В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...

На хеви метъл ритъма (и писъците)
Хиляда дяволи се зверят,
с копитата си рият пръст
и нежен полъх щом намерят,
обгарят го със адска мъст. ...

Не говори! Думите ти няма да ме стоплят...
Замълчи! Залушай се как ридая и се моля...
Прегърни ме! А не - непрегърната да заспивам...
Люби ме! А не - недолюбена да умирам...
Пожелай ме! Тъй силно, както аз те желая... ...

Между два остри камъка
пулсът му спря.
Тихо. Без хрипове.
Червени кожи по пясъка само.
То отлетя. ...

Вървя, но не идвам при теб.
Гледам те, но не те виждам.
Слушам те, но не те чувам.
Чуствам те, но не те обичам.
Сред пепел от лъжи ...

Рефренът на времето
Тишината шепти сред листата.
Мистично клокочи реката...
На пръсти промъква се вятърът
пее песен далечна, позната... ...

Някой веднъж ми каза, че светът бил малък. Живели сме били в един град. Дори някога сме били приятели. Близки приятели, ми каза, дори сме били женени. Това ми се стори илюзия, казах му аз, че това е лъжа. Но той отрече, дори сме имали щастлив брак. И две прекрасни деца, ми каза той, че сме имали. Жи ...

Връщах се... Усмихната, безгрижна, заредена. Връщах се в България.
Хубаво ми беше в Гърция. Бели плажове, чисто море, хубава кухня... Пълен релакс. Чак не ми се прибираше. Шофирах и си тананиках някаква глупава песничка. Свърнах от главния път по табелата. Защо? Знам ли? Щеше ми се да се разходя още ...

Изгубих се - всяка клетка в мене изчезна;
разтворих се във времето и страстта си най-омразна!
Бог ще ми прости, аз на мене си - едва ли!
Ад ще ме гори, а очите за живот ще бъдат жадни.
Нозете си ще изгоря, ...

Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея ...

Високи върхове, заснежени.
Под тях - свежа борова гора
до тучни поляни зелени.
Докосната от Бога земя.
Слънцето намира към теб път ...

*посветено на една поетеса (( http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=113745 ))
Знаеш ли, незнайна поетесо -
очите ми в очите ти горят.
А точно те - очите ми - къде са?
Някъде дали ще заблестят? ...

Накъде ли е тръгнал този свят?
Стоя и съзерцавам света. И себе си в него. И всички останали. Минало, настояще, бъдеще... По какво си приличат? По какво се различават? И има ли изобщо нещо ново под слънцето?
"Светът се променя!" - ще кажат някои.
"Светът е различен от вчера до днес!" - ще потвърдят о ...

Във всичко вложи ли човек сърце,
осеяно влияе божествено лице...
Дариш ли обич и дела красиви,
и мир даряваш, и дни щастливи...

Капка по капка изтичаш сигурно по мен
от самоединство на... на хиляди отделни думи,
толкова неузнаваемо ще бъда променен -
остатъци с неизвестни рисуват образа ми.
И най-голямата от всичките е тя - ...

Опитвам се да летя
в небе от пъстроцветни думи
дори и без крила,
но окъпана от звездни струи.
Опитвам се... ...

Светът се сви в черупката на орех
и стана някак непривично тх.
Когато си отиде, се помолих
сърцето ми да може да прости.
И да забрави как започна всичко – ...

За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...

Целуни ме страстно, силно, нежно
или въобще не ме целувай!
Желая те със цялото си тяло,
сега, във таз минута.
Направи го ти сега, веднага, ...

"Музиката"
Една страст в мен шепти.
Ден и нощ не спи!
Мелодии най-различни,
понякога дори и романтични. ...

Принцесо малка,
истинска ли бе
ти или сън
лъжовен, който
така ме нарани, ...

Дори на моя празник бях отново сам
и хвърлях въдицата си в реката на живота,
улавях златни рибки и ги пусках
с желание едно - да срещна твоя поглед.