Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...

Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата, ...

ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...

Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...

Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...

Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...

Миг трети - Заем
Готов съм всичко да ти дам,
но в заем. Утре да го върнеш.
Готова ли си на това?
Ще чакам ти да ми отвърнеш. ...

В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...

И като съпруг,
и като годеник,
и като любовник,
не някой друг,
а само мъжът ...

В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...

Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...

Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...

ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи. ...

Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...

Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...

Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...

По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...

В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...

Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя ...

МИКЕЛАНДЖЕЛО
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Когато Микеланджело
зографисвал тавана на Сикстинската капела,
четири години държал главата си нагоре, ...

Като пролетта, събуждаща утрото,
като лятото разсъблякло нощта,
като есента запалила миговете,
като зимата сгушила се в огъня…
като звездите покрили небосвода ...

Тази нощ не мога да заспя!
Не че бе различна...
Не бе от лудите... май бе самотна...
но истински лудешка.
Бях тъжен... но различен. ...

През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...

Не знам къде са били
ръцете ти преди това,
но след като оставих
душата си да избелява
на слънце, ...

Докато властите се реформират,
взаимно се блокират.

Утре станах рано
и хвърлих чантата през рамо.
Очакван ден велик
с приятелите ни страхотен миг.
И днес ни чакат учебници ...

Всяка вечер си представям -
как сме, бабо, двете с теб.
Но все по-трудно оцелявам,
пишейки без теб куплет.
Всяка вечер разговарях, ...

Пролетта беше в разцвета си. Зеленееха дървесата, тревата беше сочна и свежа, въздухът дъхав от всички нацъфтели цветя и билки, а слънцето печеше силно и прежуряше.
Продан се прибра привечер. Подкара овцете и козите, чановете подрънкваха отдалеч и Венка ги чу. Вече познаваше кога си идва. Звънците с ...

Можем ли с теглилки да мерим любовта?
Чувства на кантар могат ли да се поставят?
Днес от вчера те обичам повече, не е шега.
Утре, ако малко е, сълзи ли в очите ни ще парят?
Днес е празник, искам да ти подаря мечта. ...

Мастиленосиня нощта ми налива
Рубинено вино в бокал от сълзите,
Тъгата ми мрачна блажено заспива,
Гласа заглушава, неспиращ да пита:
— Коя и защо си в земята тъй грешна, ...

Две жени родиха тризнаци,
две хиляди - нито едно,
на времето това не са ли знаци,
че вървим по нанадолнище едно?
Че за архаичният ни, малък народ ...

Във ъгъла не можеш я видя
да дебне свойта жертва от засада.
Очите ѝ са топъл, нежен грях,
но по-добре недей ги просълзява!
От първом е привидно с благ характер. ...

Ти водѝ ме, водѝ ме, водѝ,
босоноги вървим, сред тревите,
няма днес, вчера беше преди,
а в очите ни смисълът скрит е.
И цветята са земни звезди, ...

Птица в капан, заклещена в ума
Само желанието да разперя крила
ми помага да повдигам крехките ребра
А дори и да остана без пера
и в студената зима остана гола ...