Със полъха на вятъра
отново връщам се при теб,
мечтите ми отвял е той нанякъде,
в сърцето ми топи се късче лед.
Пак лутам се сред спомени, ...

Сбогом, приятелю! Сбогом на теб, с когото отраснахме 40 години. Не винаги заедно... Но винаги един до друг. Деца бяхме, неразделни... Грозният живот ни раздели. И пак имахме време да бъдем понякога заедно... Ти избра своя път, не толкова честен, колкото си мислихме, че ще бъде, когато бяхме невинни ...

Свърши се... Отиде си...
Остана само сянката
от южни мигове
и мъката
на северно усещане, ...

Изпивам част от себе си…
Чашата с течност… не е достатъчна…
Жажда… космос… искам… изучавам… знание…
Листото с дупката, която пробих,
за да виждам по-добре, ...

Както всичко друго в нашия живот и около нас абсолютно чисто и безкористно приятелство няма. Но има дружба, оставаща за цял живот в умовете и душите ни, пазеща живота в нас, даваща ни нови сили. Тя не е перфектна, но без нея нищо не би могло да е истинско. Дори да те премаже с болка, приятелството е ...

Аз ще избягам там, сред тълпата и ще скрия моята мъка чрез тяхната...
Ще плача с техните болки, без никой да заподозре, че тъжа и за моите...
Ще съжалявам заедно с тях за хилядите грешки и за опитите ми да съм студена...
Мъчех се да имам нормален живот като всички останали... Молех се да дойде поне ...

Загубих се в пътеките дъждовни
и вятърно почуках на капчука -
отекна тишина...
Така във мен родиха се капки неволни
и спусна се водопад за разтуха - ...

Лъчът на утрото разплита
кълбото на нощта...
Ще те дочакам ли се питам,
останала ли е сълза -
за радост ...

Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз и ...

Отишла си е любовта
След толкова убийствени самотни вечери без теб,
аз успях да се съвзема и да вдигна глава.
През всичките тези мрачни дни все се питах -
обичал ли си ме истински ти... ...

Подлудяваш ме, с поглед само.
Подлудяваш ме, когато ми шептиш.
Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.
Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.
Настръхвам от допира на твойто тяло. ...

БЛАГОДАРЯ ТИ
Благодаря на Бога, че ме срещна с теб,
че с теб тъй много преживяхме!
По пътя срещахме какво ли не,
но пак достойно устояхме! ...

Воал над воал - наслагани краски,
балон до балон - в разноцветни багри!
Докосват се магийно в здрача,
озаряват светлинката
като намек назаем, ...

Зоопаркът
Какви времена доживяхме ей, хора?
Да си възпяваме позора.
Георги Минчев
Живяха нявга горските животни ...

БЕЗИМЕННО
Докосвах те...
в сатен превърнах пръстите.
Целувах те...
извайвах тялото ти бавно. ...

Аз не съм откачен.
Ти не си откачена.
Но обичам да се закачам
с теб.
Всички са откачени. ...

Какво е любовта? Какво е тя за нас? Тя е най-светлото и красиво чувство, което може да съществува, без значение дали е споделена или не. Споделената ни носи щастие и радост, а несподелената - сладка болка. Животът ни без нея, не е живот, а съществуване.
„Любовта е поезията и слънцето на живота" е ка ...

Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни, ...

Нека
Нека всичко
да отмине,
всичко, абсолютно всичко
и да кажа ...

Без съмнение те са най-известните двамина за всички времена. Най-добрите художници и писатели са пролели море от бои и мастило, опитвайки се да представят загадъчните им взаимоотношения.
Например:
Тя: лекомислена съблазнителница, склонила мъжа си към това, което сякаш е недостъпно.
Той: легендарен р ...

Мечта
Една мечта тъй искрено блести,
една мечта, окрилена от звезди.
На небето се издига от силна вяра
на едно дете, влюбено в своето момче. ...

Защо ми липсваш толкова, кажи?
Защо светът без теб се промени?
Дали виновна съм в твоите очи
или съдбата с теб ме раздели?
Защо си тръгна без да кажеш сбогом, ...

Оставих си сърцето.
Там, на прага.
Между радост и
сълзи, накуп събрани.
Под миглите ...

Мигът един е.
Няма спиране
и няма връщане.
Той тлее в нас,
а ние в него - ...

Красиви думи играят
прескочикобила
по влажни друми.
Стадо бели коне
тича по листа, ...

Ще хвърля тази рокля.
Ти прости.
Не ми отива черно на снагата.
Ръцете ще докосват висини
(със бялото се чувствам по-богата). ...

Защо, когато си обречена, любов,
ти си по-силна и от буря?
Защо, когато си наказана, любов,
омайваш по-силно и от люляк?
Защо винаги, когато литваш, ...

И пак назад.
И пак боли.
И пак сълзи се стичат от очите ми.
Път напред за нас няма.
Време е да си вървиш. ...

Днес отново ми обърна гръб
и пак, неизвестно защо,
смутено потънал във скръб,
със студено и мрачно чело.
От земята очи не повдигаш ...

Позволи да дойде любовта.
Нищо, че я гонят и я хулят,
тя ще дойде като пролетта,
с вихрен порив, като буря.
И не я заключвай в самота, ...

* * *
Отива си приятел.
Трясък на врата.
Ехиден смях и вятър.
Позната самота. ...

Сърцето ми...
Сърцето ми насред дъха си спря.
НяКОЙ влезе в него
... на пръсти
и Го хвана с ръка... ...

Трети ден вали над Бяла черква.
Трети ден съм в доброволен плен.
Старата добра хотелиерка
не простира вече трети ден.
Петър Анастасов ...