Той не трепереше тогава, защото го беше страх, нито защото около него ехтяха озверелите крясъци на тихата омраза. Той трепереше от силата на своето достойнство.

Как тихо е. А нейде трака влакът
отвеждащ в тишината този зов.
И може би припява ми луната,
но може би не пее за любов.
Как тъмно е. В ушите ми нахалост ...

В зори тишината очите отвори,
луната изплака последния страх.
До теб мойта обич смирено говори
и трие от спомена сивия прах.
Ела, любима! –Аз прощавам ти всичко. ...

тук
гнездо
две човки
майка и дете
вместо храна залък любов

Днес ми е някакво... иносказателно
щърбаво малко от щ -та.
Ще те намеря и щура съм, щателно,
ще те "обследвам" там в къта.
Днес ми е някакво... свръхзапалително, ...

Не ме наричай мъртъв аз помня.
Във жилите ми спят хилядолетия.
По мене времето е писало без мастило,
а вятърът е чел със босите си пръсти.
Видях как царства ставаха на прах, ...

Монета върху релсите – Луната,
след миг ще се превърне в детска радост.
Премина бързо влакът на Съдбата –
последна гара и последна младост.
Последен изгрев и последни рани. ...

Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
ПРИПЕВ: ...

Така ми писна от излишни битки!
Омръзна ми от глупави войни.
Когато мама ми замеси питка,
и каза ми: "Детето си вземи!"
тя нямаше от нас да се откаже, ...

Не ми отнемай онова, което любовта е оставила за мен!
***
Не ми забранявай да мисля за теб.
Да те жадувам и да копнея.
Да те сънувам не ми забранявай, ...

И задълбах сам в спомените здраво
за да открия грешки отпреди.
Подсказва ми туптежът бърз отляво:
" Не се хаби за минали следи... "
Душата ми и тя сега добавя: ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и втора
Вандумни „пируети“ сред енергиен дефицит
- Скоро от кулите ще намалят притока на електричество - уведоми Малаки току-що прибралият се от работа Сокор една вечер в края на третия туртюп от пролетта. - Пораженията по уло ...

Приждаха, прииждаха палачи.
Очите ми не можеха да плачат.
Прииждаха с вълните страховити
от хоризонта - рожба на мъглите.
Пастирката на стихове банални ...

Има думи, които ни парят
като тиха нестихнала жар,
и такива, които ни галят
като слънце, огряло олтар.
Има думи, които ни дават ...

Българска природа цветна,
Сякаш пъстър папагал.
Навред влиза и напомня
За зеления Балкан.
Във градината излезеш, ...

Решил един комар веднъж
в селския бар да се прави на мъж.
Влязъл с трясък,
с цигара в уста,
с кожено яке ...

Карах през къра цял живот,
вместо да си търся брод.
Ядох, пиех до зарана,
дори пропусках дневна смяна.
Не пукаше ми, щраках с пръсти. ...

Те са много стари.Никой не ги помни като дръвчета.Стоят здраво вкоренени, огромни, сякаш са връстници на света от неговото сътворение.С напукана, набръчкана и почерняла от времето и дъждовете кора, те всяка пролет преобразени се подмладяват. Отгоре избуяват млади ластари, без някой да подрязва стари ...

Автор:
Евгени Киров
Той, тя и то
Аз не зная как да започна. Всичко е толкова странно, че си мисля, че полудявам. Ето на, за втори път опитвам да напиша нещо и въобще не знам докъде ще я докарам. Вчера отново седнах със същото намерение. Беше едно такова хубаво време, преливащо от вдъхновение, а моит ...

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...

Луната се търкаляше полека
по хребети и хълмове закръглени,
проправяше към утрото пътека,
а паяците бдяха в ъглите...
Реката се забавяше умишлено ...

Живяло едно синигерче на име Пламен. Няма да ви разказвам с подробности кога и къде е живяло, защото това е една напълно измислена история. А би могла да бъде и истинска и вместо синигерче да е било бобър, заек, опосум или пък момче на пет години. Но днес, в точно тази приказка, е синигерче. Съвсем ...

Ще боли подир теб... Ще боли ли, или...?
Няма как без да стане да го разбера.
И случайно ще моля да отглеждаш пчели,
че на някоя аз съм самата сестра.
От ужилване страшно ще боли ли, или...? ...

Чакам те, но ти не идваш,
а аз към себе си пътувам.
Дете пораснало го милваш,
когато със сълзите си нощува.
Сълзите на съдба, която ...

Когато целият свят те притиска напред
и те кара да бързаш в безумен разчет,
притвори за миг уморени очи,
направи пет крачки назад и мълчи.
Движи се назад към изгубения рай, ...

Мартин
Виктор живееше в другия край на града, в къща, която беше купил преди пет години с онова изражение на човек, свършил важна работа. Три стаи, двор, гараж. Жена му Ани, беше превърнала мястото в нещо топло и истинско със саксии по прозорците и миризма на готвено, която те посрещаше още на врата ...

хасковското „Х`ъ“
е полъх нежен и
любвезалѐжен
хасковското „Х`ъ“
е полъх нежен и ...

Кралският банкет по повод годежа, както подобава, се проведе в най-голямата зала на двореца, точно след тронната. Беше продълговата, с десетки маси, разположени по дългите й страни, но с достатъчно място по средата, за да може да се танцува, когато има бал. На влизане Шериз бе поздравена от Ирене Со ...

Мъртвият клоун изтупа пръстта от костюма си — току-що се беше изровил от гробищата. Гробарят получи паническа атака.
Клоуните, в дълбоко антиматериалистическия смисъл на думата, и севернокорейската радиоточка... Тогава, когато си продадох душата на Дявола, в тялото ми се всели синтетичен мислител — ...

ПЪТЕН ЗНАК
Затрупана под купища лъжи –
аз напръстник за тръни не намерих.
И времето на хълбок не лежи –
живяла съм в заблуди и химери. ...

Понякога сме твърде близо ние,
но никой никого ли не усеща?
И гръб към гръб е сляп. Не ще открие
копнежът топлината си с надежда.
Житейското различие отвежда ...