Дори отвъд аз рими ще редя!
Ще пия вино, стихове ще пиша.
И ще мечтая както до сега!
Човек и там не спира да обича!
Любов! Ала какво е любовта? ...

Пазарна икономика
Вдигна черквата родна
цената на свещите -
на восъка производна!
???? ...

I know that I'm your second best
My conscience slowly bleeds
You always make me second-guess
My goals, my dreams and needs
I never felt like I'm enough ...

Навън небето се намръщи,
Помислих, "искам да съм вкъщи"
И както мръщех си се тихо
Внезапно някой се изкиха.
Погледнах кисело до мен ...

Не знам някой
да се е поучил от историята.
Виждам само предразсъдъци,
илюзии и аргументи,
дадени от политиците пред аудиторията ...

Ползвана и бранена...
тачена и осквернявана...
тайнствена и изучавана
от близки и врагове ранявана.
Тази наша земя с борове горди, ...

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

Защо ли пренебрегва ме дъгата
и черно-бяла съм – кристал,
небрежно хвърлен на земята,
покрит с листа и рядка кал?
И в себе си се вглеждам и потъвам ...

В полунощ тя яви се като черна кралица,
увенчана от плам и оглозгани кости,
Взорът гибелен – бездна, помътняла зеница,
в шепи стиска бокал. Болестта е на гости.
Сухи устни трептят, тя им сипва отрова, ...

Калкулатор е умствено изостанал компютър.
Слободия е нравствено недоразвита свобода.
За порок не трябва дарба.
Мозък без човек е мозък, човек без мозък не е човек.

Черни мисли редуват се с красиви мечти,
розови пътеки с остри назъбени камъни.
Всякакви птици чуруликащи и грачещи,
кръстопътища със задънени улици.
Паркове с майки и деца тичащи, ...

ПРЕМЪЛЧАНО НАУМ
Какво ли крие тишината,
преди звукът да я взриви?
Искра ли – тлееща, която
е щрих от есенни треви? ...

ЕСКИЗИ ОТ СОФИЙСКОТО МЕТРО
... в метрото книги никой не чете,
летят безизразните километри,
не го е еня никой – въобще! –
дори да пукнеш нейде в „Младост 4”, ...

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Животът се измерва за мнозина
единствено със слава и със пачки,
но в чашата с червеното ми вино,
в еротиката на последните ти крачки,
преди мига на първата целувка, ...

П Р Е Д И Д А П А Д Н Е К О З И Р К А Т А
Всеки миг е единствен и уникален
и никога вече няма да се повтори,
а Умът немее "мъдро" застанал
пред всички минали,настоящи и Бъдни истории. ...

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

Аз съм малко дете, но ме сграбчи тъгата голяма.
Не очаквам подарък, дори на рождения ден.
Нямам спомен, единствено снимка на татко и мама
и добре, че не помня как лоша съдба ги отне.
Много лелки и чичковци идваха с блага усмивка ...

Един младеж решил да тръгне по завоите на мисълта, защото едни добри хора му били казали, че там се крият тайни и прозрения, които никой друг не е виждал.
В началото пътят изглеждал забавен — всеки завой му поднасял на тепсия нова гледка. Но скоро пред него се появили капани. Любопитното било, че те ...

Есен, есен...
Като песен си красива,
И макар че си чудесна,
Ти ми носиш само жал...
А под облаците сиви ...

Било е отдавна
Било е отдавна във златната есен.
Летели са цветни листа.
И приказка стара разказва ми песен
за много любов и тъга. ...

Замина лятото, замина
Замина лятото с усмивка
и падат шарени листа,
замина с топлата въздишка,
за да повика есента. ...

Приближи враговете си
на един дъх разстояние,
за да усетиш техните
...желания.
*** ...

КАКТО ПРЕДИ
Автор: Славчо Ковилоски, Р.С.Македония
Не си същата, както преди,
не ме докосваш по същия начин, както по-рано.
Не ме целуваш по същия начин, като преди; ...

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...

- Мила бабо, разкажи ми,
ти била ли си дете?
Има ли такава сила,
да те видя аз добре?
Как си станала голяма? ...

Това е гротесков разказ за времето на късния социализъм, в който инспектор Ранков и милиционер Празников „обхождат“ своя район и навсякъде откриват единствено „образцови“ граждани - абсурдно съвършени в несъвършенството си.
С цел подсилване на сценичния ефект историята е прочетена върху фона на песе ...

Европа нито е център на света, нито в момента е достатъчно силна, за да бъде конкурентоспособна на двата най-големи политически „играча“ в международен план, каквито са САЩ и Китай. Тя обаче - и по-конкретно ЕС - е „вдъхновението“ и на все по-глобализиращия се икономически свят, и на либералната му ...

Това е приказка в стихове за несподелената любов на една... пръчка! Не, не е вълшебна пръчица, а и страстта й съвсем не е безобидна, както бихте предположили. Напротив: разгаря се неудържимо и, може би неочаквано за мнозина, оставя след себе си белези, увековечаващи „наранените“ й чувства...

Не те харесвам, знаеш ли това?
Не си ми симпатичен на очите,
за другиго си мисля през нощта
момчето с очи като коприва.
За плътния му мъжки глас ...

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...

Някои са надарени да пречат на чужди дарби.
Простакът фамилиарничи и на „вие“, умникът не и на „ти“.
Едни произвеждат шум, други го изстрадват.
По-лесно е да съчиниш шедьовър, отколкото животът ти да е.

ПЕСЕН ЗА ПРЕМЪЛЧАНОТО МИНАЛО
... додето всички други спят, тръгни във себе си, човече,
и ти ли своя слънчев свят ще го напуснеш? – неизречен,
откъм далечните звезди баща ти с обич в теб се вглежда,
и низ смълчани прадеди към теб протягат стрък надежда, ...