Мечтите ми рухнаха смирени,
покрити от прах и безмисленост,
мечтите, загубени в нищото,
изгубиха всякакъв смисъл.
Мечтите, в сълзите изронени, ...

Ти мислиш – тя не ме харесва.
Ти мислиш – тя се подиграва.
Ти мислиш - и да ме привлича...
ще й се носи лоша слава.
Нахално влезла във съня ми, ...

Заблестя асфалтът,
аз се измокрих от дъджа...
няма да се връщам в мократа кола,
все едно - нека си вали -
изпуснах трамвая ...

да
си
просто
наблизо
блажено ...

Не виждам светлина
откъм приятеля.
Не е отворил пътната врата,
а само крайното прозорче...
Вентилаторът ...

Копнея за теб отново и отново,
но знам, че ти си само един спомен,
към който не, не трябва да се връщам,
но дълбоко в мен знам, че още те обичам.
Аз исках само теб, ...

Какво ще кажеш,
да бъдем различни?
Всичко покрай нас да заблести.
Лунен прах в косите ми пенливи
да грее както някога, преди! ...

Не е любов това. Не е любов.
Но сърцето в мен не спира да прескача.
На минутата на твоя сетен зов,
останах насаме със здрача.
Останах насаме със този свят - ...

Виновен е! – някой в мен крещеше. –
Не го обичай, не тъжи за него,
на самота те той обрече.
Мрази го! – не е заслужил друго.
Виновен е! – някой в мен крещеше. – ...

Станах и тръгнах към залеза,
заслепена и нечуваща суетата около
себе си,
оставих оръжието,
примирих се със самотата, ...

"Апо аврио" - От утре
Не си мисли, че няма време. Не бързай, остани
и жално,жално сега на мене "Обичам те" кажи,
дори и да не искаш ти, защото
Апо аврио ще съм друг и отново на ум ще реша. ...

Лицето ми е маска,
красива, порцеланова,
добре прилепваща,
всичко скриваща.
Лицето ми е прозорец, ...

За всичко си виновен само и единствен ти,
виновен си, когато с падането на нощта
стоя и с няма болка безсънието ми трепти,
когато броя сълзите си с обречено наведена глава.
Когато дръпна с всички сили стрелата ...

Там, където свършваш ти...
Построенa в храма на твоите мечти,
аз ти завещавам...
себе си - всичко в мен ти принадлежи...
аз ти обещавам... ...

Да бих могла
Да бих могла да бъда Слънце,
всяка сутрин да те галя с лъчи...
Да бих могла да ти дам любов, дори зрънце,
да се оглеждам в твоите очи... ...

Идно ми й пролетну. Пучти шъ цъфна.
Тривичкъта зилену ми съ смей.
Ветрецът кату кучи мъ поръфна.
В нибету - слънце кату полюлей.
Идно ми й никакву, неадекватну. ...

За тебе ще танцувам тази нощ, Раджа.
В притихналата зала, стражите ти сикхи,
трапезата, свирците, цялата тълпа,
ще се стопят. Оставаш само ти, сред всичко.
За теб ще нарисувам изгрева над Ганг, ...

Съдбата срещна ни отново след години,
сега големи сме, не сме деца,
и чудя се къде е любовта отминала,
дали живее още в нашите сърца.
Дали отново с теб ще се обичаме? ...

Оня ден, гледайки телевизия, отбелязах как водещите на сутрешния блок се развилняха на една песен. Румънска била. Чалга при това. Страхотийка. Странното беше, че през целия ден, който каквото и да ми кажеше, в мозъка ми реагираше първосигнално едно "малееееееееееееееее". Само това бях запомнила. Хм, ...

Навън вали. Искаш ли да ти разкажа приказката за дъжда?! Не си мисли, че това е само благодат, която напоява майката земя. Всяка капка от него е съблякла дъгата и всяка носи в себе си нечия съдба.
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува ...

Колко кратко живеем - миг от вечност,
малка песъчинка от дюна.
И се мислим за безкрайност.
И за нещо повече от времето.
Смятаме, че ще доживеем до мига ...

След като се опиташ да изчетеш трудовете на всички велики умове, които са се раждали и умирали на този свят (тук-там спестяваш усилие и разчиташ на преразкази на твои приятели), е твърде вероятно да бъдеш споходен от странното усещане, че единственият текст, който би те изненадал, е този на собствен ...

Поглеждам те, но ти си тръгваш,
изчезва сянката в нощта...
В гърдите ми сърцето тръпне,
но си запазвам гордостта.
Сълзите ми напират силно, ...

Когато любовта си отива
и надеждата в тебе умре,
болка пареща само прелива,
спрял живота, безмълвно преде.
Блясък липсва в очи натъжени, ...

Пригласяше последен гларус
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.
От срам луната се е скрила ...

Аз се разболях от хрема
и не влизах в интернет -
вирусите да не тръгнат
по компютрите навред!
Ако всички хора бяха ...

Душите на самотните китари,
които върху белите скамейки,
засмени дългокоси мускетари
прегръщаха под върбовите вейки...
сега се лутат в ъглите на времето, ...

Чисти капки от любов събирах,
всяка, носеща една история,
любови много раждаха се и умираха,
на капки радости и капки болка...
Река голяма трябва да преплуваш, ...

Следи от вино, впити в мойте устни.
Неизживяна следа.
Следи, прошепнати на ухо.
Следа на изживяното минало.
Ах, как ще докосна следата. ...

Трептене задимено,
крещене спотаено
преплитат се,
едно друго изпиват се.
Път й проправят... ...

На Augenauf - Джани
Ще изкачваш върхове -
горди, със небето слети.
Ще те брулят ветрове,
ярко слънце ще ти свети... ...

Клоунът пак се спъна.
Смейте се!
Под маската струят сълзи.

Защо потъвам в твоите очи,
примамливи и нежни?...
Чувствам нежност... страх и топлина,
дори когато теб те няма... има празнина!
Любов ли е или илюзия... измама! ...

Запуших порите на слънцето с тъгата си…
Забравих даже как целуват римите…
Замръзна и душата ми…
Откъснаха се струните…
Изгасна топлата камина на сърцето ми… ...

ЦИГАНСКА ПРОЛЕТ
хайку
Дим от пура и
боси стъпки по груба дъсчена веранда.
Мъх по изоставените керемиди. ...

В света прекрасен и спокоен
имало двама смъртни врагове.
И двамата били страхотни,
но воювали от векове.
Онзи готин Рап и Метъл ...

Път
(от живота към смъртта!?...)
Раждаш се. Първа глътка въздух. Вдишваш и... душа... После тръгваш... Важното е да не спираш... И накрая пристигаш, където трябва - в блатото, в океана, сред звездите... (от теб зависи...) Това е един живот - от началото към (без)края... Не търсиш, не ти се пада, зас ...