Ай, ай, я счастливая! - Авторска песен на Анита Христова Трифонова sekirata
изпълнява Анита Христова Трифонова sekirata

Както ходех снощи в мрака
на съседната гора,
срещнах кака дългокрака
с къса, дънкова пола.
Казах й веднага: “Здрасти!” ...

Атлас се измори,
положи глава в скута ѝ
и заплака.
Небето се стовари върху тях.

Черна е тази моя съдба,
твоята любов е виновна за всичко, животът ми умира сега,
къде си, къде си, къде си?
Ако си направил грешка тогава,
не си знаел защо, не знам, ...

От проведения телефонен разговор с Учения ставало ясно, че Приятелят му също вече се канел да приключва с изследванията си в Дома. За петте години прекарани там в неуморна научна работа, той бе убеден че е насъбрал достатъчно Фактологичен материал. С достигане на тази критична маса от базови данни в ...

Умират в шепата ми теменужки
Умират в шепата ми теменужки,
лилави късчета живот,
че и живеех го така, наужким,
в съня кошмарен и до гроб ...

Част XVIII
851. Инатът е излишно упорство, упорството - необходим инат.
852. Почитта към мъртвите е безсмислена - тях (вече) ги няма. Опитай да обичаш живите - те (все още) са тук и... те обичат.
853. Оставите ли се в ръцете на специалистите, значи сте окончателно, безвъзвратно и „съвършено“ свършен ...

Писмо от призрак, някъде отвъд,
към теб е полетяло без адрес.
Изгубено, във времето без път,
пред твоя праг случайно ли е днес?
Дали за теб ще бъде блага вест ...

Виж, остават ти няколко (осем)
все животи са, котешки, кучи.
Все виси под въпрос и на косъм,
твойта орис... Такава получи.
Скрий сърцето в черупка от орех, ...

Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи, ...

Светлина. Толкова е силна, че боли. Около мен се движат хора. Виждам само сенките им. Хора без лица, които нещо си говорят. Чувам звуците, думи не се разбират.
Светлината пробива десния клепач, влиза в окото и го ослепява. Нахвърля се върху ретината и продължава към мозъка, опитва да го събуди.
Откъ ...

Учителката пита Иванчо:
- Как е правилно да се каже - голяма студ или голям бахър?
- Женски месец, госпожо!

Не е пенизът да изглеждаш много работлив. Трябва да нагласиш нещата така, че уж работата да те затиска, да те измъчва, неин роб на видимост да се докарваш, лишен от личен живот; мъченик си, но търпиш. В нечие име. За нечия кауза. Но не и за себе си. Ти самият си последният човек, за кого би превил с ...

колчем е Вяра -
се свише повтаря - не
никне поквара

eзико
мой - приятел
твой съм - че
си ти - на красоти
и хубости - и прелести ваятел

Последният работен ден от седмицата. Всички около мен неистово чакаха този момент. Бяха организирали фирмено парти по случай юбилея на наш колега. Аз обаче нямаше да присъствам. Имах други планове. Или по-точно — нямах. Исках просто да се прибера и да захвърля телефона и всичко, което ме свързва с в ...

твърде
множко е
да бъдеш Всичкомо̀жко
...............................................................................
повече ...

Огледало на вечността, част VII.
Гмуркане в Неизвестното.
Утрото беше сиво и тихо, а морето – гладко като стъкло, върху което някой е разлял мастило. Лодката се поклащаше ритмично, а двигателят ѝ боботеше глухо, докато се отдалечаваха от брега на Бет Дварака.
Физикът стоеше на кърмата, проверявайки ...

Да ме искаш в зелената пролет,
щом слънцето все по- високо изгрява.
И усмивка разливам по теб,
и сърцето в теб разтуптявам.
Да ме искаш в горещото лято, ...

Гората е заспала и тревожна
във своя стогодишен сън.
Отнякъде се чува невъзможен,
зареян сякаш в бъдещето звън.
Принцесата отдавна не е вярна ...

Сладка торта купи Слави
и затича се към вкъщи,
но от бързане забрави
рестото и пак се връща.
Взел парите, пак се стрелна ...

Татуировката
Доктор Иван Кикерезов стиснал под мишница поизносената си кафява кожена чанта вървеше по обичайния си маршрут към спешното отделение на университетската болница за да поеме поредното си дежурството . Булевардът, по който ежедневно минаваше се задъхваше от тълпите хора и автомобили. При ...

ОБЪРНАТ СВЯТ
Стаматов беше средностатистически гражданин създал нормално средностатистическо семейство и живеещ на втория етаж в панелен блок проектиран вероятно от архитект изпаднал в продължителен делириум... Имаше незабележима стара кола и малка нивичка с колиба за съхранение на необходимите му з ...

На спомена пред бурната вода
стоя - като пред фатална яма.
Не смея с мрежа в нея да ловя -
там няма да намеря мряна...
Дали окъпана във злато риба? ...

Две стаи, кухня, баня,
шейсет и пет квадрата храм
на моята велика тишина.
Вселената на гости ще поканя,
тъй както съм умислен сам. ...

Чародейка
Нека изясним нещата...
Аз ти подарих сърцето си,
а ти ми открадна душата
със същите ръце, ...

Не стигаш, не стигаш ти вечно до мен.
Че други по пътя те дърпат.
Стоя си - забравен от тебе рефрен
и махам ти с шарена кърпа.
Не виждаш обаче, нали си връз Бог. ...

Пролетта е награда
след най-зимния ден,
ведра, свежа и млада
и духът окрилен.
Пролетта е подарък ...

Дават ни се... паузи в живота.
Да се огледаме, преди да продължим.
Да намерим отговори скришни.
Накъде забързани вървим?
Кого обичаме и кой ли ни обича? ...

Усмивката на пролетния ден
отрано през прозорците наднича,
светът край нас се буди окрилен,
готов да сътворява и обича.
Очакваме да духне топъл вятър, ...

Ритам камъка с крак,
а отдолу чуден свят-
бягат всички в пълен мрак
през тунела непознат.
Мравките безчет красиви, ...

Регенерация
За безсмъртието всичко мисля, не знам,
знам, че можем да бъдем вечно регенериращи се,
всичко това зависи от нас, от нашия план,
но извън емоциите и чувствата е нужно разбиране. ...

Сложѝ корона на главата си,
не горделиво – с поглед плах,
виж се такава ти, каквато си.
И от какво да те е страх?
Отгледа с нежност ураганите, ...

Пораженията на вируса „Вавилон“ са жестоки, погромите му са неизброими. Той ражда политически движения с хуманистични стремежи, но със сатанинско изпълнение на поставените цели; причинява избухването на войни; разпалва бунтове, революции, метежи; оправдава насилието и безсрамно се опива от кръвта на ...

Небето пак е в траур - в моя сън -
Земята се сбогува с ято птици!
Сред пепелта и хаоса навън
прииждат лави с огнени езици!
А под краката ни бунището гори. ...

Когато съм тъжен
и чувствам се сам.
Когато съм длъжен,
а не искам да знам.
Когато не чувам ...

Част XVII
801. „Митът за пещерата“ на Платон е мащабна мистификация. - Алтернативата е ясна: или пещера, или... нищо!
802. Кошчетата за смет са еманация на културата, а навикът ни да ги пълним - олицетворение на нейния упадък.
803. Винаги се рискува това и само това, което не е достатъчно важно за р ...