Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

КУМБА ТАМ
“Защото както и да се променяш, в твоето лице
аз винаги ще виждам Кумба Там – богинята на красотата.”
Леополд СЕНГОР, “Магребска ли бе тази нощ?”
Аз нося в спомена от дните прежни, ...

Предпролетно
Небе като дълбок
планински вир,
надува вятъра
над планината... ...

Бардът, дето пее из полята, от Смисъла е сътворен.
Ала Покоят му е враг - "с окови дебне го и го завлича".
Не иска да се поклони пред Заника - във точно време утаен.
Да не изгуби свойта Истина страхува се - все тича, тича...
Той носи бреме на боец с нелепа броня и доспехи. ...

Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...

По съдба просяк
По съдба е просяк!
Живее от милостиня,
за да оцелее в бъдния ден,
бори се от житейската тиня ...

Ако в сърцето си не носиш любовта
Ако в сърцето си не носиш любовта,
как ще обичаш слънцето горещо?
Как този ден ще покориш,
за да бъде чист като небето? ...

Искаш ли пред теб да коленича,
като най-верния слуга - пръв?
Не виждаш ли - посиняла съм от бича,
от устни, стискани до кръв?
В ръцете ти изгубена сега, ...

Венец ти свих. Любов набрах за тебе
от дъното на моето сърце.
Там райската градина аз съм скрила,
където Любовта цъфти.
Любов – прекрасно, китно цвете ...

Очите ти са хладни въпросителни.
А погледът ти в мозъка дълбае
до дъно. Всички тайни подозрителни
веднага и докрай да разгадае.
Сканираш ме, изследваш ме замислено. ...

В мекотата на устните ти
откривам малка тайна.
В безкрая на косите ти
откривам сладостта незнайна.
Изгубени в целувката омайна, ...

ИСКАМ СИ ЖИВОТА ОБРАТНО
Моля, върнете ми живота обратно,
за да го изживея, както искам аз!
Ще благодаря за това стократно
и ще ви пея Алилуя в екстаз. ...

През болката и всички земни пъкли,
и през бедите, смъртнико, помни,
че подир Адове, сълзи и мъки,
на път към теб са по-добрите дни!
Тръгни веднъж! По пътя си нагоре ...

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Вечен брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

Деветгодишен йогист ме тревожи.
Търси специално-грижовни неща.
Иска да няма царе и велможи.
Иска самичък да движи света!!!
Деветгодишните много са важни. ...

Чисти усмивки, като сняг, ни покриват.
Пъртината на думите подканя.
Но умореният човек заспива.
Бавно главата накланя,
затваря в клепачите нощ, ...

Колко нощи безсънни ридаех.
Денем - скривах тъгата с усмивка.
Тайно схеми и скици чертаех,
да заключа сърцето си в клетка.
Там ще мога контрол да налагам. ...

Не бива да те виждам. Няма.
Не искам да те срещам вече.
От спомени боли в душата,
а раните тежат в сърцето…
Сама останах. Мина време, ...

И всичко е перфектно
в началото.
И всяка лъжица е
слънчево удоволствие.
И после стигаш до катрана в кацата ...

Опустя ни домът, като празно гнездо.
И е тихо, почти като в църква.
Глух и ням ли е този проклет телефон -
със свободен сигнал ме побърква.
Всеки ъгъл във детската стая е миг ...

Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

Бяга
бялата сърна,
огнен знак
белязал е следа
и не пита ...

Колко нужно е - аз да се влюбя във тебе...
С теменужна душа - да се влюбиш и ти...
Да погаля сърцето ти - с трепет копнежен...
Да целунеш душата ми с топли очи...
Да усетим - как Бог със усмивка лъчиста ...

За първи път
аз те видях
с тъжни очи
и те спрях.
И те попитах: ...

на Е. Л.
Приехте ни - за вас сме си деца,
и чуждите, и своите събирате.
В очите Ви подкрепа пак намираме,
когато сме далече от дома. ...

Навън вали. И снежна белота
пречиства всички болки и тревоги.
Не ме вини, че пак към теб вървя,
дори в снега пристъпвам босонога…
А хиляди снежинки, бял воал, ...

Нощта на четири луни
и едно единствено дърво
с една единствена тъмнина,
и една единствена птица.
Търся по плътта си ...

*С малко помощ от Н. :))

Slow, we paddle through the lake
Straight to the very center of the darkest water
Where we can embrace the shadows on the surface
The eyes that look up lifeless from our twins below
And though your arms and legs are under ...

Седя си и си мисля. Знам ли коя съм? Знам ли коя искам да бъда? Разбира се, че да. Ако ме попиташ как се чувствам и какво мисля за себе си, мога да напиша книга за недостатъците, качествата, добрите и лошите страни, държанието ми в различни ситуации и на различни места, чувствата ми, изобщо да опиша ...