***
Отново протягаш ръцете си...
И аз отново треперя.
Не от страх, не от вълнение,
а от гняв към теб - ...

Той мачкаше думите. Често избираше
най-калните и най-пиперливите.
Раздаваше ги на осемте си жени.
И за деветата няколко скриваше.
Друг път галеше думите. Като агънца. ...

Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...

Глухо пада сълза в огледалото
и потъва в потайни дълбини.
Аз усещам как пропуква се цялото
и поема към други ширини...
Ако можех аз отново да бъда с теб, ...

С бързи стъпки идва пролетта,
и всичко цъфва все по-ясно –
отгоре всички са лайна,
а отдолу овцете бавно гаснат!
Че горе са педал до гей - ...

Как искам да съм с теб на онзи кораб,
когато вятърът в косите ти играе
и се разтила през очите ти простора,
а погледът ти от искрици пари.
Как искам да съм с теб, когато дишаш ...

посветено на близките ми
Не се щадях,
за миг не спрях,
в живота свой
аз изгорях. ...

Прости за моето вяло необичане,
щастлив си в своето незнание,
в мен няма обич, само безразличие,
друг диша в моето съзнание.
От чувства силни не изгарям, ...

Върхът ли е целта ми на живота
или е пътят, водещ ме до там?
И прав ли е Конфуций*, щом с охота
поемам този път отново сам?
И колкото е труден - по е лесно ...

Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...

В Луната с втренчен поглед се взирам и
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта. ...

Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна. ...

Ангелите стачкуват.
Крилете им били засечени.
Наложило се да ги перат всеки ден
- толкова мръсотия срещали по пътя си.
Затова сега са придобили жълтеникъв оттенък. ...

Тези малки човечета - хектопаскалчета,
всяко паскалче - подобно на ангелче,
дружно високо в небето летят -
спират мъглите и връщат дъждът!
Ако са много - например хиляда, ...

„Студена и различна си тази нощ,
нима вече в теб промяна е дошла?"
Въпросът твой ранява, като с нож,
не си ли спомняш, че ти я пожела?
„Не искам да говорим, не и сега... ...

И все по-често дебнещото време
настила сняг в очите уморени,
опитва се страхливо да отнеме
искрицата в пулсиращите вени.
И все по-често нощите са будни, ...

КРЪЧМАТА - НЕОБЯТНА ВСЕЛЕНА
Димна кръчма - Небе мъгливо;
Съзвездия от цигарени пламъчета;
Празните халби - Отворени клъстери;
Тежък джаз - Космическа музика; ...

Не я откъсвай, синко,
ще боли!
И нея ще боли,
и тебе също.
Порадвай и се, ...

Нека огънят ти гори по-бавно...
Не догаряй...
Нека поривът да е сляп, но предан...
Не потушавай...
Нека няма грях непростим... ...

Те - сестрички са крилати,
с ножички са опашати.
Есен дойде ли пак тук,
тръгват всичките на юг.
Черно-белите сестрички ...

Да вярвам ли на думите,
че още мислиш за мен?
Да вярвам ли на сърцето ти,
че иска още мен?
Да вярвам ли на всеки поглед, ...

Любов?! Не искам за нея аз да чувам,
болката ми стига без това.
Защо на чувствата си да робувам
и да се давя във тъга!?
Не, сега искам да живея ...

Сърцето ми е меко,
затуй душата боледува,
навънка стъпвам леко,
че разумът ми се страхува.
Сърцето ми е меко, ...