На живота у здрача
се ни смея, ни плача.
Няма да прибирам си нещата,
щом ме изнесете през вратата.
Роден гол ...

В едно блато горско – не много дълбоко,
но все пак кално и доста широко,
живеела жабка с името Жужа,
която била същинска хитруша.
– Ква-ква-ква! – въздишала тя. – ...

Не можах да целуна ръката ти,
защото посочих небето с ръце.
Не прегърнах крилата ти,
защото се сляхме в едно.
Бяла Сфера! ...

Строях иглу, когато падаше снега,
но разтопи го сетне пролетта.
Денем неуморно аз играждам,
но през нощта като звяр руша.
И питам: “ Де ще дойде реда мой, ...

Брейй, схвана ми се душата в къщи. Ленчето сложила табела на вратата на кафенето '' Заведението е в реконструкция до пети февруари'',значи днес работи.
Погледнах часовника на стената, аха две минути до 8 часа, канадката на гърба, скочих в обувките и защото е студеничко с по-бръз ход ще съм там до 15 ...

* * *
Щастливи гълъби
снасят тортички на перваза.
Цигански Рожден Ден!
* * * ...

Господ мой, о, чуй ме ти,
всичко твое в мен гори
и душата, и плътта,
истината е една.
Не намирам тук покой, ...

ПРОВИДЕНИЕТО
(работно заглавие)
1
Типичен ден за средата на октомври, топъл, безветрен и напълно подходящ за разходка преди вечерното засядане пред телевизора. В добро настроение, поех към близкия парк, потвърждавайки правилността на решението за раздвижване на свеж въздух, доколкото свеж е въздухът ...

Казват, любовта живее в сърцето.
Аз не мисля, че това е така.
То е тясно за нея и прекалено заето
да пулсира от раждане чак до смъртта.
Любовта е вик от първото вдишване, ...

Върти се малката лъжичка
и в тъмния водовъртеж
се сливат утринна умора
и предстоящият копнеж.
Подрънква тихо по стените ...

Как сивееш днес, Витоша, ти.
Колко тъжни са твоите вихри…
А с притихнали в липса мъгли
ти прегръщаш нечути молитви.
Подари ми да видя в света – ...

Не се страхувай! Отпивай от своята чаша!
Животът предлага я на всяко твое блюдо!
С вкусът пореден и лична нагласа
опиянението разкрива поредното чудо.
Да гадаеш как, дошло ли е време точно сега, ...

ЛЕЛЕ –ЛЕЛЕ, К’ВО МЕ ЧЕКА...
Мили ми, дружки,
Бързам да ви кажа какво ми се случи вчера, след като си изпих с вас „Вайбър кафето”. Та значи, натъкмих се и тръгнах към аптеката да зареда батериите. Вървя устремно по познатата дестинация, забила глава у земята / за по-голема устойчивост/ и изведнъж пре ...

Каква клетва отправил попът на селото към селския регистър и защо го проклел? Как се сбъднала клетвата му? Защо всичките селски първенци капитулирали пред странностите на „умопобъркания“ регистър? С какво последният „изкушил“ попа? Какво се случило накрая със селото, с попа, с товара му и с отмъкнал ...

Снощи - ровех из тавана
за бутилчица мерло,
и - край старата ни вана
зърнах детско колело.
Разпознах го на момента, ...

Бях.
Човек отдаден бях,
жадувах и горях,
но така и не успях –
душата си не сгрях. ...

Все по-трудно стиховете пиша
сякаш няма повече какво да дам.
Поезията във мене още диша,
но като в кома е... Дали? Не знам...
Възможно е обаче и логично ...

Животът влюбен е в смъртта
Тя обича го и го приема
Умирам и се раждам на мига
Това е всъщност моята дилема
Когато стигна до целта, ...

Гневен съм, бесен съм даже.
Дразнят ме много, много неща.
На всяка крачка срещам идиоти
и питам се накъде върви света?
Ядосва ме какво става в страната. ...

Любовта ми, силната,
Искам да я изкрещя.
Ала спирам се и чакам.
Ден, два, месец, година.
Не сега, сега съм друга – ...

Отдавна тя не пя и не летя,
от дъх по-лека, от сълза по-тежка,
сама си е любимата си грешка.
И лъже – не обичала цветя.
Отдавна не отглежда небеса, ...

Вие, които до мен досега сте били –
неизвестни войници безброй.
И до моята стрела летят вашите стрели.
Аз не влизам самичък във бой.
Не, не пиша за вас... Аз си зная защо. ...

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...

В бяла утрин тихо диша зима.
По прозорците се стича хлад.
И в зениците възхита има
в призрачния нежен маскарад.
По стъклото си криле рисуваш. ...

Няма и ден, без да мисля за теб,
няма и ден, без да желая твоето същество,
няма и ден, без да изгарям от желания по теб,
няма и ден, без да те желая в обятията си,
няма и ден, без да събудя с мисълта за теб, ...

Не си ме викал, аз сама дойдох,
когато есента си тръгна.
И късно беше вече за гнездо –
след залез, догорял до въглен.
Ще постоя. Такава тишина ...

Да допуснем, че цената на петрола не пада.
Сякаш ако падне, ще ми падне... настроението.
Да помечтаем, че у нас няма картели и че дори Комисията за защита на потребителите работи, а също и онази загадъчната – Комисията за защита на конкуренцията, дето е платена.
Да екстрапулираме дори, че има държав ...

Тъжно е, няма я пътечката в снега,
няма кой да разрине, угаснала в дома е всяка светлина.
И коминът вече не ще да пуши,
искрица от миналото, не ще запали пламъка отново.
Колко тъжно е, порутена отстрани стои постройка, ...

От бурята изкоренени,
брутално повалени, покорени...
столетници лежат в пръстта!
Лежат и бавно се сбогуват
с отминалите си лета! ...

Да бъда лястовица бяла искам!
В копринените си крила
Земята да обгърна искам
и в миг света да изцеря!
И да настъпи белота всемирна – ...

Отидоха си
кротко, тихо и
спокойно
във слънчев ден,
така бяха си мечтали. ...

Не мога да ти обещая
да дойда аз накрай света,
дали ще устоя не зная
на бурите и на страха.
Не зная аз дали ще мога ...

Я случайно наткнулся на это видео в интернете и решил добавить гитары.
Жаль, что я не знаю текста песни, иначе я бы сделал гитару более ритмичной.
Слева Мария Холодовская, а справа, к сожалению, я не знаю её имени.
Надеюсь, вам понравится мой эксперимент!
Добавленные звуки не предназначены ни для ка ...

(на дъщеря ми)
Ветровете вънка спряха
и снежецът пак вали,
сто камбанки отзвъняха,
спи, дете, заспи! ...

Обиколката на император Никифор за набиране на войници от Тракия се проточи повече от месец[1]. Напуснал столицата в началото на май, той се завърна едва през втората седмица на юни. В общи линии беше доволен от постигнатото. Превозът на стратиоти от източните провинции вървеше в срок, а числеността ...