Вървя по лунната пътека.
С мечти животът е огрян.
От тях извайваме човека -
за обич съм от теб избран!
Красива си и страстна двойка ...

Спирай само да спиш и ядеш
живот за малко с малко говори ти
крадци на безценното време
подведеш ли се
пътник без граница ...

ЕДНА ДЕВОЙКА С БЯЛО КОЛЕЛО
... додето изтрезнявах със мерло
на пейката си в Морската градина,
една девойка – с бяло колело! –
вихрулка в бяла рокля! – ме отмина. ...

Н Е П Р Е Д В И Д Е Н Е П И Л О Г
Гледам напрегнато,притаил дъха си
поредния епизод от сблъсъка
във борбата за надмощие
между противоположностите на живота, ...

В безтегловността ми синя на прибоя
Очите пълнят се с лелееща се скръб
Трепереща душата, изправя си завоя
Мъчителните спомени превиват ми гърбът.
Старите снимки, позната балада. ...

Отвъд топлината
на отиващото си лято
остава споменът
за песъчинките по кожата ми,
за солената ми коса, ...

Боли ли те силно, значи си жив,
това е животът, така услужлив,
на всеки поднася различен урок,
поставя задачи с нужния срок.
Не пита дали си готов или не, ...

Предесенно е, жарките лъчи
на Слънцето – по кожата ми парят.
И някак си по нищо не личи,
че лятото безропотно прегаря.
Безумно стене жадната земя, ...

Потъвам в тишината на малките моменти.
Това е времето, когато забавям ход.
И даже спирам.
Търся внимателно тези акценти,
които ми помагат в себе си да се побирам. ...

да лъжеш - вече
грях не ѐ - а грях е - да
се доверяваш

Напътства фарът есента
как през скали да се промуши
и как да стигне до брега
с товара си от златни мушмули.
Ще пусне котва, такелаж ...

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...

Ние с моята баба много си приличахме,
правихме си сладки и да ги хапваме обичахме.
Баба можеше да сготви, моята любима супа
и ми сипваше от нея, в шарена, дълбока купа.
Щом помолех с кротък глас “Бабо, разкажи ми!“ ...

Аз сега съм снежинка, прашинка от зимно небе,
във окото на Господ бяла, невинна искрица.
И валя над сърцето ти, а в твоето тъжно сърце
всички пътища спират в око на разплакана птица.
Приюти ме, ще стана на топла голяма сълза, ...

Домът на Керелин не напомняше на крепост или на дворец. Той бе изграден в съзвучие със земята, водата и небето, сякаш самата природа бе пожелала да го приюти в утробата си. Каменни тераси се спускаха надолу по зелените склонове, пресечени от мрежа от бистрите канали, които носеха планинска вода и я ...

Старите песни кой ще ни върне?
Приятелите единствени, кой ще завърне?
На нашето място в малкото кафене,
където се срещаха сърцата по две!
Кой ще ни върне сезонните мисли ...

ИЗНОСЕНИ ДУМИ
Не виждаш смисъл да останеш –
това е повече от знак.
Уж болката зачеркнах рано –
но връща се, щом падне мрак. ...

ЩЕ ГРОХНА В СВЕТЛА ИЗНЕМОГА
... понеже лятото си тръгна, а подир него аз не съм,
въртя се под луната кръгла – безсънен като таласъм,
скиторя цяла нощ по плажа и първа радост е за мен
със плажно масло да намажа гърба на миналия ден, ...

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...

Мачизъм е злокачествена мутация на варварство.
Резилитет е устойчивост на резил.
Съвест е компас, който губят или хвърлят.
Тяло е амбалаж на духа.

Нямам майка, татко! Аз съм сам!
И не знам защо съм се родил!
Раснах сред бездушната тълпа.
Залъка си с други съм делил!
Всеки изгрев срещах със сълзи. ...

Черната кутия боядисана
във флуоресцентно оранжево,
записва постоянно жълтите глупости,
щедро ръсени във всички посоки
от егоцентричните,луднали лидери, ...

Реакцията на нещата,
Лоши и добри, тя не
Действие е само, не жест,
Тя е чувство, настроение.
Реакцията, или ...

Езико роден, другарю, друже мой!
Какви ги вършиш, дялаш си гредата ...
От страх прехапан, лелееш за покой.
Говориш ли - копаеш трап с широката лопата.
Сам знаеш - красиво е, достойно да мълчиш. ...

Обичам утрините нежни
със светлината на небето
и с ярките лъчи на слънцето,
което весело наднича зад завесите.
Събуждат ме, погалват ме и хукват ...

Зърнах Лина за пръв път в час по биология. Тя винаги седеше на някое от по-предните места, а аз на някое от тези по-назад в лекционната зала. Лина се познаваше с мой общ приятел - казваше се Иван и понякога разменяха няколко думи преди началото на лекциите. Лина беше много красива - дребничка, с хуб ...

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...

Изгрев в шепите на вятъра
Когато даваш всичко,
а то бъде отречено,
почувстваш болка,
но някак отнесена, ...

От ехото на времето съдбата
попива спомени неразгадани.
По хълмовете бременни лозята
за гроздобер очакват нежни длани.
Оракули от бъдно обладани ...

Списъкът на незабравимите се отличава (коренно и в „короната“ си!) от този на забравените, но нима не е по-важно ти да не си в никакъв списък — за да не могат да те зачеркнат (когато на някого му скимне тази идея)?...
Вписан = видим. Видим = уязвим. Невидим = лишен от социален статус!
Да ти дадат Зв ...

Without you, the world feels muted —
as if all the colors have faded into black
and white. But when I think of you,
everything comes alive again.
Your smile is like sunlight breaking through the clouds, ...

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...

ПРОЧИТ НА ЛИСТОПАДА
... а есента с проскубана перука из парка яхна дрипава метла –
в брезенти листопада от боклука отнесе боклукчийската кола,
във залива морето си разлашка в мелтемите разпърцано сетре,
и чайката – разперила опашка – изграчи върху плажа горно ре, ...

Само след дни настъпва моят любим сезон - есента, ранната есен ... В унисон донякъде с унилото ми меланхолично настроение, може би дължащо се на обичайните дъждове преди, по това време ... А сега съм съкрушена, с много по-тъжно настроение, в сравнение с предишни години - загубих внезапно любимия си ...

Дядо Ставри живееше в малко градче в Южна България, малко силно бе да се нарече град, но някога е било и така си беше останало. Не бяха останали много хора. работа нямаше и младите общо взето се бяха ориентирали към по- големите градове. На това място сякаш времето беше спряло и ако някой страничен ...