Тя мистерия е на света.
Всичко е - животът и смъртта.
Днес ти дава приказни мечти,
утре те оставя със сълзи.
Тя живее с птиците, ...

Разлиствам греховете си. В маслинено зелено. Сутришната ми кашлица се засилва... Всяка сутрин се будя с аромати - днес беше прясно окосена трева.
Мармаладови тръпки се гонят по кожата ми и оставят сладки петна. Като гъделичкане по ходилата. Или шепа кипяща роса.
Утрото се разлива в мен на талази. И ...

Не съм съгласна!
Не е любовта
невзрачна дреха - втора употреба,
че да я пращаш скорострелно сред прахта
на паметта си, като спомен непотребен... ...

Ти тръгваш си вече, ръка ми подаваш,
щастлив беше с мене, нали?
Да, зная добър си и пак утешаваш,
не спирай, не спирай, върви!
Побързай, че другата вече те чака, ...

Когато мъка гърлото ми стяга
и иде ми от ярост да приплача,
и няма накъде да се избяга,
щом хърка сит в леглото ми палачът;
когато от прехапаните устни, ...

Колко нужно е да се обичаме,
за да докажем любовта си?
Нужно ли е в Бог да се вричаме,
за да покажем смелостта си?
Обичаме ли дълго време, ...

TOKIO HOTEL-Hilf Mir Fliegen
Ich bin hier irgendwo gelandet
Kann nicht mehr sagen, wer ich bin
Hab die Erinnerung verloren
Die Bilder geben keinen Sinn ...

Iron Maiden - Childhood's End
I'd sail across the ocean
I'd walk a hundred miles
If I could make it to the end
Oh just to see a smile ...

Tи си огън, стаен в шепа
шепот на вятър в листата на... бук.
Полъх замаян, нежен и страстен
златен прашец от летен копнеж.
Aко ме помниш, ...

Нека се слеем в мрака безплоден,
нека родим се в миг красота,
да създадем нов свят еднороден,
забравили страх, свян, самота.
Нека докоснем дните безцелни, ...

Веднъж се учим да обичаме,
да дариме радост ден по ден.
Веднъж с любовта се раждаме
и до гроб оставаме в неин плен.
Когато вече остареем, ...

Самота
Сред много хора, а самотен,
безкрайна мъка тлее в мен
лице студено и сърце сломено -
не ще дочакам следващия ден! ...

Разбирахме се с устни и усмивки,
в началото, когато любовта
ароматизираше завивките ни
с шоколадова канелена кора.
Под погледа ти се разлиствах, ...

Тишина, спокойствие, тъмнина на живота, една съдба, в която живеем, която преодоляваме различни качества от живота, при добро и зло при тях човекът се учи от трудности и какво наричаме щастие, но най-вече животът учи на възпитание. Възпитанието на един човек, който се е учил в добро и зло, независим ...

ЖИВОТ
Тържища и пазари откриват днес
за съвест и погром
обидени ний плащаме с надежда
на дявола в разгром ...

НЕ МИ ОТНЕМАЙ
Не ми отнемай
малкото,
което имам -
твойта обич, ...

Там, където слънцето залязваше на изток...
Сред хълмове величествени и неземни,
във тайнствени, забравени земи,
където и да минат сто години,
то нищо няма да се промени. ...

Не искам да заспя. Сънят е страшен,
защото ме затрупва с красота.
Усмихва се и дърпа спусък прашен,
уцели пак - кърви реалността.
Не искам да заспя. Сънят е зрънце, ...

Кървав ли е моят спомен... питаш?
Кървав ли?!... - Безкръвна съм; отвътре!
Искаш да събудиш в мен живота
на отминали отдавна, в шепоти неща.
Няма да се върна на Голгота... ...

Наредих ви на релсата, да.
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно, ...

Посветено на Калоян
Не искам повече да съм сама!
Думите безсилни са сега!
Защо остави в мен да вали
дъжд от горчиви сълзи? ...

Желание
за есен
и падащи листа.

Има ли днес хора, носещи донкихотовското у себе си?
Е С Е
Дон Кихот - герой невероятен, устремен, борбен, величествено достоен и непреклонен. Носещ оптимизма на своето време и полъха на силната и непоколебима вяра в справедливостта и добротата. Силният характер го прави непреклонен и актуален и днес ...

ЕДНО е крехкото, човешкото сърце.
ДВЕ - душите ни, но слети във едно.
ТРИ - сърце, душа и чувства, взети заедно.
ЧЕТИРИ са половинките, преплетени в кълбо.
ПЕТ (и много повече) - целувки от любов. ...

Тя е там, някъде в мрака,
тя е там, стои и ме чака,
сълзите се ронят ден подир ден,
но не потушават тъгата във мен.
Знам, че някога ще дойде мигът, ...

Понякога ми се иска да крещя!!!
Дали защото непрестанно се лутам около един- единствен „основен проблем"... дали защото не преставам да мисля за едно-единствено нещо - не знам.
Възможно ли е щастието да бъде изключително сложна ключалка, към която всеки трябва да се нагоди, да влезе в някакъв строго ...

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,
за който само Адът е лечение.
Аз идвам като знак. Преди умиране.
Пълзя като некроза в твойте вени.
Аз идвам остро. Като аутопсия. ...

>>>
>>>
>>>
>>>
>>> Бутнах по-силно ...

Наужким ще се нанеса
по тялото ти,
сгушено в хармония:
защото знам –
ръцете ти ще унесат ...

Душата ми е празна чаша
без теб.
Гърдите ми са кух съд
и мъртва птица е сърцето ми
във тях - без теб. ...

Мисля си за куклата.
Която ти ми подари.
Която аз обичах.
Повече от всичко на света.
И повярвах в любовта. ...

О, Учителю, прощавай -
не знаех, че това си Ти.
Смили се Ти над мен, аз съжалявам -
искам с Теб отново пак аз да се рея
във Вечните Ти Истини. ...

С теб се срещнахме случайно и влюбихме се двама,
пожелахме да сме заедно и да не срещнем повече измама.
Повярвах аз във твойте малки блестящи очи
и се отдадох изцяло на това, което и в двама ни гори.
Обичам те, мили, вярвам във теб, ...

Седя си в офиса и гледам. Отвън лед, вътре пак лед, погледът на колежката - и той лед, изобщо ледена история. Единствено ме топли мисълта за обедната почивка, а тя - далече. Ако го нямаше радиото, щях да чувам пулса на колежката. Гледам и нея. Представям си как сме на самотен остров, не много голям, ...

Спомените за отминали дни
нахлуват във тебе
и се борят –
аз го виждам в твойте очи.
Излизат на екрана мъж и жена, ...