Тихи калдъръмени стъпки,
сякаш тук вълшебен е света.
Зад зидовете – цветни пъпки
светят под сълзите на дъжда.
Обичам с миналото да говоря, ...

И търсих пролет посред зима,
да разцъфти изстрадала душа.
Намирах само спомени горчиви,
заровили в преспите засрамени глава.
Намръзнала завръщах се в постелята ...

Скрих се. Не искам да преча.
От прожектора на твоето слънце отдръпнах се бавно,
създавайки за теб новолуние.
В синьото денят ти се стече…
Перфектната нощ по живота ти хлъзга се плавно ...

Изтъкан от обич.
Във нощите хладни
на поглед зареян
в безброя ни звезден,
от самота изтъкан. ...

Моята професия – моето бъдеще – бъдещето на България
(Есе)
Всяко дете има своя любима професия. Лично аз винаги съм мечтала, когато порасна, да бъда лекар. Тази професия е много отговорна, тя е опора за хората, които не са в добро здравословно състояние и имат нужда от медицинска помощ. Разполагам н ...

На всички Еви
Някои жени общуват с „меките китки” -
само те ги разбирали.
Други предпочитат мъжете с грубия секс -
само те на „върха” ги издигали. ...

усмивката ти - счупена мида
неусетно докрай ме разбрида
мразиш саможертви самозвани
кой е болен кой е луд
ще те стопля с моя студ ...

Какво, като разбиваш ми сърцето,
какво, като до сълзи ме боли?
Сега е ясно, че не си това, което
за мене беше ти преди!
Сега те гледам и не виждам ...

Ох, какво ли да я правим?
Мъничко хапни поне!
Цеца ядене забравя,
но да се огледа – не.
Все пред пусто огледало – ...

За теб вълшебство в дланите си крия -
на пеперудени криле магия,
разтворя ли ги, знам, ще полети,
последвай щастието си - хвани я!

Вярна любов - непогубваща -
има ли, ветре, кажи?!
Тичат по стръмните улици
бързи дъждовни реки.
Сутрешни влакове - бягащи ...

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...

Любовта е като слънце,
но трябва да я намериш.
Любовта е като хубав летен ден,
но трябва да я намериш.
Любовта е като благоуханно цвете, ...

Плаче любовта
Трябва да си забраня да плача,
щом те няма до мене, моя любов,
но как жива да остана.
Ти погубваш моя сив живот! ...

Прибулена тайна,
една лъжа,
стенещи устни
желаят те сега.
Няма интриги, ...

Разкъсваш ме...
Захващаш ме с най-острия си зъб
там, дето най кърви...
Прехласваш ме...
А нищетата лъсва като ръб ...

Ти пак си толкова далечна...
Не искаш с думи да те стигна.
А аз се мъча ли, се мъча,
но смелостта ми изпари се.
Не може толкова да искаш, мила, ...

Ще те обичам винаги такъв,
какъвто си,
отчайващо жесток и импулсивен;
очите ти ще скрия там,
при моите очи - ...

Тихо, преди да сменя
своята музика с чужда,
аз ще измисля пасаж,
който сълзи ще събужда.
В кратък момент ще звучи ...

Врабката роди врабчета,
с малки тънички крачета.
Сутрин слушам приглушените им гласчета,
сякаш са весели звънчета.
Те са свити в малкото гнездо, ...

И се спуска нощта,
тъмнокосата,
над смълчания път.
И протяга ръце пак към
коша, с ония въпроси - ...

Животът ми какво е?
Трънливи храсти сред гора.
С ръце издрани ги разтварям
да видя малко светлина.
Но в моето небе не свети слънце, ...

ЧУКРАСНО
Трябва да пиша,
за да стане ясно
какво означава
думата „ЧУКРАСНО” ...

Завърнах се при старите приятели,
при тези, дето още не познавам,
но зная, че съм близко, във сърцата им,
и много, всъщност всичко те ми дават...
Завърнах се и ми е някак чисто, ...

Мечтите ми са
наниз от мъниста!
Мечтите ми са
пъстра броеница!
Мечтите ми са ...

Годините най-лесно се описват.
Едромащабни и солидни.
Всеядни - еднакво смилат
дни и нощи, часове, минути.
Една аморфна вила, която плъсти ...

Море от звезди
1 Море от звезди
съзрях в твоите очи,
щом в миг ме погледна ти.
2 В море от звезди ...

Захвърлих себе си и своя страх,
че ти и аз сме толкова различни.
Водата с огън, вятъра със прах
смесвахме, затваряхме очите си.
Снишаваше се нашето небе, ...

Душата ми грешна
през ден ме подсеща
за мойте красиви лъжи.
Трагична и смешна
отново я срещам, ...

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работил­ниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...

Знаеш ли какво ми е отвътре...
Знаеш ли каква пустиня съм без вятър?
Двете бури - Любов и Омраза настървено се хапят
и малко преди да победи едната,
се самоизяждат. ...

Стъпвам, пристъпвам към празнична маса...
Стъпвам, пристъпвам към другари добри...
Наздраве да кажем с напълнени чаши
и нека в очите ни огън гори...
Какво за нас е този ден? ...

Слънчево зайче,
весело се шмугна там.
Пролетна глъчка.
Пролетен полъх,
смях довя в утринта. ...