Съдби преплетени веднъж
не могат да се разделят.
Две вселени – жена и мъж,
обвързани са в малък свят.
Един от друг далеч ли са, ...

Не ми достига малко, може би,
в сърцето ти зовящо да се сгуша.
Невидима стена ли две съдби,
разделя ги като море от суша?
Ах, любовта ми е море, но то ...

Тъй мила е и грациозна,
макар душевно грозна!

Приписват му нелепи чудеса,
по-тежки и от тръните, и кръста.
Изказват го с отворени уста...
Четат си го угодно и през пръсти...
А той не се направи на велик, ...

Зайо тръгна на уроци
каратист решен да става.
Удря крушата с подскоци,
всичко в тренировки дава.
Полва даже и ушите - ...

Влакът спря на гарата в пет сутринта,
парата се смеси със утринната мъгла.
Стените са надупчени, гарата е без таван,
от целия полк се завърна само един Иван.
Той хвърли шинела, тежък от барут и кал, ...

Еретизъм
Когато година след година сланата попарва овошките
и това от тенденция се превръща във закономерност,
отхвърли конформизма, присъедини се към "лошите"
и потърси решението във дълбоко скритите Ереси! ...

насапуниса
си душата - но не я
изми водата

Аз съм шахът на страната на любовта, пред мен светът се прекланя.
За мене обърнатата чаша на Джем (1) е като короната на Едхем (2).
Когато влюбената ми душа попадне в механа,
обърнатата корона на Едхем се превръща в чашата на Джем.
Нефи ...

„Кинжален“ огнелом - книга първа от пенталогията за Зиметария
Глава двадесет и пета
В навечерието на един предизвестен апокалипсис
Облак и Крепост кацнаха в малка скална падина призори на един от първите пролетни дни. По нищо не личеше, че е пролет обаче, понеже наречената „синтал“ пръчица, която Кр ...

Следваш кроткия ход на дъжда,
ще заспиш и сълза ще засъхне.
Утрото ще изпрати нощта
с клонка люляк, пожар ще заглъхне.
Любовта е измамен сезон, ...

Познахме се. След толкова години.
И знаеш ли – не си се променил.
Очите ти – дълбоки, тъмносини,
усмивката дори не си сменил.
И аз не съм се променила, значи? ...

Тъмно ню ейдж, трип-хоп, женско контраалто, опушен глас
Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия. ...

Не ми се спи. Очите са бодли,
сънят го няма, иде ми да вия.
Стените ме притискат и дали
ме мачкат и не мога да се скрия.
В главата тишината ми бучи, ...

Седемстотин и тридесет дни, в които животът ме научи да живея с липсата така, сякаш никога не е била там.
Да се усмихвам убедително.
Да отговарям с „добре съм“, когато отвътре всичко крещеше точно обратното.
Хората казват, че времето лекува.
Не е вярно. ...

Влакът спря на гарата в пет сутринта,
парата се смеси със утринната мъгла.
Стените са надупчени, гарата е без таван,
от целия полк се завърна само един Иван.
Той хвърли шинела, тежък от барут и кал, ...

Малко въведение:
Възможно е текстът да бъде актуализиран от време на време.
Това е сбор от мисли по някои теми, които може да са интересни или полезни.
Предупреждение: това е само моята гледна точка в този конкретен момент, с настоящите ми знания, перспектива и развитие. В никакъв случай не е абсолю ...

Мразя те и те кълна, че точно мен избра,
имаше хиляди, но мене пръв съзря.
Ловец пред плячката не спира,
а момче не жали жената, дето избира.
Но тя се мъчи, мъча се и аз, и всички те - ...

Повехнали очите ми
блуждаят в мрака
и търсят малко светлинка
а виждат как живота си отива
с воалът бял на младостта ...

Искам аз да идем на море –
мама, тати, бебето и аз.
Да тръгнем ние рано
с банички в нашата кола.
Да стигнем, щом слънцето е горе на небето, ...

Дели се нашият народ
От време оно и преди
народът наш все се дели -
на чаршикьопеци, калдъръмкокони
и на останалите арбайтени милиони! ...

Аз така си мечтая сега
да си говориш с Луната за мен.
С някакви тайни вълшебни слова
и безкрайно много време.
Тя да разкаже после, шушукайки, ...

Дует с Patrizzia (Надежда Ангелова)
Patrizzia:
Ти ли, аз ли? Аз ли, ти ли?
Отговорът - вещо скрит.
Любовта нима е мит? ...

Кратък писък —
приятна отмала!
Кладенец, пълен с жива вода.
Търсещи се устни. Преплетени пръсти.
Страхът от неизвестното отстъпва пред взаимното удоволствие! ...

Когато сърцето прикипи от любов,
небето прилива в шепите сини,
всяка звезда е разцъфнал покров
над тихи пътеки от лунни рубини.
Тогава реките напускат брега си, ...

Дали ще ме лъхне
Божествен аромат?
Душата ще издъхне ли
сама на тоя Свят?!

Eднакво се надяват на часа
епохата и малката секунда,
но не по епигонски се държат,
когато в хора се превърнат.
Сред толкова прозрачни красоти ...

НЕБЕСЕН РИСУНЪК
Рисувай ме на лунна светлина,
когато тишината кротко стене
и над града разстилат аромат
липите, от копнежа ти взривени. ...

От тия съм дето уж стихове пишат,
а после ги губят из прашния диск
на някой компютър и само въздишат,
че думите в рими превръщат се в пясък.
А колко метафори, строфи, куплети, ...

Един проект - със руски знамена!
И цяла зала пълна с умни хора.
Огромна зала, с видеостена.
На нея Мунчо се ръкува… с Вова!
На него тази близост му е ген: ...

Посветено на моя съпруг
Шестдесет свещи днес ще заблестят
пламъците им ще изписват в ред
младост, деца, успехи като в куплет.
Цял един живот-трепет на пламъка от свещ. ...

Поп Харитон
Един монах расото някога захвърли,
с другари верни в борба се хвърли.
Против турската тирания водеше борба,
с душманите на народа му с оръжие в ръка. ...

На чужда трапеза
най-много пия и меза...
06.05.2026.

Да запретнем крачоли и нагазим в европейското...
*
Момче и момиче след бурна нощ
Момчето се облича и се готви да си тръгне, и вижда мъжка фотография на нощното шкафче.
-Скъпа , кой е този симпатяга - полюбопитства то ...

Проблеми на израстването
В магнетичния поглед на Асен виждам сърце
с проекция от пламтящия Дух на Асеневци -
той пое отговорността, не за да краде,
а да ликвидира мизерните Бойкови заплати и пенсии. ...

Един проект - със руски знамена!
И цяла зала пълна с умни хора.
Огромна зала, с видеостена.
На нея Мунчо се ръкува… с Вова!
На него тази близост му е ген: ...