КОРАБЪТ НА ЩАСТИЕТО
На щастието кораба очаквам!
Пристанище ли търси всеки ден?
Ще пусне котва във сърце голямо,
намерил пристан в свят студен. ...

Откраднати сетива
Стоя скована в ъгъла на тясна стая
и чувам как сърцето ми напрегнато бие.
Дали съм жива или мъртва, Господи, не зная,
диханието страшно като че ли вие... ...

Самотата полепва по дланите
като синя мъгла преди здрач,
потаила в сърцето си раната,
аз в пространството чувам, че плачеш.
Нека слънцето грейне отново ...

Инстроментална композиция ,на която и прилягa текст -)))) кой ще го напише???

Ведно със моята, отлита във Всемира
една душа, по-чиста от кристал.
Ведно със моето, едно сърце умира...
и ражда се от лепкавата кал.

През прозореца отвън е януари,
неусетно настанил се в моя двор
и засипа каменни дувари
с пухкав сняг от снежния простор.
Пак пречистен за начало ново, ...

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

Обзе ме тихото безвремие...
Забравих болката за малко,
пак запях!...
И плахо поглед мек,
изпълнен със копнение, ...

Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...

One Republic - Come Home lyrics
[Verse 1]
Hello world
Hope you're listening
Forgive me if I'm young ...

Someone to see
That's all I need
Somebody to be
Somebody to be
Somebody to be ...

Empty Rooms
Loneliness is your only friend.
A broken heart that just won't mend
is the price you pay.
It's hard to take when love grows old. ...

Липсваш ми
като вълната на брега,
като пробуждане в кошмарен сън,
като крило на птица,
като дъжд ...

На ръба
Брои часовете,
светът си отминава.
Празни са ръцете,
след него нищо не остана. ...

Имаше две маски, там в онзи магазин – колко красиви само бяха. Казваха ми, че са от Венеция и са творени от порцелан и сребро. Гледах ги като замаяна всеки ден. Едната бе усмихната, а другата тъжна – точно като в театъра. Копнеех за тях и си ги пожелавах за всеки рожден ден, за всяка Коледа. Ала те ...

Прекалено много заприличах на него.
И за теб сега нямам сили.
Твърде много съня ми простена,
не намирам думи за тебе, мили...
Прекалено много дадох на него, ...

Вярвай ми,
защото чувствата ми към теб са искрени.
Ела с мен далеч от този
град студен -
да усетим уханието на цветята, ...

Изпих бутилката на спомена
със виното на мойта самота.
И плача аз и те желая лудо,
но ти си с нея пак в нощта...
И на иконата се моля силно ...

Със дядо двама,
ведро ненадеждни
за кипналия свят около нас,
излъхвахме най-явна безметежност –
той със цигарата си вечна, ...

Една самота. Тя бавно изстива,
когато е в образа смазващ на стая.
И още една. И двете се сливат,
прегръщат се нежно. Умират накрая...

Ела да се разтворим в хоризонта,
два слънчеви овала сме,
потапяме се с котвите,
дълбоко е и там
сърца с корали плетени ...

Обичам те! Обичам те! Обичам те!
И сякаш раждам се отново аз.
Обичай ме! Обичай ме! Обичай ме!
И нека щастието бъде с нас.
И нека да изкачиме тъгата ...

Плаче споменът
на рамото на мечтата,
че е забравен...

Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист... ...

Силен дъжд от небето се излива
и сякаш ей така отмива
пороците на сивия бетонен град,
пренасяйки го сякаш в друг свят.
Подай ръка и ме последвай ...

Как да забравя тази обида,
как да простя твойте лъжи,
как да те обичам, когато сърцето ми кърви?
Това ли заслужаваше това сърце
или ти постъпваш така със всички, не можа да разбере. ...

Душа на безследно изчезнал
Познавах един човек - бездомник. Между два блока имаше тясна улица с една единствена пейка, на която той нощуваше и въобще живееше. Много хора го подминаваха щом го погледнеха или изобщо не го забелязваха. Просеше, но не крадеше. Бе благодарен на всеки, който пуснеше по ня ...