Гризаха корените си дърветата
сетне отчаяни клони протягаха
към Слънцето
а в смъртта си гневяха се
и Го проклинаха

Разкрих аз малка част от себе си
на този, който няма нужда от такава сила.
Сега сама съм аз по пътя си,
душата си - на никого не бих я подарила.
И губех се, и връщах се стотици пъти, ...

Погали го, любов,
подари му блясък в очите!
Нарисувай сърце
по влажния пясък,
събери му в шепа звезди - ...

* * *
Няма нужда да идваш във петък.
Други са хората, дето
трябва да бъдеш със тях.
В петък всичко е чуждо. ...

Колко болка донесох,
колко разпилени надежди оставих!
Накрая уморих се и в черупката си скрих се!
Самоизмъчвам се, душата си раздирам,
но смисъла за всичко случило се не откривам! ...

04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...

Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...

Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...

Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...

Следите ми по тръпнещия пясък
една вълна преглътна и отмина.
Животът ми, съвсем лишен от блясък,
побира се във крехка раковина.
Изцеждам греховете си – на капки. ...

Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...

Как пътят към себе си да извървя,
пита моята изстрадала душа...
Ако разлистя мислите си
и ги полея с любов, дали ще поникне
нова вяра за по-добър живот... ...

Всичко наоколо се разпада.
Заедно с мен в бездната пропада.
Едно момиче за теб припада,
но никога не ще ти допада.
Обичам те, но да можех да ти кажа. ...

Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия ...

Не ме докосвай
с тези пръсти,
с които си желал
онази - другата.
Не ме изпивай ...

с благодарност към yotovava, чието стихотворение "Една жена" ме вдъхнови.
Обичал ли си някога така,
че сладка лудост в тебе да узрее,
една целувка да взриви света
и тишината да е пълна с Нея, ...

Любовта си замина днес от моя живот,
черпя с жито и вино, и от рози сироп.
Нека леки ù бъдат и греха, и страстта,
да не я строго съдят, да е мирна плътта.
- От какво се спомина? Как така изведнъж? - ...