Най-първо се събуждат думите
и по изтръпналото още тяло
потичат откъси от случване.
В несмесващите се желания
умът се мъчи да открие логика ...

Ето че отново лъхна
пролетният полъх
в моите коси
и ме възроди.
Няма го край мен, ...

Раздялата не носи забрава
- Заминавам! Аз зная сега,
ще бъда забравен,
но трябва ли да свеждам глава,
към пътя извървян, неравен? ...

Не му отделих нужното време, простете! :) Поздрав за всички на вълна "GO AWAY" ;)

Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...

Снощи гледах един филм (за пореден път!), който за мен е класика - „Хубава жена". Казват, че това е съвременната приказка за съвременната Пепеляшка... Докато се наслаждавах на тоалети и джентълменско отношение, се сетих за нашите „пепеляшки". Често минавам през едно място, една от „алеите на любовта ...

Тази нощ
пак вина ме прегръща.
Виж сега как
в сълза ме превръща.
Само теб пак защо ли те няма? ...

Не пиша. Не съм писала отдавна. Не мога. Не искам.
Веднъж приятел ме попита как пиша. Как се ражда всичко това в главата ми? Как точно ми се получава процесът технически? Ми, де да знам, казах му. Те, идеите, си летят наоколо, а в моята глава очевидно е пълно с тръни, та току-виж някоя се закачи в т ...

Думи и мисли,
проекции в синьо
задъхват мига.
Изгрява бъдещето
чрез звук претворило ...

Разпръсната на милиони парчета
като вода се изпарявам тихо от пода
без да оставя след себе си следа.
Очакват да бъда силна
и да знам всички отговори ...

Листопадна съм в спомени дишащи.
И в отронен от слънцето лъч.
Ручейна песен безгласно обичаща,
като сън, като повей от минало.
В недописан от никого стих ...

Като гларусче цвръкаш
върху моите дрехи.
Ти съвсем се побъркваш
от чужди успехи.
Песнопойството свое ...

УМОРЕНА ЛЮБОВ
Не искам любов аз такава, през зъби,
нито ласки фалшиви в нощта,
отровни са даже най-красивите гъби.
Уморих се да лъжа,че не мисля за това. ...

За огън събирам дърва,
измежду страховити бодили.
(напролет сигурно са цъфтели...)
Погледът ти - янтарна топлина...
Не ми трябва зАвет.Само ...

В годините ми разпилени,
веднъж почувствал любовта,
вървя през вярност и измени
от младостта към старостта.
И взирам се в жени различни – ...

Среднощно
В тъмното, помъдрял,
хоризонтът ми се свива…
Изранените ми следи
са осъдени от хорски сплетни… ...

Любовта ли ухае на пролет
или пролет зове за любов?
В простора с птичия полет
полетя и любовният зов.
Дървета от цвят натежават, ...

Едно убийствено красиво чукане
дали е повод за познанство...
Причини разни, гадна скука,
любовно вегетарианство.
Това, че са се запознали, ...

Скитахме се из безкрайността. Как беше възможно да съществува място, толкова празно и лишено от живот? Сякаш бяхме в пустиня – от всички страни ни заобикаляше самота. Не виждахме смисъл да продължаваме. Просто нямаше къде да отидем. Нямаше път за нашите изгубени в нищото души. Изкушението за нас сег ...

Всяко твое движение в кухнята
аз следя с повишен интерес.
По въпроса за щорите - спуснати.
По въпроса за хората - без.
А когато си в хола със книгата, ...

Гореща нощ, Луната свети само,
в леглото старо - красиво голо тяло.
Жената млада, очакваща наслада,
но нещо не е сякаш както трябва.
Желание усеща се във мрака, ...

Бяхме студенти. Eдно лято след изпитите гледахме лятната олимпиада. Вече се бяхме наситили на спортните изяви, в частност аз на гимнастичката Нели Ким. И решихме - време е за море.
С Митьо Влаев пристигнахме първи в Приморско. Намерихме си едно копторче в центъра на селото, но бяхме доволни от хубав ...

И все си същият – непредвидим:
ту кацаш, ту отлиташ безадресно.
Понякога си огън, друг път – дим
и правиш да е трудно даже лесното.
Ела най-после – като ураган: ...

Има хора,
които оставят следи,
по-дълбоки
от истински рани...
Най-нахално се вмъкват, ...

Мразя те, когато те няма,
когато те искам до мен.
Потънала в дълбока яма,
сърцето ми плаче за теб.
Мразя те, когато си тук ...

(дует с Ангелско Лице)
Може би, защото не струвам,
аз все като слепец те търся -
малко парче утеха и целувка,
която с устни да обгърна... ...

Скрих си очите. За да не гледат през нищото.
Налях си уиски с пристигането на зората...
... Ще препаририрам сърцето си като красива пеперуда,
преди да решиш да ми подрежеш крилата.
Заспивам до прозореца. Без да те чакам. ...

(По Ада Якушева)
Аз те откривам сега на брега на морето.
Зад бурния вятър на моите облачни дни.
Колко от нощите стихнали спираха сутрин сърцето.
Аз те откривам сега, ...

Сълзи от радост, сълзи от щастие.
Неизплакани, таени вътре в мен.
Сълзи от радост, сълзи от щастие.
Те чакаха го този ден.
А сляп съм бил за любовта ти. ...

Искам да срещна човек без око,
драпащ и зъзнеш в тъмата.
Искам да срещна човек без ръка,
молещ и търсещ пощада.
Искам с човек без достойнство и власт ...

Стихиен в мойта нощ нахлу.
Сънят ми да превръщаш в чудо.
Да палиш във очите ми звезди.
Сълзите ми със устни да изтриеш.
Стихиен в моя ден нахлу. ...

- Бъжжж - избръмча машинката.
- Уаааа - писна Но Щен Вълк и започна да се върти, мъчейки да се откопчи.
- Уф пуф - изпуфтя Сянка, удвоявайки усилията си, да го удържи.
- Пуф уф - обади се Гар Ван по същата причина.
- Ако не спреш да шаваш, няма да мога да ти оправя зъба - каза Зъ Бо Ле Кар. ...

Времето минава,
но не мога още да забравя
как целуваше ме ти
и как блестяха моите очи...
Но си замина ти... ...

Лов
Като сламка за кръгъл удавник ме хваща въпросът,
който още по навик със теб безутешно деля:
да не би твоят Бог по-спокойно крака да кръстоса,
щом и змии развъди из тези любовни поля? ...