Декември
Неонов, непознат и далечен,
градът припламва в нощта,
подранила, зимната вечер
флиртува под воал от лека мъгла. ...

Тревичка
Аз съм мъничка тревичка,
беззащитна и зелена,
аз съм дом за всяка птичка
жива в нашата вселена! ...

Пак на село
С жената и децата сме на село…
Дойдохме да починем някой ден.
Една кола с деца, и с мен начело,
към корена си аз бях устремен… ...

Живеехме почти щастливо,
всеки ден с нова цел,
в търсене на мир,
за разядените си от празнота животи,
внушавахме си идеали и любови, ...

Свършва тишина тъмна, гробна.
Чувам твоя тъй лек, приятен глас.
В сиянието на смиреност беззлобна
за пролет, за лъчи, за песен копнея аз.
Спря дъждът, слънце грее. ...

Случайни стъпки отекват в тишината
и всяка носи шепот за история,
разказват те за болка, за тъгата,
за миг любов, но само на теория.
Към спомени отминали те водят, ...

Затварям очи, а теб вече те няма,
не виждам в съня си твоето лице.
А спомням си - имаше в сърцето ми рана
и чувствах се сякаш живецът ми е отнет.
Излекува ме времето, изтри ми сълзите, ...

Лъжа ли е
Все се чудех - истина ли си?
Все се питах - сънувам ли?
Когато повярвах, че наистина те има,
тогава се запитах...? ...

Усещам как кръвта ми все по-лениво шава.
Тъгата със рогата – ту бодва, ту прегръща.
Досущ ръждиви панти - проскърцват моите стави,
скован от студ, дъхът ми е ноемврийски гущер.
Аз бързам – като влака с разхлабени спирачки, ...

"Пролетната буря"
Пролетната буря отново взе за жертви нежни цветове,
прекършени жестоко бяха от студени, силни ветрове!
Гледам и това сякаш напомня ми за мене...
Така и мен прекършиха ме преди време. ...

Не съм - аз казвам, но дали
и аз не бях... Като онзи дъжд
сред лятна нощ, като шепа
прах в очите.
Аз ли, без спомен за любов, го оставих ...

Най-хубавото чувство
Познах те. Ти си тук. Не питай как, не зная.
Блестят очите радостно, сълзи горят страните.
Сърцето ми заби – камбанен звън насред безкрая.
Гальовен бриз докосна ме и слях се със звездите. ...

Устремен тичах някъде
да избягам от себе си опитах
За да сънувам прекрасен сън
заспивах завит с надежда
Красиво се усмихва светът ...

В България, родината ни мила,
традиция злокобна се родила,
де що политик, шофьор или артист
е всеки православен атеист.
Във черквата да ходят инак знаят, ...

Моя първа любов!
Мой пръв любовен трепет в сърцето!
Потъвам в спомени за теб... и ето -
Те далеч назад във времето ме връщат
и мигове любовни отново в мен възкръсват. ...

Пак в нощта тиха аз ще бродя -
спътница на Самота!
И за тебе на звездите ще се моля,
пък дано ме чуят те!
Сама душата си ще пусна, ...

14.04.2012 Дъжд
Кафяво настроение.
Кафява дълга ленена пола.
Скъсани гуменки.
Съзнание - на парчета. ...

Небесна стълба. Тежък ден.
Небесни стъпала за горе…
Един Христос обикновен
катери земните подпори.
А колко халтави са те... ...

"Защо за теб не пиша"
(по)светено
Думите към теб са прелетни птици,
политнали, защото е дошло време,
събират се, кацат на топло в ръцете, ...

Да плаче едва ли може...
Но как обича да се смее...
Слънцето остави я,
а луната озари я...
Въглените във огнището ...

Калпаво време е, мама му стара.
Сякаш магаре съм с дървен самар.
Сърбам си дните - горчива попара,
влача годините - двоен товар.
Трия по пътя ненужно подметки - ...

Знаеш ли, аз не съм правило
и понякога да мразя няма причина,
сърцето ми не ме е измамило,
въпреки че щастието си замина.
Сега съм сам, а ти си там, ...

Като по-големи - около 10 - 12-годишни - ни водеха на реката. На Копанките се събираха селски деца и летуващи като нас. Вирът не беше голям, влизахме по двама-трима. Пръскахме се, закачахме се. На брега имаше площадка от скала, наклонена към водата. Там беше идеално място за слънчеви бани. Понякога ...

Мамо, той плаче.
Аз не виждах сълзите,
но ги виждаше ти.
Тогава и ти се разплака
и дълго стояхме, ...

Чувството е уникално -
да ме привличаш виртуално.
Неморално и скандално
по теб съм луда - максимално.
Отдадох се емоционално. ...

С мигли, дълги до веждите
правиш жалко впечатление,
а с ружа силен по страните
нямаш шанс за възхищение.
Тъмен грим, червило стряскащо, ...

Сбогуване с морето
Море, море,
лазурните ти дни са
преброени!
Очакват те ...

ЖРЕБЕЦ
(Реплика на Висоцки)
“Я согласен бегать в табуне –
но не под седлом и без узды!”
Вл. Висоцкий, “Бег иноходца” ...

Любовна история, състояща се само от начало и край.
...
И ето, гушната толкова силно в него, тази прегръдка носеше със себе си хиляди тайни и нашепвания за един друг свят. Нямаше силата да се отдръпне от ръцете му, от топлия му дъх във врата си, от тихия, нежен глас в ушите си. Всичко вътре в нея пл ...

Избор нямам,
затова си забранявам,
в клетка тясна сърцето си затварям,
независимо дали се давя, или изгарям,
това е, което заслужавам. ...