Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
383.4K resultados

Nikola Vaptsarov - Belief 🇬🇧

Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея). ...
6.4K 3

Така уморено е днес 🇧🇬

Така уморено е днес,
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
1.1K 1

Препоръки за пътуване с автобус през лятото 🇧🇬

Препоръки за пътуване с автобус през лятото
За предпочитане е по-светло облекло. Така, ако не сте сигурни, че няма да ви забележат, то всяко допиране до случайни повърхности, не толкова добре почистени, личи върху дрехата и неволно привлича различни погледи... Още по-добре, ако имате малка пъпчица, ...
1.5K 4

Да убива като нежност... 🇧🇬

Искам да обичам този мъж.
Нека ме боли до непотребност.
Трудно да привиквам с мисълта,
че ме лъже. Както лъжа тебе.
Нека ме удави без потоп! ...
1.8K 30

"Не за вражда - за обич съм създадена" - "Антигона" 🇧🇬

"Не за вражда - за обич съм създадена" - "Антигона"
Човек се ражда от любов и за любов, а тя е всичко. За да можеш да обичаш, ти трябва да се отречеш от злото, да отречеш неправдата и да заживееш с истината. Трябва да отвориш сърцето и душата си за другите, защото само така любовта ще пребъде в твое ...
9.6K 1 2

Последен танц... 🇧🇬

Нощ. Звезди. Луна.
Полъх на отминало време...
Улица. Смразяваща тишина.
Слели се в едно - танцуват мъж и една жена...
Сгради. Улично платно. ...
1.2K 2

Главната буква на Христос, Сталин и Хитлер в България 🇧🇬

В произходните от латинския езици християнският Бог (по подразбиране универсалният Творец на живота) обикновено се изписва с главна буква. Изрично граматическо изискване затова не съществува, но традицията се е превърнала в неписано правило. Принципната логика на главните букви в писмения език като ...
2.3K

Неугасваща душа 🇧🇬

Вън вали ли, вали,
а студ пронизва сърцето ми.
Кой ли ще стопли душата?
От очите да избърше сълзата.
Усмивката да върне на лицето, ...
1.3K

Един въпрос... Има ли утре? 🇧🇬

Изгрява слънце, а няма утре…
Всичко се върти в мъглата…
Пеперуди бели, затворени в кутия, вътре…
Искат да докоснат светлината…
Виелица от чувства в съня… ...
617 1

Сонет № 5 🇧🇬

СОНЕТ № 5
Стиховете пламват с другите архиви.
Часовникът не бие с моето сърце.
Ти беше само моя Дива.
Отлитна като духнато перце. ...
662 2

Докосни ме... 🇧🇬

Макар не докоснала твоето тяло,
аз го желая така,
сякаш съм го докосвала цял живот.
Макар не виждала твоите очи,
аз ги търся ...
849 2

Без ресто... за сбогом 🇧🇬

Не искам да ви бъда вече утеха.
До днес съм.
Бяхме до тука.
Не искам да знам... И
за вашите чувства. ...
1.3K 23

Натрапници 🇧🇬

Глупостта ме заразява
с клишета необмислени.
Отречени под списък,
предварително.
Предъвкани и заклеймени. ...
850 1

Стрък доброта... 🇧🇬

Стрък доброта
сред клоните злоба,
лист любов
в короната на живота!
Капка щастие ...
1.1K 4

Завръщането на Кай 🇧🇬

Изстрадах те. В съня си те изваях.
Деня започвах с мисълта за теб.
Очаквах те в безумие отчаяно.
Политах в пропаст. Давех се в небе...
И ти дойде! И беше тъй прекрасен ...
1.6K 10

Звукът на смъртта 🇧🇬

О, съзрете изяществото на смъртта,
безмълвен полъх, сурова самота.
Мъртвецът веч почива за вечни времена,
утеха той намира, казва: "сбогом, суета!"
Но чуйте как цигулка тихичко шепти, ...
1.5K 7

Някой ме обича... 🇧🇬

Докосна ме...
пламъче
от топлите мисли
на тихия залез...
кротък ...
1.8K 58

Границите на моя език са границите на моя свят - Витгенщайн 🇧🇬

Витгенщайн не открива топлата вода. Хората отдавна правят разлика между: "Мисля, следователно съществувам." и "Козата си сака пръч." Още повече, когато половината българи носят български имена, а другата половина се казват Зюбюл или Ахмет, ставаме много чувствителни на тази тема. С лека парифраза ци ...
9.3K 1

Май 🇧🇬

Седя,
лежа
или
седя?
Полегнала съм ...
818 4

Нежен полет 🇧🇬

Поглеждам към синьото небе -
небе без облаци, чисто и ясно,
само слънцето грееше
с ослепителна светлина.
В неговите лъчи отрази се свобода - ...
1.5K 4

Безкрайно езеро 🇧🇬

Безкрайно езеро,
мълчаливо небе,
прозрачна капка
пада във водата на безкрая,
утихва и се слива ...
1.2K 3

последно... ни няма 🇧🇬

Среща последна след очакване сладко,
усмивка нежна, макар през сълзи,
сбогуване тъжно, дори и за кратко,
което за дълго в нас ще тежи.
Прошепваш ,,сбогом'' и си тръгваш в мрака, ...
965 2

На изгубената любов 🇧🇬

На изгубената любов...
Помниш ли?...
Ти помниш ли онази пейка,
дървото тъжно и Дунава красив?
Ти помниш ли, че бяхме двама ...
1.1K 1

* * * 🇧🇬

на покойната ми майка
Три светещи
луминисцентни лампи.
Човек със снежнобяла роба
надвеси над мен - ...
981 7

В безименната паст на тишината 🇧🇬

Зова
погубените
спомени -
дървото пази
в сянката си тайни! ...
891 9

Егоист 🇧🇬

Егоист
Посвещавам го на истинската принцеса...
Която е винаги до мене... Звездичката ми...
Кажи ми, мила, дали съм егоист?
Че искам преди теб да се спомина... ...
1.6K 20

Среща 🇧🇬

Търся те... Изгубен във безкрая,
вървя по твоите следи далечни.
И сигурен съм, че те има. Зная...
Понякога мечтите ни са вечни.
Намирам те навсякъде, във всички - ...
1.1K 11

той 🇧🇬

VІІІ глава
Не беше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе сплъстила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкавите все още бяха дълги. Родителите често му купуваха ...
1.5K 1

"Шаячната правда" 🇧🇬

Една случка тези дни провокира в мен въпроса - дали наистина (ама съвсем наистина) искаме да бъдем щастливи?
Можете ли и вие да помислите за малко?
Човекът е любимо дете на природата, а той се отнася към нея като към мащеха. Но само това, което дава тя е без корист. Не съм еколог и не мога да предст ...
1.8K 1

Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...
1.5K 2

* * * 🇧🇬

Вятърът не ще продуха
ни сърцето, ни душата
на злодея в пусто наше,
злъчно време.
Тази мисъл през ...
651