Усмивка за непознат
Навън е тъжно и мрак витае,
нощта тъй бързо спусна се в съня!
Звезди изгряха, дъждът ухае,
пей и ти, намокрена трева. ...

21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад. ...

21. 09. 2007 г.
Искам да избягам,
искам да се скрия,
от опасността
тебе да открия. ...

Той и тя
Той е сам,
сам сред тишината
в една безлунна нощ
и ето, наказва го съдбата ...

Кажи ми какво цвете да бъда,
дали да съм роза червена,
страстна гореща,
дали да съм любов споделена
и още нещо, ...

Ела на моя бряг
премини вълшебния мост,
ела в моя свят
като специален гост!
Чакам те и пясъкът е топъл, ...

Вървя по пътя си, вечер е, тиха, свята, пея песента си, песен на един самотник, сам,
нежелан. Тъмната улица, домовете по нея и хората в тях със собствените си съдби,
живеещи, обичащи, мразещи и тлеещи в живота. Пея за тях тази нощ, самотна
цигулка е в ръцете ми. Не свиря на нея, защото не мога. Наме ...

Времето играеше драма
с костюми и лица непознати,
с декори, покрити с тъга,
на сцена от шарени плочки,
потънала в гъста мъгла. ...

Не искам да плача, но уви, нарани ме ти.
Не искам да страдам, но няма как да изтръгна сърцето си.
Не искам лед, а топлотата, която усещах
от лъжливи думи, размътвайки моята глава.
Наивница голяма съм, за да повярвам в любовта, ...

Ето го. Посърнал, пребледнял, отпуснал безжизнено ръце. Лежи на предсмъртно легло, а колко надежда блести в зениците му. Очаквайки НЕЯ, както я е чакал цял живот. Изгонил е всички от стаята, защото иска само НЕЯ. Чуват се стъпки. Някой се спира пред вратата. Вратата се отваря и влиза Смъртта.
- Здра ...

Невестин камък *
Стаята - топла, уютна...
И чайникът ври...
Отварям вратата, пристъпвам...
Затварям очи... ...

Artist: Within Temptation
Album: The Heart of Everything
Song: What have you done
Would you mind if I hurt you?
Understand that I need to ...

(Bonobo - Beachy Head)
Добър ден, казват хората, довиждане, казват хората, понякога са толкова предсказуеми и скучни хората, особено когато говорят, говорят, говорят, но говорят само и само, за да запълнят пространството с нещо, без смисъл и полза за когото и да е било…
да оставиш хората да говорят… ...

Самотна
плачеща върба...
И ние с нея.
Есен,
капеща коса ...

Понеделник: Отварям очите си и що да видя?! Теб те няма, тръгнал си преди миг. Пътуваш в нощта!
Вторник: И днес те няма. Пристигнал си вчера там и те няма до мен! Дали си спомняш вчера сутринта?! Мен...
Сряда: И днес те няма при мен... Пуста му работа... Започна да ми липсваш, всъщност липсваш ми от ...

Плача...
Сълзи се стичат по лицето ми.
Страда моята душа.
Без тебе времето е мрачно,
когато ти не си до мен. ...

Далеч си ти,
далеч от мен,
мечтаех да си близо,
но не си.
Защо съдбата ...

Листата падат по зелената трева,
килими шарени лежат.
Каква прелест и красота
на земята те редят.
Птиците заминават си оттук. ...

Ти и морето сте като две сестри
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.
Ти и вятъра сте като две бури ...

Аз прониквам в нощта -
с нея се сливам,
в тъмни пастелни цветове
се разливам.
Какво съм аз? - ...

Ако утре съдбата почука и каже, че търси ме мен,
ако утре съдбата помоли душата ми да и продадеш,
ако утре съдбата е тука и гледа те право в очи,
ако утре съдбата те пита: "Продаваш ли я, за колко, кажи?"
Тогава ти ще ме продадеш, в ръцете нейни ще ме поставиш ...

Далеч си ТИ сега от мен във тоз живот,
какво направихме със теб, че таз любов
превърна се във прах,
къде отидоха мечти,
всичко си замина с теб! ...

Мразиш ли ме, Любов, че съм тъй различна?
Мразиш ли ме, Любов, или още ме обичаш?
Мразиш ли ме, Любов, че не те разбрах?
Мразиш ли ме, Любов, че живота заради теб пропилях?
Ще ме мразиш ли, Любов, ако днес си призная? ...

Tрябва да понасям всичко
и да получавам нищо,
трябва да си нося кръста
и да ме сочат с пръсти,
защото аз избрах сама ...

Отидохме в Чернобил (на екскурзия)
да видим какво е родил (чрез еволюция).
Разхождахме се из една гора (Цецо го отнесе лиана),
отнякъде избръмча муха (изчезна и Димана).
Излязохме в поле красиво (със цветя) ...

Не ме обичай. Вече няма нужда.
И мразена се чувствам пенелопно.
Итака не прощава за събуждане.
Итака е постеля за самотни.
Надеждите ми станаха на станове. ...

Между отминалите спомени
се забавлявам, без да помня много.
Отминалото ме влече -
как мога да избягам аз от него?
Не ми е интересно да съм тук, ...

1.
Успях над сенките да се издигна,
и силно виках и напред вървях...
със Вятъра политнах
и към Вихъра аз плаках с писъци… ...

Сребърната вода.
В едно далечно кралство живял крал, на име Франк, с тримата си сина. Най-големият - Азул, бил кльощав и висок, но много грозен. Брат му Стефан бил с две години по-малък от него, но не отстъпвал по-грознота на Азул. Той пък бил дебел и нисък, вратът му бил издут, а ушите му били толк ...

Булевардно те познавам
от утробата на майка си,
когато всичко беше синьо
и разлято.
Надничам с теб, ...

11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен. ...

18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано. ...

Пусни ме да си ида,
освободи сърцето ми.
Остави го да излекува само
раните от нашата раздяла.
Вярва, че ще успее, ...

Отиваш си.
Отиваш си, след тежката буря, преминала през живота ми.
Отиваш си, а след теб остава само мъка, тъга и нажелани спомени.
Отиваш си, но вратата отново отворена оставяш. И защо?
За да се върнеш пак и живота ми за секунди да преобърнеш? ...

30. 10. 2006 г.
Събуждане! Енергия! Агресия! Начало!
Желание за власт. Предчувствие за мощ!
Жажда за победа.
Непоносимост към търпимост! ...

Обичам те.
Защо най-после не ми го кажеш?
За най-накрая не ми го покажеш?
Защо?
Докога ще те чакам денем? ...

Петък срещу събота
Разтърквам очи в тъмнината...
Сега те не ми вършат работа.
Усещам те само с душата -
добре дошъл си ми в събота! ...

Затишие...
И вятърът повярва даже,
че ще мълчи небето следобяд.
Че слънцето ще се покаже,
когато думите с изтръгнат хлад ...

Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизве ...

Виждам те, а не мога
да те докосна.
Чувствам топлината ти,
но съм все така
скован от студ. ...