Искам да летя
и от високо да видя света,
да се понеса
във въздуха като стрела,
да попия слънчевата светлина ...

Желание измамно
в реалност бледнееща
копнежи потайни
сънят ми владееха
отдавах се често ...

Аз никога не ще забравя зеленината на моята тераса!
Мирисът на дъхави липи,
свиренето нощем на щурци.
И кайсия, цяла нацъфтяла,
в белоснежни цветчета побеляла. ...

УТЕХА
За утеха тук при теб ще приседна,
да почерпя от твоята мъдрост...
Ти разказваш ми дивна история
за младостта - твоята старост... ...

НАЙ - ВЯРНАТА ПОСОКА
Целувки знойни сипят се безброй,
ухаят свежи пролетни цветя.
- Обичам те безкрайно - шепне той!
- Обичам те безумно - шепне тя! ...

God's Gonna Cut You Down
You can run on for a long time
Run on for a long time
Run on for a long time
Sooner or later God'll cut you down ...

Всеки си мечтае за някой по-специален,
не е задължително да е чак идеален.
Просто всеки търси някой,
който да го подкрепи във всяка негова идея,
а къде ли е добрата фея? ...

За последно!
За последно да обичам,
за последно да горя.
За последно да опитам
от вкуса на любовта! ...

Мъжете на честта -
понякога и те я губят...
От онази пламенна любов,
дето внезапно изчезва
само миг, след като всичко погубят. ...

Събудих се - от обич помъдрял!
Как светеше иконата над мене!
Нов ден да срещна, силно закопнял -
след кръстен знак - към слънцето поглеждам!
Съдбата си не мога да предричам, ...

Усмивка желана
Разбери, че полудявам
и оставям без слова,
щом си до мен сега
и ми се усмихваш ...

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...

Когато те няма на повече от целувка
една птица някъде умира от жажда
и черно-бели заглъхват дъгите,
като райета на късана пижама.
Когато те няма на повече от усмивка, ...

За да вярвам
Ако някой ми каже, че си лош,
не бих повярвала, дори да го докаже,
че в твойте очи аз виждам Бог,
а туй ми стига. Не искам друго даже! ...

Не обичах дълго време.
Бях забравил какво е
да носиш това трудно бреме,
да шепнеш само едно име.
Ти ме накара да изпитам ...

Ей! Стига...!
Защо се блъскате
и как крещите,
като разюздани
на женския пазар...? ...

Висях по прозорците на дните,
плаках с капките роса,
свивах се в ъглите на косите,
усмивката на другата таях.
Криех се зад зеници на равнодушие, ...

Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха, ...

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...

Обичам те, но себе си обичам повече...
Затова сега си тръгвам - Сбогом...!
Затова не чакам нищо повече...
а само свеждам моя поглед...!
Обичам те. A бях ли искренна...? ...

Стрес. Виждаме го, чуваме го, усещаме го, дори можем да го вдишаме. Напада ни неочаквано, като някой вирус и ни поваля, без да можем да помръднем. Няма начин да избягаме от него – той е навсякъде около нас - във всичко. Рее се свободно из въздуха и сграбчва жертвите си в „мъртва хватка”, без да успе ...

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...

О, спри ума ми,
моля те,
за миг поне го спри
и нека се изгубя
в безбрежното море, ...

Така съм уморена от въздишки,
накапали по дланите - жадувания, прошки.
Когато се разсъмва, здрачават се усмивки,
заченати от хорските приумици и грешки.
Така съм уморена вече от раздели, ...

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно труд­но уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...

Умирам в студа без шанс да се събудя
и няма нищо вътре в мен.
Ти взе всичко със себе си –
живота, душата ми и моето сърце.
... На мястото му има дълбока рана. ...

Невинно разпръсквани,
думите се търкулват в краката ни
или като птици излитат,
или се разбиват на хиляди пръски,
като морски вълни, срещащи вятъра. ...