Бях дрипаво облечен и невзрачен,
а ти божествена и с черно кадифе.
Помислих си, прегърбен в здрача,
уместно ли е да изпием по кафе?
Уместно ли е днес да те желая, ...

Когато тишината крещи...
и глухите от шумá не заспиват!?
Камбани църковни без въже не звънят.
А искрата надежда... отдавна не свети.
Когато сълзите се борят с усмивка! ...

...
Едва подбрах за стих словата,
за теб, най-обична и свята -
Българийо, родино наша,
с неизказана признателност ... ...

ПИТАМ ТЕ, КАКВО ЛИ ИСКАШ ДА ТИ БЪДА?
Искаш да ти бъда животворен извор.
Пиеш ли от мене, да съм ти присъда,
жажда утолиш ли, да съм като изгрев,
дето се подава след потайна доба... ...

“Какво ли щеше да стори на мое място Иренвейл? Едва ли би се отчаяла. Но не би затаила и гняв. Гневът означава нарушаване на Баланса. Не, Иренвейл не би си го позволила. Години тренировки да отидат на вятъра. Години подготовка за да срещне съдбата си на Сърцевезница… И сега най-вероятно се поболява ...

Учителят влиза в класната стая. Поглежда в очите на своите ученици. В погледът му вече се отразява тяхното вълнение. Вълнението е взаимно. Учителят се вълнува повече. Една топла сдържана усмивка изплува на лицето му. Още в най-първите минути в тази безсловесна първа среща започва неговия първи урок. ...

Младостта ми си отива,
като лист в есенен вятър,
лицемерието ти остава,
като сянка в душата ми тъмна.
Лъжата е враг на хармонията, ...

Той е септември, с чувства е смесени.
Сутрин е смръщен. Следобед пък юли е
с парещо слънце, макар да е есенно.
Често му съхнат сълзички по скулите..
Хладно прегръща, но топло обича. ...

Имало е някога принцеса
с пламъче игриво във очи.
Своя принц очаквала Ванеса
с белия си кон да долети.
Расла тя, пораснала щастлива, ...

Душата ни човешка същинска е градина
и всеки сам се грижи, по-дълго да я има!
При едни е избуяла с филизи и в младост,
при други заблатена..., повяхнала от жалост.
И някак не е редно, да загърбиш и подминеш, ...

На празника да споменем отново
будителите на заспал народ
оставили ни с труд, с перо и слово
пътека към духовният възход.
Да, споменаваме отново имената ...

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...

Усмихвам се, защото съм щастлива.
Щастлива съм, защото те обичам.
Обичам те, защото ме обичаш всеотдайно.
Обичаш ме, защото се усмихвам.

В равноденствието компаса
да сверим на запад с нагласа.
На Стамболов да опазим урока,
че е неправилна изток посока.
В криза лесно се влиза, ...

Замисляли ли сте се за приликата между щастливия човек и... блажено преживящата крава? Е, нищото не само че е установило тази прилика, но и максимално ефикасно се е възползвало от нея. Бихме ли го сторили и ние, ако и - поне привидно - да не сме... нищо?...

Кой е по-мизерен в алчността си - богатият скъперник или бленуващите за богатството му бедняци? Готовите да наследят притежанията му на всяка цена може и да успеят, освен ако не бъдат фатално сюрпризирани от... невинната реплика на някое малко дете!...

Желаете да бъдете баснословно богати? А къде ще складирате богатството си? Креативният подход на безскрупулния шаман от тази приказка едва ли би ви свършил работа...

ПИСМО ОТ СЕЛСКИЯ ХОРЕМАГ
Сурка есента пантофи през смълчаната гора.
Лейва се дъждът от кофи откъм сурите недра.
Капят гнилите скоруши в листопадния килим.
Тук-таме коминче пуши, над селцето литва дим. ...

Пределът, абсолютният предел,
е „сянка“ от усещане,
че всяко наше шестване из този свят
е... „бродене“ без цел...
Музикалният фон се състои от мелодия, предоставена за свободно ползване в сайта pixabay.com...

Не ще допусна някой да ме дразни
Душата и сърцето да са празни
Очи любими да са ми омразни
Постъпки светли да ми прозират мазни.
Тормозен по методики разнообразни ...

"Не питайте,какво страната
може да направи за вас.
Питайте,какво вие
можете,да направите за нея".*
Липсата на доктрина на обществото ...

С удоволствие ще те дочакам
ала цяла кутия чака
вкъщи самичък
дух във вълшебна лампа
:) .. ...

Уважаеми читателю на тези редове,
Цялото заглавие беше следното:
,, В навечерието " на the independence day!
Но се наложи да го съкратя.
Нека заглавието не те подвежда, и ако решиш, че е търсена нарочна прилика с герои, произведения и реални личности и т.н. ситуации от нашето ежедневие..., ами на пр ...

ЗИМА
Досущ мечка в бърлога
е спящото ни чихуахуа —
между две възглавници!
ПРОЛЕТ ...

Жив ли съм или умрял
в тази пуста мелодрама?
Дето всеки е заспал,
или пък съвсем го няма…
Кой, кажете ми сега, ...

Душата на дъжда е ро́мон скитащ
в зелените очи на млечен орех,
палитрата на стомните разплита
та есента си с тях да изговори...
... и руква да рисува спомен с вино, ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/syn-v-myglata-na-edinstvenata

Един от празниците на доброто…
На този ден възвеличава чистотата
огромна армия безименни герои.
Дано с доброто да изпъкне тази дата...
А после пак отново както знаем ...

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...

СПИСЪК ЗА ПАЗАР
Разказвам ти по същество,
че знам какво е да си нямал,
да си се будил посред нощ –
от много непознати мамен, ...

Ясно си я спомням – имаше капак
от красиво-тъжна и еленска кожа.
Питах се тогава кой човек и как
кожата е свличал с острото на ножа?
Млад е бил еленът – пъргав и красив, ...

Вече те няма,
при звездите си,
знам.
Вземам си Луната,
искам да настане ...

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...

ПОГЛЕДНАХТЕ ЛИ В МОИТЕ ОЧИ?
... сълза щом зърна в нечии очи,
нерада – по клепача да трептулка,
край мен светът започва да горчи –
и ме превръща в мъничка светулка! ...

ПЕПЕЛ
Все някога ще си вървим –
от север, запад или изток.
След думите остава дим –
а всеки много е поискал. ...

Обезличностено население
е дресирано стълпотворение.
Псевдосоциализация
води деморализация.
Тоталитарен народ ...

За синия цвят и пръските кал,
за мириса на морето така ме е жал.
Влудява ме само мисълта за това,
че можех да бъда там всички лета.
И спомените тъй солени ...

При теб дойдох море,
с теб пясъчните дюни да изплача,
на скитница ли или дъщеря на богове,
копринено диханието твое в мен се стича...
Впрегни пак белопенести коне, ...

Вятър погали лицата ни с хладна ръка.
Листата втурнаха се полудели,
да стигнат лятото след птичите ята
и преживяванията ни, синьо-бели.
Търкулнаха се едри капки дъжд ...