Всичко започва с обичане – така се създава живот.
Когато обичаш родината – създаваш един патриот.
Така се създава дъгата – слънце, простило на дъжд.
Мечтата се сбъдва жадувана – жена, впила устни във мъж.
Така волна птица се ражда – затоплено в зима яйце. ...

Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...

Превърнал си се в третия ми крак,
без който не понечих красотата
да зърна през сърцето си. Да отлетя
далеч до острова на свободата.
Да се разходя по красивия му бряг. ...

Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...

Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...

Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...

Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...

Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда, ...

Жалко
Поникнаха словата като гъби.
Не в зелената ливада,
а върху жарта...
За някой са не ядливи, а отровни. ...

на Морган Скот Пек,
автор на "Изкуството да бъдеш Бог"
Няма утре и вчера - има само сега,
не очаквай мига си - улови го с душа...
той е всичко, което животвори света - ...

И дано климатикът изсуши
сълзите ми,
забранено е да плачеш,
забранено е да чувстваш...
трябва да си клоун, ...

Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...

Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...

А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...
Когато гордостта ми бе ранена, ...

Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва – ...

Усещане за ненасищане
и дъжд от падащи звезди -
и аз, и ти,
и нощ, и тихо,
и страст, и страх - ...

Всеки има си роля в днешните избори -
"въртеливо", като крив тирбушон,
един се изкачва към властта по спиралата,
друг, вече бивш изпечен престъпник,
изгаря вместо "бушон", ...

Разсъмва се...
Навън е още тъмно.
Като тъгата във душата ми.
Винаги сутрин си тръгвам.
Ти оставаш след мене... ...

Не ме търси в тъмнината,
там ме няма.
Погледни навътре към душата ,
там сме двама.
Прегърни ме в мислите си пак, дали ще можеш, ...

Дебела'й мойта майка,
дебел сега съм аз,
но кой е моят татко,
защо съм педераст?:)

Отново яхнал мечтите,
летя сред дъжд от стрели.
Но защо ли отново Съдбата
ми поставя капанчета зли?!
Аз не мразя Съдбата. Не искам! ...

Налей ми чаша
Не с горчилка
Налей ми чаша
Не с тъга
От тях си пийвах ...

Беше слънцето, дето блести
във очите с дъга накъделена.
Беше топлото в моите ръце
и на сърцето живот от обичане.
Как разливах се цялата в теб, ...

Заклех се в двете си очи,
че ще гледат и дори когато губят те...
Заклех се в двете си ръце,
че ще прегръщат само теб, дори да няма те...
Но във нашите усти ...

Заключена съм в златна клетка.
Изтъкана съм от благородните лъжи.
Сърцето си заложих на рулетка,
а то в прегръдката му пак се скри.
Любовта във мен не е красива, ...

Пеперудена смелост
Когато те хване за гърлото
и ти запуши устата;
когато във мишка превърната,
цвърчиш и побягваш нататък; ...

С полъха на вятъра ще идваш ти,
до мене близо ще си, разбери,
той ще ми нашепва в зори
за твоите красиви мечти.
Бели маргаритки в този час ...

Цветна импресия
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...

Като козата съм дива,
като кактус бодлива.
Като слънцето грея,
като дъгата се смея.
Като пламък танцувам, ...

Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...

Като невинно мъничко дете заспал си,
хъркаш лекичко, омайно и приспивно,
слушам озарен отмерена мелодия една,
на голямото, на нежното, обичащо сърце,
хванат във безкрая, в плен на силните ръце, ...

Протегна ръка и набра номера на родителите си.
- Мамо, днес няма да успеем да дойдем на обяд. Имаме малък семеен проблем, не се тревожи. Емил каза, че иска развод.
- Но… - усети недоумението и тревогата в гласа ù.
Майка ù беше твърда жена, която беше свикнала да се справя сама в живота, въпреки пост ...

Днес е празник.
Значи да не те чакам.
Аз съм жена само за делниците.
Днес е празник.
Значи си някъде. ...

Сърцето ти навярно е от камък
или от зимни мисли и от студ,
и всеки ден му плащам своя данък,
а ти си мислиш просто, че съм луд.
Че лудост е - когато във очите ми ...

Приятелство
Защо, за бога, мит живее,
че приятелството е вечно,
че приятелите свързани са
во век и векови безконечно? ...

СОФИЙСКИТЕ КЕСТЕНИ
Полека се стопява съботният октомврийски ден
след кратко слънце, грейнало за час, за два...
Подухва хладен вятър, зашумоляват
есенно оранжевите дървеса. ...

Златна есен, но не от злато, а от зло.
Тъжна песен без ноти.
Плачещо момиче
пред прозорците
на своите дни стои. ...

ПОДМЛАДЯВАНЕ
Чух случайно песента ти
и безкрайно те обикнах.
Никна ненаситно лято
на очите ми в лехите. ...

СТИЛ
Пих живот. От очите ти пих.
В миг единствен, почти нереален.
После стих подир стих подредих
все с поанта разумно банална. ...

НАСЪН
И тази нощ сънувах те отново:
изгарящи очи, с гальовно слово,
Луната очерта ми поглед мил,
в ръцете си ме беше приютил. ...