Бяла кожа,, изкушение,
палав поглед с обещания -
Муза гола, вдъхновение,
мъжки страсти и желания...
Вкус на устни и омая, ...

Виждал ли си как прашинка
танцува върху слънчев лъч?
Това е душата ми...
Виждал ли си как листенце
се рее със вятъра? ...

Ветре, ветре
Отвей ме с теб
в низини неизмерни и равнини непоглъштащи
Окрили нозете ми и изпий болните ми тегави,натрапчиви мисли.
Отнеси страховете ми в Африка, ...

Да се отделиш от колективния разум,
да отхвърлиш всички тривиални клишета,
колективната заблуда да пратиш по дяволите,
да вилнееш в центъра на всички прецесии...
Всички да те мислят за луд, ...

Ти чувал ли си да плаче сърце,
с пронизителен писък да вика безгласно,
като счупено по време на буря небе,
да се блъска в гърдите и там да е тясно?
Ти виждал ли си сърце да боли, ...

Кога разбираш, че си пристъпил прага, онзи праг, към извратената,
неестествена промяна на възприятието?...
Първо е страхът. Страхът от загуба на материална същност: -
"Трябва да се оцелява!На всяка цена!" Следва компромисът -
първият. Бариерата е вдигната. След това вторият,третият... и т.н. ...

С вода природна и студена,
Да се облее, в река, ил
Езеро - потопи за миг човек – за
време кратко,
Елемент това е - от на мен, ...

Текст: Георги Константинов
Музика и изпълнение : Румен Спасов
Бек вокал: Светла Карауланова
Аранжимент: Бойко Иванов
Още една песен на Румен Спасов , която реализирахме съвместно .

за Бургас
Аз вървя по пътищата –
някога от мен
вървяни
и се питам ...

Къде са днеска опълченците на Шипка?
И панагюрските въстаници, къде са?
Заглъхнаха топовните гърмежи
в сърцето на Европа и Одеса…
Сега мълчат под каменни фасади ...

На високото дърво, в една хралупа,
Катеричка Рунтавелка храница трупа,
готви се усърдно за зимните дни,
когато навън сняг навали.
На стилажчето отдолу орехите нареди, ...

Търгуваш с гнева ми -
като с вчерашна бомба.
Внезапно настъпил мината - гърмиш изненадан. Копаем окопите на отчаянието,
стреляме се с поглед.
Лекуваме се с усмивки. ...

Вятърът навън пиян е
и в листата свири си,
а луната ще остане
в тъмните му ириси.
Да ми осветява кротко ...

Препускаме, забързани, търчим!
"О миг поспри!..." В тишина да помълчим!
Да усетим ароматът на телата,
онзи трепет на душата...
Слънцето да видим във небето, ...

СПОМЕН ЗА БАБА И ДЯДО
... крее в паметта ми слаба огънчето отпреди –
дърпа баницата баба, дядо стар чибук кади,
кончето пръхти във дама, кротко хрупа си сенце,
и – от полога със слама крадвам си едно яйце, ...

Библията знае,
че попаднала сама муха в миро всичкото разваля.
Войната нехае,
че последна империя сред бившите света проваля.

Вече вее хлад и мраз.В парламента се говори
повече за Дядо Мраз,а за Коледата спорят!
Липсват някакви пари,а бюджетът е на ръба!
Депутати огън ги гори:"за народа все тръбят,
че народът им дължи благодарности безброй"! ...

пожелаха му
на вдъхновението
попътен вятър

Те двамата, мъж и жена живееха в къща с двор, а по оградата се виеше бръшлян. Имаха прозорци до пода и заниманията им трудно оставаха скрити за всеки, който би надникнал над оградата. Тя бе млада и руса, с небрежна прическа и седеше в инвалидна количка. Жестовете ѝ бяха нервни и отсечени, съвсем неп ...

Ще взема да замина
в един и половина
за някой по-далечен и вечно слънчев град.
Омръзна ми от зима,
сърцето ми простина, ...

В годините неволно се променяме
забравяме във себе си мечтата
Завъртат ни безбройни отговорности
Поглъща ни за дълго рутината
Но там дълбоко в нас нали е жива ...

Любовта като
Вятъра свободна,
Като вятъра
Не знаеш,
В коя посока ...

На доктор Росица Лолова
Крадeц безпощаден оказа се ти!
Промъкна се тихичко в мойте очи.
Отказа ме рязко от много мечти.
Къде сте надежди, къде сте лъчи? ...

Основната характеристика на моментите, е че са временни. Звучи толкова тъпо, че чак се доближава до гениалност, като изказване на футболист.
Баща ми смяташе, че всичко в живота е временно, и затова не трябва да му се отдава голямо значение.
Аз също, и мисля, че това обяснява многото неуредици в моят ...

Живее някъде дълбоко в мен
най-дребничкият рицар на земята.
Той с мелници воюва всеки ден
и плащ от думи нощем се намята.
Той коня си възсяда като мъж, ...

Подарявам усмивки, а нямам такава,
имам само рисунка на нея.
Шут съм, с който всеки се забавлява -
Искаш ли и теб да разсмея?
Виждам, вече се смееш, да, добър съм в това - ...

Мъжът излезе от къщата и бавно се качи в Мерцедеса, който беше паркиран пред нея. Погали нежно блестящата, гладка кожа на седалката и си помисли, че усещането е същото като от нежните бедра на русата мацка от снощи.
Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази м ...

Една врата в нищото останала...
между каменни дувари от нехайство разрушени,
а разрухата последвала е от вечна слава,
изкуствено почетена от поколение кретени...
Там сред хълмовете в тишината на балкана ...

Родена плахо в устните:
в потайните усмивки,
в шепота на думите,
в сладостта на целувките...
Приютила се в ръцете: ...

Обични дядо Мраз, нали ме помниш?
С луничките, Олена от Херсон.
За мъничко останахме бездомни,
но ти ни подари във Варна дом.
Сега в Украйна, моля те горещо, ...

Паметта ми е река...
Изтича.
Ако я няма, мен имало ли ме е?
Ако не помня - случила ли съм се?
Счупила ли съм се? ...

Лошото не идва само ... .
Бях учителка в престижната гимназия в Плевен - СОУ "Анастасия Димитрова". И почти десет години от учителствуването ми, най-продуктивни и най-хубави от моя професионален живот, минаха в това славно училище ... Учениците намаляваха, с демографската криза ... Съкратиха ме, уви ...

Ледените дни ще свършат
и огреният от слънце сняг...
Ще се стопли и дъха ни
и сълзите пак ще рукнат в смях...
Ще се сгреем, да, ръцете ще докосват ...

Не ми се отдава добре
стихове сложни да пиша.
Уж е просто, като две по две,
а, май често издишам.
Затуй, музата своя ...

Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...

Мото в живота ми!
Да мечтаеш –
значи
да
живееш! ...

ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
надежда
сила
студена ...

Времето е оплело спомените ми в конци,
играейки си с тях като с марионетки.
Това, което някога смятах за истина,
се оказа сянката на една така силно желана реалност.
Раздялата ни беше по-дълга ...