Еротиката ти дори покрита с дрехи
с голотата си ме провокира.
Червилото, облякло устни меки,
ми шепне, че в тях много се побира,
а гледката на планините скрити ...

Тръгнах по пътя си. Просто вървях.
После разбрах - било е грях.
Грях е да си еднакъв.
Грях е да си различен.
Грях е да си придатък. ...

Толкова Бърза комета
Имам нужда от астероид до мен
Да променим таз планета!
Винаги не стигаме до там
Дето мечтаеш ...

Удар.
Падам.
- Долу стой!
Разумът ми повелява.
- Ставай! ...

Гледах през прозореца слънцето. То бавно събуждаше малките сънливи улички, които все още спокойно спяха в студената утрин. На перваза на прозореца бяха кацнали два цветни синигера, които си търсеха храна в саксията на мушкатото, което майка ми беше оставила. Наблюдавах ги как се ухажват и се сетих з ...

Слука, сполука, забързан свят...
Клюки, брътвежи, лъжи употребени!
Мокри сънища, изневери.
Тиктака часовникът, умират другари.
Гладуваме пак... криза, какво!? ...

Губя се в безкрая.
Отново се намирам.
Потъвам във забрава.
Отново се откривам.
Пътувам към небето, ...

Анторн се насочи към заседателната зала следван от Едгар, който се стараеше да спазва почтително разстояние. Херцог Мистборн го чакаше в коридора.
– Съветът е свикан, Ваша Милост. – произнесе с най-голямата вежливост, на която бе способен, но бледото му лице някак си пак оставаше безизразно.
– Да вл ...

De profundis clamavi ad te, Domine; Domine exaudi vocem meam.*
Разкъсвам се, Боже, от злата отплата,
която раздавах сърдит, съкрушен –
строшени сълзи през строшена позлата!
Откъртва душата ми вик ужасѐн. ...

Колесничарят от двореца
„Както хората се обръщат към Мен, по същия начин Аз им се разкривам. Всеки следва Моя път във всяко отношение, о, сине на Притха.“
— Бхагавад Гита, 4.11
По мотиви от „Шримад Бхагаватам“ (Десета песен).
Утрото беше толкова тихо, че се чуваше как капките роса се плъзгат по лист ...

ГЛАВА ТРЕТА (Продължение):
​Пътуването на изток от Макри винаги променяше усещането за пространство. Пейзажът на скалистите брегове и солените пръски бавно отстъпваше пред една по-мека, по-замислена природа. Тук земята започваше да диша по различен начин. Ирини караше към езерото Вистонида, пресичай ...

​Тъпан бие, гайда свири,
луда песен носи тръпки.
Момък с поглед мома дири,
стъпва бързо с ведри стъпки.
​Кърпа бяла тя развява, ...

С мазила,
с возила -
че сте двама
е измама.
Не изневери ...

ПЪТ ПРЕЗ НИЩОТО
Човекът си говореше край нивата –
на пътя ли, на мравка ли? – не знам.
Не подозирах аз къде отиваше,
защо потеглил е напълно сам. ...

Пред прага тих на твоята душа
за миг се спирам аз, скиталец сам.
Но този път не ще се изкуша
неканен да почукам на вратата.
Ще продължа напред, далеч, натам - ...

Усещам познатия мирис на лято,
когато луната наднича среднощно.
И странно как всяко едно възприятие
изостря се в мрака, от чувства предхождано.
Липи, натежали от цвят, прецъфтяват, ...

Бях дете без глас в шумен свят,
с думи заседнали някъде вътре,
с очи, които виждат повече от страх,
и сърце, което се учи да бъде.
Не разбрах кога станах по-тих от нощта, ...

Пролетен сняг - нищо фатално.
Бяло за цвят. Леко сакрално.
Дълго вали, клюмват дървета.
Страшно боли в свят без лалета.
Истински мраз. Люлякът страда. ...

Сега е призрак този влак
и няма вече крайна гара,
но упорито пак и пак
котел до транс огняр разгаря.
Сред шум в Париж и като в сън ...

Върна се лятото в пясъчна риза,
с шалче от утринен бриз,
леко ме сръчка, после ми смигна
и хукна след чайките с вик.
Палаво с вятъра облаци гони, ...

Помниш ли онези хипита,
на които гледахме със завист
и ни глождеше отвътре
начертания живот?
Пиехме от наркотик ...

Глава втора. Берсеркът.
Оттук виждам добре: очите са още живи, но хлапето не разбира какво се случи. Как така изведнъж тревата стана толкова висока и стигна до очите му, та му пречи да вижда? После очите потъмняха и угаснаха. А от тялото, нанизано на копието, от шията на мястото, където допреди секу ...

Без път и без посока, хей така,
вървя си и не знам къде ще свърна,
щом срещна някоя душа кахърна
подавам ѝ без питане ръка.
Ако поиска ще поседне сам ...

След дългото, сушаво лято
ще дойдеш ли друг – с есента?
Не ми е до тежкото злато,
до наниза жълти листа.
Не ми е до скъпия бисер, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава седемнадесета
Напрежения около кулите
След като опитва всяка нощ в продължение на два туртюпа, Сокор капитулира. Стори го, разбира се, посвоему - с кански рев, като при това се отблъсна от следящата като естествоизпитател поведението м ...

Бях на границата между свършека на съня и началото на будността, когато в третото ми око попадна синкав лъч идващ от Сириус. Епифизата ми вибрираше високочестотно и имах чувството, че всеки миг главата ми ще се пръсне, защото започна да се разширява и заприлича на Медисън Скуеър Гардън. Синкавият лъ ...

„Копаница“ Част 3
1./Исках много от живота,
всичко не можах да дам.
Без хармония изчезна
и най-жадувания блян… ...

Ако смъртта ти предложи брак, не я лъжи, че си обвързан. Тя знае истината. Кажи й само, че не я обичаш. Засега.
Някой ден... Всичко се случва някой ден. Защо не през нощта?
Търсиш ли смисъла в думите, губиш смисъла чрез думите.
Възрастта не е привилегия. Но е добро оправдание.

Април,
трева,
млада, зелена,
и момче
в нея лежи ...

ТЯ (Жени Иванова):
Понеже всеки атомен реактор
сравнен със мен е плюшено мече,
не ми е нужен хич катализатор,
та онзи дето мъж ми се зове ...

И ти ще разбиеш сърцето ми като всички предишни. Знам го, интуицията ми го подсказва. Спечели сърцето ми, обсеби ума ми. Настани се в душата ми и вместо дом ти построих храм. И те боготворя все едно си Бог. Разля се по вените ми и сега вместо кръв, в тях тече твоето присъствие. И стек цигари да изпу ...

Да живееш в лъжи
и да не ти тежи!
Лъжа след лъжа
и да чувстваш „светлина“
вместо тъмнина ...

Сто дъждовни сезона галят моята памет
и прелели реки давят своя си брод.
Двеста вятъра бели мечтите ми мамят.
Не е нищо особено, просто моят живот.
Триста бури гръмовни те превърнаха в спомен, ...

На шейсет животът е разсвет,
душата пак с криле нагоре литва.
През камъни и битки – все напред,
вървиш усмихната, красива Скити!
Но днес светът ти става по-красив. ...

На шейсет животът е разсвет,
душата пак с криле нагоре литва.
През камъни и колене – напред,
вървиш усмихната, красива Скити!
Но днес светът ти става по-красив. ...

„...но се връщаме сами в онова патио с чакъл, където ние не сме жени.
С две платна, наранени да имаме всичко и нищо.
И поради това
бих искал да съм жена в някой друг живот или във възможен сън и да науча тайната...“
Стихотворението е публикувано в: „Четвърт век испанска поезия 1980-2005“ (антология). ...

„„Завладяна държава“ ли? Мигар е възможна незавладяна такава?! Възможна е, разбира се, ала само и единствено в отсъствието на... власт!...“
Текст и прочит: Иван Бозуков

Зеленият чорап… ще слага вето!
Против Европа заяви се той.
В подкрепа на Русия - общо взето
се обявява нашият “герой”.
Загрижен за агента в расо Кирил ...

ЧАСОВНИК С ПОВРЕДЕН МЕХАНИЗЪМ
Кръстовището днес е претоварено.
И пушекът, шумът, дъждът и кишата
в объркания морз на светофарите –
нечути и невидими, въздишаха. ...