В първата част на серия 20 "Реквием за ...." стана дума за едим отиващ си от този свят вестник. При това не кой да е вестник, а именно нашият непрежалим и скъп на всяко старческо сърце в. "Старческо дело". Жестоката и безпощадна ръка на "Имотната мафия" вече почти се е домогнала до него и затяга нев ...

Искам просто да я прегърна,
когато се прибере късно и уморена,
за да остави целия свят зад вратата.
Да посегна и с пълно спокойствие да прибера
косата зад ухото ѝ, за да не скрива нищо от погледа ѝ. ...

Времето е леко студено, а изпод мрачните облаци се прокрадват плахи опити за дъжд. Затова решавам да хвана автобуса. На спирката, непосредствено до мен, стоят двама тийнейджъри, чиято възраст едва ли надхвърля 16 години, вперили очи в екраните на телефоните си. Вероятно консумират съдържание от типа ...

– Рисувай ме! – изрече тихо тя.
– Не мога! – бе гласът му грапав шепот.
Тогава болката я връхлетя.
Като сърдечен арест. Като екот
от грохота на късен ураган. ...

Куплет 1
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...

Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...

Куплет 1
Някога вятърът пееше с мен,
Някога слънцето криеше ден.
Някога сянката бе мой дом,
Някога нощта не бе просто сън. ...

Куплет 1
Тъмнината пада, а ти блестиш,
Светлина си в мрака — сякаш сама светиш.
Всеки миг с теб е като сън красив,
Искам да остана — твоя творчески мотив. ...

СКИТНИЧКА
Автор: Тоде Илиевски, Р.С.Македония
Не ми трябва разкош за голяма слава
аз съм задоволен и с добро здраве.
Като клошар на път тръгвам в зора. ...

Не казвам
сбогом,
защото това не е
сбогуване!
Нищо не е имало, ...

Пролетта любим сезон е,
щура като мен и тя.
От южняка в миг подгонен
февруари отлетя.
Бе довчера сив, оголен, ...

Цените растат. По същия начин, по който подводното течение понякога носи голяма вълна, невидима на повърхността, а тя набъбва, ускорява хода си и става все по-грамадна и яростна, независима и неконтролируема, така и цените – отвързани, хвърчило на непослушно дете, се веят на вятъра и няма конец, кой ...

Огледало на вечността,част VI.
Пристигането в Дварака: Котвите на времето.
Влакът спря с тежко издишване на гарата в Окха. Въздухът тук беше различен – тежък, лепкав и наситен с мирис на йод и вечност. Физикът и Изследователят се качиха на малката лодка, която трябваше да ги преведе през плитките во ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

Поредният безименен свят. Може би някога това е било дом на щастливи хора, може и руините от огромните им постройки, амфитеатри, градини, гари и пристанища да са представлявали величествени гледки. Може би са мечтали за красиво и светло бъдеще. Птици са чуруликали, пчели са жужали, цветя са цъфтели… ...

ЖИВОТ ЗАДКУЛИСЕН...
Има живот задкулисен, има и живот сценично реален,
единият е динамичен..., а другият – скучен и тъй банален.
Живота е най-голямата сцена и жадуваме за главната роля,
Но търсим подобния ни образ да изиграем по, и на своя воля! ...

Не ми е нужен поглед на орел
или ръка с точност на хирург,
да те опиша трябва да съм смел
и с усета на драматург.
Прегръщам те, за да усетя твоя дъх, ...

Крило разтваря гарван черен,
проблясва в тъмнината на нощта.
Застинал силует, приятел „верен“
издухва пламъчето на свещта.
Звездите стихват, сякаш са унили, ...

Катеричка рунтавелка,
рунтавелка, хубавелка,
захванала се със змията,
що и съска във гората,
когато миличката скача ...

1. Изразът - Лягам си с кокошките - има съвсем друг смисъл, когато го казва петелът.
2. Кръстиха я Парясница, на деда й, Паро, и бабата, Яница.
3. Жена се хвали пред приятелка.
- Вервай ми, голема лисица съм.
- Що ма? ...

Аз се моля в калта на земята,
на голите клони се клатя увесена,
клюма грозна пред мен красотата,
в крайпътните ъгли разсечена.
Чувам писък на падаща птица ...

Някога обичала
цветята,
танцувала е, даже и
балет,
после се объркали ...

Слънцето още преди да изгрее -
птиче цвърчене почти в хор, вчера,
гальовно, съня ми сладък - пресече,
сякаш концерт, слушах унесена...
По-късно гледам, над книгата сведен, ...

Инверсия
Приоритетите ни отдавна станаха други
и не сме наясно какви точно са днешните,
как ни превзеха тия виртуални заблуди,
в които пропадаме страшно успешно. ...

МОКРИ СТЪПКИ ПО ПАВАЖА
Прозорецът е мрежата за улов,
в която пада пламналият изгрев.
Нима си идвал? Как не съм те чула –
навярно от клокочещия извор, ...

Какво му трябва на човека...
Един горещ самотен плаж...
И нищо друго... Само екот...
На вятъра - всевечен страж...
Какво му трябва на човека... ...

Аз Анита-секирата.
Питам Ви:
Има ли виновни?
Няма ли виновни?
Ние си го знаем най-добре. ...

„Привидната демокрация е нещо прекрасно. Беда би било, ако се разрази... в същинската си „посестрима“!...“ Защо ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Помня - преди четвърт век,
бях до дама с чушкопек.
Тя ми беше - вярна дружка
и калъп за мойта чушка.
Но веднъж в пороен дъжд, ...

Искам да те нарисувам,
но не с треперещите си ръце.
Да рисувам, докато сънувам
усмихнатото ти лице.
Искам скулптура да ти направя, ...

Замъчила го е невярна кашлица Цанко Гинин още от сабахлян: киха, буха, върти се като гергьовско агне у кревата, а облекчение изнийде не притропва на портата му. Цяло село Триклюнци е вдигнал на крак, че тя неговата кашлица досущ артилерийски обстрел! Кина Баячката се самосезира и, неканена, тропа си ...

Има една интересна страна някъде на Балканите. Мноого, мноого интересна страна е.
"Вервайте ми"!, както казваше "Негово Величество", дребният мошеник ......
Къде другаде можете да видите по Национална телевизия при тегленето на числата от Спортен тотализатор в Игра "5 от 35" да се падне "печелившо ч ...

Посветено на Стела
Ти си тиха и топла утеха,
носиш нежност, понякога – гръм.
Мой приятел по трудни пътеки,
който сее надежда и звън. ...

И не за сбогом ме целуваш
на брега на утринта.
С лъчите първи ще отплуваш,
в раздяла се топи нощта.
Към хоризонта на мечтите ...

Не подраних, не закъснявам,
летях с опърлени крила,
не питах колко ми остава,
не питай де ли съм била.
Вървях и падах в ден и вечер, ...

Леон се влачеше неохотно по горската пътека и се мъчеше да не обръща внимание на тревожните коментари на своите приятели. Напълно безполезно беше да се вслушва в тях. Отдавна се страхуваше, че Бог ще ги накаже за постъпките им и няма да им позволи да се завърнат у дома, но онова, което бе научил в р ...