но не онзи гръмовен
в планината Синай
който кара да жертвам децата си
не и онзи
зарад когото говоря за вярата ...

Болката извира от душата
и любовта извира от там.
Мислите са билки за извора
на човешките усещания.
Ако билките са благоуханни, ...

Аз вървя и късам рози,
аз вървя, а те растат след мен.
Аз вървя и късам рози,
аз късам, а те вървят след мен.
Аз навън лъчи събирам, пак вървя, ...

Бих искала, но не мога
да ти кажа толкова неща!
Как те исках и те мразих,
как угасвах в любовта.
Бих искала да знаеш ...

Събирах в шепите си синева,
а мразя синьото (не знам защо?!)
Крадях от птиците простор
и търсех те, и взирах се да те открия...
Събирах в шепите си слънчеви лъчи, ...

на Боби
Ти си толкова
малък -
звездичка и слънце,
във дните ...

Онази песен, знае толкова…
все още слушам я, забравен,
а болката е тапа коркова,
винарят май ми я остави.
А тази ти? Коя си днес? ...

Малка слънчева искрица
в скрити, мрачни дълбини.
Меко тя те сгрява
и в сърцето ти пламти.
Желание красиво да дарява ...

Искам да ти кажа колко много значиш за мен,
но не намирам думи.
Искам да ти кажа колко много те обичам,
но не намирам сили.
Искам да ти кажа, ...

Ти предизвикваш...
Дълбочина на жадното в погледа...
Сладко настръхнали връхчета...
Цъфтеж във клетките ми. Всичките.
И оживяват сънища! Във сбъдване. ...

Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам ...

Млад съм още, толкова млад,
ала бързо остарях,
душата ми разяжда глад,
да вървя, а пътят извървях.
В безпътните си дни, ...

Не ставам за артистка -
не влизам в жалки роли,
животът ме притиска
с житейските неволи.
Намразих и лъжата, ...

НАЙ-ВАЖНА Е ЛЮБОВТА
Не е важно къде и как си живял.
Дали си черен, или бял.
Дали си богат, или беден.
Дали си бил пръв, или последен. ...

Тая нощ...
Тая нощ е безлунна
и ще гаснат звезди...
Нейде ще съмне,
нейде глъч ще ехти... ...

Ти си цвете малко във градина.
Ти си обич чиста, непокорна.
Ти си сладко кат смокиня,
с душа крилата и свободна.
Ти си радост, ти си песен, ...

Изтръпнали от усещане
върховете на пръстите ми,
от страх да не ги променят,
едва докосват клавишите.
А в отговор - посрещане, ...

Не мога да те чакам повече. Не мога да чакам да решиш дали ме искаш! Имаше цяла година... Толкова ли е трудно? ДА или НЕ. Това е.
Не мога да те чакам вечно. Нито теб, нито приказния принц, който, знам, че не съществува. Не мога да стоя в неизвестното и просто да бездействам. Вече не.
Достатъчно съм ...

Липсваш ми всеки ден,
Изгарям в лед студен...
Пръстта от мен те отне -
Скръб и жал сърцето ми превзе...
Вкъщи теб те няма, а ...

Градът, където е морето -
град от самота,
където чайките в небето
са разперили крила...
Място, на което бях самичка на света ...

Всеки ден ме смачкваш, унижаваш и предаваш!
Всеки ден страданието ми за теб е сякаш радост!
С гласа си режеш гърлото ми, за да онемея!
С очите си парализираш тялото ми, за да продължавам,
без да те докосвам - само да копнея! ...

Живеем в свят на несбъднати мечти,
живеем в свят на реалисти.
Вървим по стъпките на осъдени души,
а можем и да бъдем оптимисти.
Живеем в самота. ...

Недопитите истини плачат.
Неродените чувства болят.
Недокосната тръпне мечтата.
Непоискани мисли летят.
Неизречени думи се молят. ...

Синя вечер
Сега не искам да говоря много,
по устните ми жегата тупти
и гърлото ми стяга в хватка
здрава ручеят на думи и лъжи. ...

С черна карета пристигна денят,
сплашващо кучешки зъби оголил.
Мъртва бездвижност, хлад, тишина...
Вазата някой беше съборил.
28.06.2008

Писано ми е
1. Било ми е писано да живея сама,
било ми е писано да не усетя радостта,
било ми е писано само болката
да познавам като моя сестра. ...

В началото бе нежното ти слово,
а думите ти - светли и красиви,
тогава всеки влюбен поглед
ни правеше магически щастливи.
Сега е друго - просто не говориш, ...

С думи прости искам да ти кажа,
че животът ми без теб е празнина голяма.
Придаваш ти цвят красив
на фона на сивата картина.
Караш музиката пак да засвири ...

Чудо ли е животът или нечие творение -
сърцето си ти разтвори
и приеми го като божествено откровение.
И той ще тече както е текъл векове,
никой никога не ще го спре. ...

Да падат капки. Да вали.
В стъклата топъл дъжд да свири.
Във мен да се притискаш ти,
а аз във длани да те сбирам.
Да бъде мокро и във нас. ...

НЕВЪЗМОЖНО
Искам да върна една мечта.
Като филм от детството игриво.
Не искам голям да пораста.
Да ида в ежедневието сиво. ...

Врабчетата изцъклиха очи,
когато ме видяха на терасата -
излегната, с разпуснати коси,
с триъгълник: "Внимание! Опасна съм!"
И слънцето, и вятърът във миг ...

дните
отмират
умират
замират
в розови букли ...

Катастрофа
Пиян шофьор помита
наквасен друг такъв.
И двамата комити
окъпани са с кръв. ...

Моята баба
Моята баба беше много добра.
Само понякога строга бе тя,
искаше да правя всичко така,
както го правеше тя. ...

* * *
Върху мухата
падна вишневият цвят
и я прогони.

Иска ми се да мога да пея; за да облека чувствата си в музика и да ги пратя до там, където само песента може да стигне. Да изпея любовта си, когато обичам; мъката си, когато боли... И сега бих могла, но се опасявам, че от фалшивото звучене, няма да бъда разбрана правилно. Затова предпочитам да не пе ...

Ще дойдеш ли на мойто представление?
Сред публиката някъде отзад седни!
Да!
Сатира ще е, с мaлодрамно изпълнение -
не е по вкуса ти, но за малко остани! ...

Едно парче от редкия за мен мажорно-оптимистичен период xD Текст:
Колко трябва, за да продължиш напред?
Една крачка и един куплет.
Колкото и да се изтощиш,
все ще имаш сили да пълзиш. ...

Парче локум за всеки турист
По пътя от Лариса на юг, бързахме, но не защото щяхме да откриваме топлата вода, а защото трябваше да се изкачим по планинския масив, за да достигнем от там върховете на скалите, където се издигат приказните средновековни манастири, от местността, известна като Метеора.
Т ...