КЛАДА
МОЯ СТАРА, ПРА-СТАРА ЛЮБОВ,
МОЯ ИСТИНА МЛАДА,
БОГ Е СЪДНИК СУРОВ -
ТИ СИ МОЯТА КЛАДА. ...

МОЯТ КРЪСТ
ВСЕКИ САМ СИ НОСИ КРЪСТА.
МОЯТ КРЪСТ Е МОЯ ГРЯХ
В МИСЛИТЕ ДА ТЕ ПРЕГРЪЩАМ,
УМИРАЩА ОТ СРАМ И СТРАХ. ...

Нахални са очите ти и неподвластни.
От мене пият всяка капка жадно.
Като виното, пенлива съм в устата ти,
разсъбличам всяка тайна бавно.
Горещи са ръцете ти и парят, ...

Всеки ден започва с теб,
събуждам се със сълзи на моите очи.
Сърцето ми превърна се в лед,
но част от него не спира да гори!
Всеки ден си спомням за една раздяла, ...

И близък... и далечен си ми...
познавам ли те!?! Надали.
Но усетът за теб ме тласка
да бъда себе си. Уви...
не питам как го правиш... ...

Предсказанието
Част І-ва - Заспиването.
На Мария (не казвам коя)
Усещам, че се събуждам.
Винаги съм обичала утрото, винаги съм го посрещала с надеждата, че новият ден ще бъде по-добър, че ще се случи нещо хубаво и непредсказуемо, радвала съм се на слънцето, което прониква през прозореца и в душата м ...

Закриваше се хоризонта,
с пухкави и тънки пелени!
Гълъби на покрива!
Как гальовно се целуват!
В ефирна красота заплували! ...

Страхът от ръждясване
Живеем като ножове ,
извадени от каниите -
с езици наточени,
с погледи святкащи, ...

Непредвидима
Мразя предвидимите неща,
те са осеяни със скука,
обречени на битова ръжда
и вместо предвидима радост, ...

Бавно
Не вярвам във внезапната любов,
която бързо идва -
като вихрушка ни понася -
палава, игрива ... ...

Смях и плач май взеха да се сливат
и думите ти може би горчат.
От нашата реалност ти излизаш,
на ехото оковите кънтят...
От гръмкото започване на новост ...

Покана за клада
Опари лицето ми една сълза,
събрала в себе си тъга и тревога.
Роди се тя от неизказани слова,
заместница стана на думата „Сбогом". ...

Добър вечер, Самота!
Добър вечер, Самота! Пак ме навестяваш.
Наливаш ми в кристална чаша вино от сълзи,
нахално ти до мен се настаняваш
и готова си нощта със мен да споделиш... ...

Уморих се от сълзи на кръстопъти,
по течението на асфалтови реки,
търсех знаци за посока много пъти,
давех се, а мислех, че от любовта боли.
*************** ...

Рисуваш безмилостно всяка вина,
релеф непрогледен, изваяла в мен...
Болезнени пръсти, досущ са... кама,
раздираща в ивици босия спомен...
До колко ъгли ще притискаш душата!? ...

Цялата трепериш
Погледни се само, цялата трепериш!
И през зимата не си треперила така.
Страх те е крилата да разпериш,
а до вчера все се рееше сама. ...

От колко време с теб
танцувахме в снега
и тишината с нас
бе огнения глас?
И колко летни дъждове ...

Понякога Мария имаше чувството, че е кълбо от комплекси. Изтъкана от паяжината им. Въпреки многобройните си положителни черти, усещаше все по-силно някаква тъмна, сенчеста страна, скрита надълбоко у нея.
В близост до дома на Мария имаше нов, модерен супермаркет. Не от ония, големите, в които влезеш ...

Защо ме мислиш все още за някоя наивна,
не разбра ли, че това бе маската, под която се криеше жена импулсивна?
Не ти показвах своите страхове,
прощавах дълго твоите грехове,
въпреки че нощем моето сърце ...

Да раняваш е по-лесно, отколкото да плачеш,
да предаваш и просто напред да продължиш да крачиш.
Усетих го, това е номер лесен,
но ти ме нарани по начин тъй нечестен...
Обичал си ме бил, не можел си без мен, ...

Ще ти върна за всяка обида,
за всеки миг самота,
ще те прегърна и ще си отида,
за да платиш свойта вина.
Ще ти върна сълзите, ...

Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
Нося те в душата като камък, ...

Ако си тръгнеш първи, затвори вратата
на спомените наши и я заключи.
Така ще можем да си разделим вината
и след раздялата по-малко ще горчи.
Ако си тръгна първа, аз ти обещавам ...

Вали дъждът и тази вечер.
Приспивна песен той реди,
навява тъжни мисли в мен
загубени безброй мечти.
Стоя във стаята самичка, ...

Някой ден ще си отида...
Ще остане след мен пустиня,
ще гори тревата...
и ще търсиш отчаян вода.
Някой ден просто така ще си тръгна ...

Девет седмици и половина
отдавна са минали...
Тогава е умряла любовта ни.
Тогава всичко е загинало,
останала е само пепелта.

- Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя ...

Телефонът звъна, дали не беше ти,
гласът от другата страна мълчи.
И затвори, без да чуя звук,
щом разбра навярно, че съм тук.
Гласът мълчеше и не разбрах ...

Не знам дали вие,
или аз направих
животът ми да гние
и от всичко се отказах.
Не знам дали отново ...

Часовникът бавно тиктака, а може би спря,
аз чакам самотна в мрака твойта кола.
Телефонът мълчи, аз вече не чувам,
унасям се бавно и те сънувам.
Капки дъжд нарушават ми тишината, ...

Носталгично тъпчат ветровете
загорелите от лятото листа.
Носталгично свърши наш'то време
в крайната отсечка на дъжда.
Носталгично не можа да ме обикнеш, ...