НЕВЪЗМОЖНИК
Живея сам. Ужасен невъзможник.
С любов посрещам всякое добро.
Със злото в отношения сме сложни –
връз мене щом се лее из ведро. ...

Сълзи за сбогом
(На моята баба Гроздена)
Преди да си отидеш от този свят,
ти, моя бабо, песен народна запя.
С теб се чувствах душевно богат, ...

От пораснало дете
Дядо Коледа любим,
искам да ми бъдеш фен!
Готин си, неустоим,
поздрави от мен! ...

Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
Ако си пусна Here Comes the Sun, ...

По мостове лъжовни скитащ,
намразил всички агнешки души,
с маска на лице върви човекът
сред зверове и рамки от стени!
В обжегнатост от грехове ...

Всеки автократизъм (монархически, аристократически, плутократичен, религиозен, партиен, мафиотски, сексуален) корумпира народа; абсолютният (тоталитарен) - абсолютно.
Робството е осъзната ненеобходимост.

Душата ми кънти,
Душата ми е зов*,
В душата ми
Гори
Пламъче ...

По Балкана с върховете,
по котловини и равнини,
пак играе в снеговете,
дýха, студ се пука и кипи.
Мята тръни и шубраци, ...

Ти си толкова прозрачна, че не мога да те усетя.
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си . ...

Нека любов в деня ни да грее,
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.
Вятърът носи хладни слова, ...

На Пепи
Не щат да дават, грамотата,
да си я лепна на стената.
Чуплив бутон - не им работи
на умните им там роботи. ...

Ето, че стана студено,
любовта ни отдавна мълчи.
Оставена бе да замине,
а ледът по стените пълзи.
Дълбоко душите тъгуват, ...

Небето – в облаци горящи
и вятър зъл фучи край мен.
Луната като котка дращи
по образа ми отразен
в звезда, която тихо падна, ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...

Там дълбоко… в незнайни, притулени, тъмни места
на душите ни немощни, незащитени от злото,
коренища вкопават и раснат отровни цветя
на омраза и мъст… Задушават вика на живота!
Зад завесата някой умело изплита лъжи… ...

Ах ,жарка ,бурна ,подклаждаща огъни любов .
Изпей ми стих с думи опустошаващи и изблици нестихващи .
Докосни парещите ми длани ,жадни за поривния ти полъх .
Обладай всяко кътче от душата ми .
Разкрий ми колко си необятна и непонятна. ...

Светът е в активен дегенеративен стрес-
свят от миналото,който живеем пак днес!
Може миналият латентен мъртъв период
още да ни изненадва с подозрителен ход...
Сенките на Историята воюват сънно пак! ...

Once a peasant brought to the king
A tray with sweetest peaches:
He didn't have another thing
To please the monarch's wishes.
The peasant bowed and told he made ...

Макар и късно, разбрах магията на успеха,
това не е леко, но душевен балсам... утеха!
Мисли коренно различно от тях.., без съображения,
срещу вятъра ще да вървиш, макар и в недоумения?
Наричай нещата с истинското им име... недей мълча, ...

Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...

В огнището бумтят дърва
а чайникът припява сладко,
сред тази нежна препирня
разпускам мислите за кратко.
Навън е снежна белота… ...

На надпревари като „Америка търси талант“ зрители и оценители се преструват на уплашени от преобразяване, разчленяване и изчезване на илюзионистки тела, постигнато с... компютърна патерица вместо обичайна сръчност.

Чипровският манастир
В Клисурата от стари времена
манастир бил построен голям.
Пазил тясната, клисурска долина,
за вярващите бил Господен храм! ...

Ако ме вземе неочаквано смъртта,
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...

Сълза прокрадна се в моя сън ,като неканен гостенин .
Омая ме тя със своята сила и остави в мен диря.
Наказа ме нощта да стоя в капана на тази сълза ,отронваща се като късче сняг над очите ми .
Водни капчици са сълзите.
Като капки перли в очите. ...

Възнамерява
да обича, но таи
и си сподавя,
и не иска да прозре,
че се опустошава... ...

Сядайте, деца, пишете,
С думи чудеса тъчете.
Светли мисли, приказни слова,
Нека грейне вашата глава!
Вижте зимата как шепне – ...

Образованието ни "гении" днес бълва,
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...

Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...

на Ани
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...

Напрежението във въздуха беше осезаемо, плътно като пушек, полепващ в дробовете при всяко вдишване. В слабо-осветеното помещение с висок таван и полиран мраморен под се чуваше само тихото мърморене, докато гостите се размърдваха по местата си. Дълга маса се простираше от единия край на стаята до дру ...

Иванчо: Тате, защо Зеленски ходи мрачен напоследък?
Бащата: Защото Путин е мек, а Медведев къс!

Чудна нощ... целувка, шепот
връщат ме далеч назад.
Пак дете съм, но през ехо
в стара къща, малък град.
Сенки по стените лазят. ...

Постепенно аранжирахме терасата й с кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония. И на масичката и ратанови фотьой ...

Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...

Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното ...