст ...

Наближаваше свечеряване и слънцето хвърляше оранжеви коси лъчи над изграденото преди стотици години укрепление, което Йоан още сънуваше в кошмарите си. Изпънат като струна на седлото на Арион, Леон гледаше овехтелите зидове и се мъчеше да преглътне разочарованието си. Израснал с разказите на баща си ...

Поетичен цикъл
Автор: [Иван Тенев Шиков]
Дата: 15 февруари 2026 г.
МОТО
„Любовта не е само пристан, тя е самото море. Тя не е само празник, тя е хлябът на делника ни.“ ...

– Госпожо Майер? А, ето ви и вас!
– Да, доктор Краус?
– Той ще се оправи, госпожожо Майер. Брат ви има няколко дълбоки рани, счупени ребра, изгубил е много кръв, но състоянието му е стабилно. О, да, и двата му крака са счупени! Но операцията мина успешно.
– Слава Богу! Благодаря ви, докторе! Утре ще ...

Дали оставих себе си фатално неразбран,
а моите странни мисли – разбъркан океан.
Защо не чух сърцето, тих повик на любим,
да слеем топли устни и пътя да делим.
Как слепи са очите за нежност, доброта ...

Аз някой ден изведнъж ще стана звезда.
Ако не в киното, то със сигурност на небето.
Отвисоко с малко тъга ще погледна земята,
ще говоря тогава с гласа, който сама си отнех.
Ще кажа колко неистово трудно ми беше ...

Не спирай към звездите да поглеждаш,
зареян в изгреви и залези далечни.
В житейски пъзели съдби подреждай,
създавай спомени от минало за вечност.
В изгарящ танц пулсират сетивата, ...

Хороскопът ми познава, като врачка
от онези, ромските, разбираш -
Щастие, орална радост, пачка,
според него всеки ден все имаш
поводи за празничен банкет... ...

Дълги години съм се питал за смисъла на съществуването! Колкото и интересна тема за размисъл и дебатиране да е това, и въпреки че е възможно човек да си даде отговори по нея, тя е не много практична и приложима в човешкия живот и ежедневие! Затова нека по-добре се запитаме нещо по-близо, конкретно, ...

Защо Пандьо от село Съборетиново се усъмнил в способностите на универсалния лечител? Какво подсторил съселяните си? Как лечителят му описал целебния си метод и как възнамерявал да го приложи върху него? Защо не успял да го стори и защо това се оказало спасително за мнозина?... - Отговорите са в звук ...