Сини теменуги
Седя си зад панелните решетки,
добре ми е далеч от светска суета.
Омръзна ми от двулични сметки,
оставам тук - потънала в самота. ...

Щура маймунка
със сладка муцунка,
с игриво сърце,
с душа на дете.
Скокна на клонче, ...

Бягам. Като поредната глупачка.
Страх. Страх, че разби любовта.
Сяга бягам, за да се спася. От съвестта.
... А уж не исках, вместо това и двама ви нараних.
Убиец ли съм сега? Убиец на любовта? ...

Живот ли е това?
Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора! ...

Не се прощавам с вещицата в мен.
И с феята добра не се прощавам.
Различен смисъл има всеки ден -
не знам коя от двете ще играя.
Противник съм - на злоба и лъжа. ...

Една пробойна в сърцето...
Трепери то от омайващата го болка!
Нова пробойна...
Бия си аз упойката от блянове и мечти...
и в миг от ангел се превръщам в дявол! ...

Ти искаш света да владееш?!
Готов ли си?!
Способен ли си... на подлост?
Можеш ли... да бъдеш копеле?
Ще смачкаш ли с ботуша си... ...

Когато любовта отива си далеко,
идва нова някак сладкодумна и добра.
Когато любовта е сякаш вече ехо,
тогава новата е добре дошла!
Дай ми само лист да те опиша, ...

Историята!
Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.
Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. ...

Едно "съжалявам" не оправя нещата,
не залепва парчета от мен.
Само крилете наново подрязва
и отлита поредния ден. Обикновен.
В поза "безвремие" така съм застинала, ...

"Дали се зора зазори или е слънце изгряло?
Нито се зора зазори, нито е слънце изгряло,
а се Ирина задава".
Къде отлитна, миг неповторим,
на пламенна любов и ласки нежни? ...

Кажи,приятелю,защо си тъжен?
Защо в очите ти блестят сълзи?
Нима си мислиш днес,че си ненужен
и безразличен в хорските очи?
Нима,приятелю,си тъй наивен? ...

Еротично
***
Като ранена сърна
извърна поглед топъл.
Пронизах те със стрела, ...

Най-замислено премислят.
Еднооко смятат
на хиляда половината,
корена квадратен.
Служат, слушат. ...

По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти ...

Притисни ме в прегръдка гореща
и с целувка дъха ми вземи,
за да дишам с последната глътка...
Как е мъчно да бъдем добри!
Устни впий в плътта белоструйна ...

Нежност струи от очите
и ръцете - горещи - се търсят.
Внезапна спирка в маратона
на амбициите ми,
омайваща дързост... ...

Гостуване
Разстояния, кажи, в живота ни какво са...?
Сърца се жадуват... срещите ни за какво са...?
Пътища ни отвеждат... пътища ни сбират,
душите знаят... душите разбират... ...

Молба
Съмнявай се,
че Слънцето от изток
ще изгрее.
Съмнявай се, ...

Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света - ...

Бодежка, болежка, сърби ме петата,
не мога да схвана защо съм така,
дали ме ухапа комар през нощта,
или ме трънче посече, човече.
Не мигвам, проблеми и нерви ме късат, ...

Не искам да те виждам вече!
Не искам да си спомням, че те има!
Бих искал да избягам надалече
и да забравя думата "любима".
Не ме залъгвай с думата "приятелство". ...

Пролетен букет
Тихият полъх на пролетен вятър
гали косите и мислите ми...
Тръгвам със него - дори да е кратък,
той ще събуди във мене мечти... ...

Позволи ми
Стоя пред теб
и те гледам във очите.
Виждам твоя тъжен поглед,
но ще спра сълзите. ...

Ти вдъхновяваш кожата ми.
Нежно ме галиш, като водорасло.
Мечтая за стъклено видение.
Ароматът на светлината ме гори.
Трептя, като фея. ...

В черно-белите ми спомени те търся...
Там, където истински изгаряхме
и молехме да ни боли до лудост,
за да не можем никога да се забравим.
Помниш ли, че заспивах в косите ...

капаните на рисунки
отделени една от друга
с тънки абаносови рамки
присъствам в диалога
изcтудени кресла ...

Кристалното небе миришеше на течност,
поглъщаше птиците във бяла чистота,
а черното по мене говореше за грешност,
шепнейки - "обичам те" в просипнала тъга.
Жълтото изостри се - във сиво се превърна, ...

Не искам да го играя Жулиета,
а ти мой Ромео, на маскен бал.
Приказвай каквото щеш, Одета
разпери крила, пиши я „отлетял".
Алиса - не, свършиха чудесата... ...

Изтърка ли се лентата?
До край?
Въртиме този филм с години.
Трънливи пътища.
И слънчеви пътеки. ...

Ето, че страхът ме победи,
страхът - да разбереш
какво ми е и колко ме боли...
Беше страх, че няма да си с мен
и от другите около теб ще си пленен... ...

Рисувах две празни везни,
но в едната си чувствата сложих,
а в другата сложих лъжи.
Не очаквах, че равно ще сочат.
Добавях повече чувства, ...

По перваза на жадуваното щастие
стича се илюзия дъждовна...
Пак отваря непрочетените страници
вятърът бездомен. Лист се рони...
Сякаш в друго измерение - въпросите ...

Да спрем дотук - достатъчно се наранихме,
мразим се, омразата тежи,
не стига ли това, че с теб се отчуждихме,
а как щастливи бяхме... от лъжи...
Тежи раздялата - аз още те обичам, ...

Имам нужда от Теб.
От теб Единствено!
Не ми трябва Вятър -
достатъчно ми е
да ме погалиш с ръце.. . ...

В душата й тъжна
струна звъни.
Виола проплаква
някъде в здрача.
Песен любовна ...

Не вярвах в любовта, докато не срещнах теб!
Не вярвах, че мога да обичам така, както обичах теб!
Живеех в лъжа... Сам-сама отхвърлена от света!
Сега не е така...
Срещнах теб! ...