Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389K resultados
Закъсняла любов
🇧🇬
Нощем, когато светът притихне и угасне,
дете изтръпва с поглед пребледнял.
Защо му се наложи тъй бързо да порасне,
преди сънят му да е засиял?
Защо, когато нощем то заспива, ...
Една-едничка птица ти да беше ми оставил
някъде във ъгъла неоцветен и грозен!
Там, където слънцето забравило е небосвода,
на хоризонта се издига нов болезнен спомен.
Надигам поглед, пазейки се някак си от жарките лъчи. ...
Човеци със души на помияри
изричат клетва в името на бог.
Изроди, калтаци, измекяри -
въздигат нависоко своя рог!
"Светът е наш!!!" - крещят, събрани в клика, ...
Отдаденост
За Бог не съществуват невъзможни неща
и когато с любовта на сърцето си Го помолиш,
ще те докосне магията на Божествени Чудеса,
ще се отворят пред теб Необятни Божи Простори. ...
Вдъхновено от личната история на д-р Даниела Данчева
https://ladyzone.bg/videa/btv-video/zhena-s-4-amputirani-krajnika-cjaloto-mi-tjalo-e-s-protezi-i-moga-da-usetja-samo-vjatara-na-liceto-si.html
Никога няма да забравя моя бал… Матурите бяха минали и единственото, за което си мислех, беше предстояща ...
Пак е плъзнала мъгла по баира
воал от ласки, глухо натежал.
В очите ми светът почти умира,
а спомен стар във мене е живял.
По хълма вечерта пълзи смирено ...
За разлика от природните науки, хуманитарните, вкл. правото и икономиката, в своята същност са исторически предопределени, а закономерностите им са временно-пространствено ограничени. Получава се парадокс - историята ползва данните и методите на всички науки, за да докаже, че почти всичко е историче ...
Вечер, когато мракът завладее земята
и постепенно стихва шума,
едни очи се взират в Луната,
детски устнички тихо мълвят:
-Как искам ръка да протегна ...
Мъждука старата газена лампа,
напоена догоре с капки горчиви,
а часовникът не спира да плямпа,
сякаш приглася на спомени живи.
По ярки мигове, създадени с обич, ...
РОМАНСИ
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македониja
С Божия дарба и двамата бяха.
Първата радост си спомни, щом я срещна.
В същото време той в съня ù светна, ...
Навярно дошла съм от друга епоха
и свиквам полека със странния свят.
Тренирам усърдно да бъда жестока,
но все се провалям и ставам за смях.
И сякаш прашинка... от космос дошла съм – ...
На моя бал реших да бъда с теб,
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...
И тази нощ... ракети падат в Киев:
по молове, алеи… в някой дом!
Сирените не спират... злобно вият,
а в бункера на кремълския гном
един примат със сянка нечовешка ...
Когато вечер в стария Балкан
луната гасне в вълчи облаци,
се спуска тиха мъгла — бездънна,
родена в сенките на самодивски танци.
Тя пълзи край черни буки, ...
И гледам – щедро маргаритки златооки,
нехайно сякаш май в тревата е посял,
щурче припява нейде в тихата си жал
и вятърът понася в хиляди посоки,
копринен облак. Горе в планини високи, ...
„„Сънувани“ „безсъния“ „гнездят“
по „хребета пенлив“ на битието -
в напразен опит да го подредят,
„насичат“ на „беззвездия“ „небето“!...“
Звукът от Служещата за фон на аудиопрочита прекрасна гръмотевична буря е разпространен за свободно ползване в сайта pixabay.com. ...
17.2 Съби бърка пътя и се оказва пак в Мумджилар
🇧🇬
Рано на другата сутрин, още преди изгрев слънце, попът яхна един от конете на Спас и замина за Хезарград. Щом влезе в града, се отправи към кервансарая Куршунлу хан (4) в центъра, където остави коня, а после, без да губи време, тръгна към конака. Влезе в приемната на кадията и поиска среща с него. И ...
Животът, знаеш, к'вото ти даде,
възможно е да бъде по веднъж,
и затова прегръщаш ти с ръце,
каквото дойде - изгрев, пролет, мъж...
Щом носи положителна емоция ...
Ние сме от Джипсиленд
-"Страната на кючека"...
Бангаранга си е нашият - "запазен Бренд"
Еех..., как ли ни завиждат чуждите мангали!... Некааа!...
Сега сме "центоро и на просветата" ...
Предаден на нежното равнодушие на света в нощ, изпълнена със значения, нима не усещаш особена връзка с вибрациите на звездите, които трептят в хармония, космически отеквайки музиката на сферите? Докато затваряш очите си, твоето същество ще разложи своите елементи и още при следващото мигване ще се о ...
Нощта е нереална, неподвижна е съвсем,
звездите светят като въгленчета добрина,
снегът се сипе тих, танцуващ и студен,
вали снегът от ясни, черни небеса.
И някак страшно е, и не съвсем, ...
„Изкушението да „подпечаташ“ безапелационната си победа със смазващ „удар“ по „падналия“ е неустоимо. Парадоксално или не, точно то е началната точка на „свличането“ ти към „дъното“, често пъти - безвъзвратно...“
Текст и прочит: Иван Бозуков
Остана ми след теб една цигара
и да ти кажа – плаках много дълго,
но в миг пораснах там на тротоара,
защото пих горчилката до дъно.
Ще я изпушим заедно... когато... ...
Безсмъртната медуза се усмихна,
тангото хич не и се нрави,
сухоземна костенурка тъй притихна
прикрила се в черупка-скелет, дави
се и кара я без идентичност ...
Куплет 1:
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали оръжието, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война. ...
Небето плаче със сълзи от синева,
зелени ниви пак прикриват истина една.
Свали го този меч, затвори тая врата,
вдигни ти знаме за мир, а не за война.
Нека ехото заглъхне без следа, ...