Човек не съзнава, когато греши.
Разбира, щом вече е някак си късно
и с грешките всичко докрай разруши...
Щом болката някак наяве се лъсне.
Дори да се молиш за прошка... Недей! ...

В светлата прозрачност
на настъпващия ден
появява се розовопръстата ЕОС
на каляска - златен облак,
впрегнала сребристи еднорози - ...

Ти идваш необяснимо и сядаш до мен на леглото.
Аз се правя, че не забелязвам и седя кротко.
Ти с ледена топлина ме милваш и ме галиш.
Аз усещам как започваш да ме плашиш.
Ти със студена усмивка дърпаш одеялото. ...

не ми е нужно вино
за да се опия
а само гласът ти
нито вода
за да измия очите си ...

Отново кaто буря връхлетя
моята душа.
Вдъхна ù живот и тя засия.
И моето сърце отнова затуптя.
С теб открих отново онова чувство, Любовта. ...

Едно ключе в душата ти е скрито
и всяка вечер в тъмното блести,
и в сънищатата мои - сякаш скита
с магията на твоите очи.
И щом успея с дъх да го докосна, ...

Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е
кодиран таен файл, на който ти си програмистът.
От мои посегателства надеждно защитен е
и влизаш там, когато или както си поискаш.
Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш ...

Не може обич с думи да се мери…
Не може обич с думи да се мери,
че те по нейната повърхност плуват.
И никоя от тях не ще намери
пазар, където чувства се купуват. ...

Беше различен.
Живееше в свят,
непонятен за другите.
Скиташе сам,
понякога псуваше. ...

Запролетя. И пред отворения ми прозорец
врабчетата започнаха да се надпяват.
Аз гледам ги през спуснатите щори,
наситена със завист,
как мъжкото начало в тях говори…. ...

Нека никога не се повтаря,
нека тъне във забрава!
Когато пак се приближавам,
момента да улавям,
да не стигам аз дотук, ...

В РУДНИКА НА ДНИТЕ
Слязох в рудника на дните си,
където влизат само смелите
и другите, обречени от времето.
Пластовете руда бяха изкопани. ...

- Ей, Цайс?! - Янко не преставаше вече трети ден да се заяжда с момчето с очилата, което беше дошло от големия град, на гости на баба си и дядо си за лятната ваканция.
- Казах ти, че не се казвам Цайс! – рече ядно Сергей и заби отново нос в книжката, която му беше задължително четиво за по-горния кл ...

Изпивам до дъно горчивата чаша,
пълна със злоба, горчилка и срам.
Вадя томахавката и започвам войната
срущу тъгата и омразата, слабостта и суровата сган.
Като камък, лежащ на сърцето, седи ми ...

ПЪТИЩА
В живота пътища безкрайно много
човекът среща в своя си вървеж.
Да искам малко аз не съм готова,
а много - ти не можеш сам да ми дадеш. ...

Защото те обичам
на Петя
Аз не мога да пиша за тебе,
моя малка, красива звездичка.
Не защото на думи съм бедна, ...

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

Не вярвам в свършека на битието!
Дали Земята спирка е последна,
не питам!... Ала бие в мен сърцето
с надеждата – за миг да те погледна,
в молитвен сън да срещна твоя поглед, ...

Щом ти си единствена в сърцето му, защо е с мен, не за веднъж, а две години наред?
Какво правя в дома му? Какво правя в леглото му? Защо заспивам до него, сгушена в прегръдките му? Щом ти си жената, защо ме кара да се чувствам специална? Защо ме изслушва? Защо твърди, че преди това не е бил щастлив? ...

Морска буря
Бъди най-ярката светкавица,
дошла в дъждовната ми есен,
и с гръм вдигни наздравица
за нас и за живота ни нелесен. ...

Аз - единствена любов
или твоята поредна?
Май надушвам древен зов,
искащ бройката несметна!!
Виждам колко ме желаеш, ...

Часовникът бавно отмерва деня,
минутите - сякаш безброй разстояния,
удар сърдечен в нощта прокънтя,
миг тишина... сълза... отчаяние...
Споменът бавно ме връща назад - ...

Музиката
За всеки случай, за всеки човек има музика, която му харесва и слуша.
За мен винаги е било удоволствие да слушам, да се наслаждавам и да се отпускам или да танцувам под хармоничните звуци на различни типове музика.
Възприемам я като галене по кожата, лек бриз в косите, стимулатор за сърцето ...

На восъчното рогче на луната
седи самотно Лунното момиче.
То не тъгува, то не плаче,
загледано във тъмнината –
брои звездите - кои угасват ...

Заключвам тихо вратата на реалността
и в ръцете топли на Зефир понасям се.
Врабче съм, сгушено на рамото му,
за миг съм Флора. Сънят ми по детски
очи отваря във вятърната му коса. ...

Моята умора.
Виждам я в чашата сутрешно мляко.
Моята умора.
Тя горчи като прегоряла от слънцето захар.
Моята умора. ...

От корена до вършето се вдига
филизът на дедите мои, млад
и слънце с хлорофила бавно влиза
в зелените листа със сока благ.
От вършето към корена си слизам ...

Приготвяйки се за трансплантацията, професор Йотов усети странно чувство на завист към пациентката си. Страстната жажда за живот, готовността да се бори, усетът за осмисляне на съществуването, които заразително бликаха от цялата същност на жената, просто го възхитиха. Ех, ако притежаваше и той този ...

Веднъж
в Кратунци бяхме на раздумка,
и съм погълнал семка от кратунка.
И тя във джобче
на стомаха ми е спряла ...

Каква ме искаш? Мога да съм всичко.
И скромна. И наивна. И добра.
Да бъда тиха, срамежлива, непорочна,
романтична, влюбена жена...
Наперена, вулгарна, агресивна, ...

Изминаха години във тежест,
като всяко начало със трудност,
средата приемаш за даденост,
а краят - реалната същност.
Предаваш, живееш и искаш... ...

ВЛАСТ, СТРАСТ И БЕЗУМИЕ!
Вечерният смог бе обгърнал града в своята прегръдка. Всичко живо бързаше за някъде.
Чуваха се клаксони на автомобили, викове на изморени, дори и ядосани хора, след дългия работен ден.
В отдалечен край на града, пред изискан ресторант, спря автомобилът на
Робърт. Той слезе и ...

Oтлетя. Писта - моята длан.
Бяло перо ми остави след теб.
Аз рисувам въздишка на вятър
по небе, по-самотно от мен.
Всичко свършва все някога. ...